Решение № 387 от 22.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20211110210889 по описа за 2021 година ., за да се произнесе с решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Ц. С. срещу наказателно постановление (НП) № НП-00051/30.06.2021 г., издадено от председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности (ЗПИЛЗВДДД - отм.) на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, предл. второ, вр. чл. 3 от ЗПИЛЗВДДД (отм.).

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради допуснати в хода на издаването му съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в отсъствие на нарушителя – без същият да е бил известяван за това по какъвто и да е начин. След съставянето на АУАН не било извършено нужното щателно издирване на извършителя, нито е констатирана невъзможност за откриването му. Така административнонаказателното производство било спряно без да е налице валидно юридическо основание за това, при което същото следвало да бъде прекратено поради просрочие. Моли се за отмяна на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебното заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изтъква уважителни причини за своето отсъствие.

Въззиваемата страна – председател на КПКОНПИ, редовно призована, се представлява от юрк. Ангелов, който предоставя на съда преценката за крайния изход 1 на делото.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Към 2016 г. жалбоподателката Д. Ц. С. заемала длъжността заместникизпълнителен директор на Изпълнителната агенция по транслантация, в което си качество същата била задължена да декларира имуществото, доходите и разходите си на основание чл. 2, ал. 1, т. 17 от ЗПИЛЗВДДД (отм.).

На 21.10.2016 г. **била освободена от този си пост, при което за нея възникнало задължението по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗПИЛЗВДДД (отм.) да подаде имуществена декларация в едномесечен срок от датата на своето освобождаване, т.е. до 21.11.2016 г.

На 20.03.2017 г. в Дирекция „Публичен регистър“ към председателя на Сметната палата е направена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници ежегодни декларации на лицата, задължени по ЗПИЛЗВДДЦ (отм.) да подават декларации за имуществото си в едномесечен срок от встъпването, съответно от освобождаването от длъжност. В хода на проверката е установено, че Д. С. не е декларирала имуществото си в законоустановения срок след освобождаването си от длъжност. Лицето е декларирало имуществото си пред Сметната палата с декларация с вх. № Ф338/16.03.2017 г. - със закъснение от почти 4 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свид. Т. П., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени средства.

Отделните доказателствени източници се отличават като последователни, обективни и непредубедени, поради което съдът им се довери. Поради отсъствието на установени противоречия, доказателствената маса не се нуждае от допълнителна и обстойна оценка по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При така установените фактически положения съдът констатира, че са изтекли давностните срокове, визирани в ЗАНН и НК. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване, поради което приложение следва да намерят съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния чл. 80 от НК. Разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК гласи, че във всички случаи извън случаите на предвиждано наказание „лишаване от свобода“, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. При условията на чл. 81 ал. 3 от НК, към изтеклия срок от три години по чл. 81 ал. 1 т. 5 от НК, след прибавянето на една втора, се получава срок равен на четири години и половина, след изитичането на който наказателното, респ. административнонаказателното преследване, се погасява по давност. Следователно, след изтичането на четири години и половина от извършването на административното нарушение изтича абсолютната давност за административнонаказателно преследване.

В разглеждания случай, независимо от предприетото спиране на производството в 2 извънсъдебната му фаза, понастоящем е изтекъл абсолютният давностен срок, тъй като в съдържанието на наказателното постановление като дата на извършване на нарушението е посочена 22.11.2016 г., при което административнонаказателното преследване е било изключено по давност още на 22.05.2021 г.

С оглед на изложеното, съдът счита, че предвид изтеклата към момента абсолютна давност, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-00051/30.06.2021 г., издадено от председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имуществоКПКОНПИ, с което на основание чл. 8, ал. 1 от ЗПИЛЗВДДД (отм.) на жалбоподателката Д. Ц. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, предл. второ, вр. чл. 3 от ЗПИЛЗВДДД (отм.).

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3