Решение № 34 от 10.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. С., 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Яника Т. Бозаджиева

Мариета Неделчева при участието на секретаря Магдалена К. Букина-И.ова в присъствието на прокурора И. Хр. М. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600047 по описа за 2024 година Производството е по гл. ХХ1 за въззивен контрол, инициирано с насрещни жалби против присъда, постановена по НОХД № 260/020г. по описа на РС И..

По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал подсъдимия Р. Г. Г., роден на 28.10.1986 г. в гр.И., ЕГН **********, живущ в гр. И., ул.“Ш.“ № .., българин, българско гражданство, осъждан, неженен, със средно образование ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 05.10.2019 год. около 01.30 ч. пред механа „К.“ в гр.И., ул.“П. Е.“ 16, е причинил средна телесна повреда на Р. Ю. К. от гр.И., посредством нанесен удар с крак, изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в глезенния му край, което има за последица трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК го е осъдил на ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки:

1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ЗА СРОК

ОТ ЕДНА ГОДИНА С ПЕРИОДИЧНОСТ НА ЯВЯВАНЕТО И

ПОДПИСВАНЕТО ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО;

2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН

СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.

3. БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО В РАЗМЕР НА

100 ЧАСА ЗА ЕДНА ГОДИНА.

1

Осъдил е Р. Г. Г., със снета по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ НА Р. Ю. К. от гр.И. сумата от 2047,17 лв. /две хиляди и четиридесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата от 3000,00 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинената му средна телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията, като е отхвърлил предявения граждански иск за заплащане на обезщетение до пълния му предявен размер от 2737,00 лева за претърпени имуществени вреди и до 18 000 лева за претърпени неимуществени вреди.

В тежест на подсъдимия Г. са възложени направените по делото разноски, както и понесените разноски от частния обвинител и граждански ищец.

Присъдата е атакувана с жалба от подсъдимия Р. Г., чрез защитника му - адв. Л. Л., като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата се оспорва авторството на привлеченото към отговорност лице за извършване на престъпното деяние, с твърдение, че присъдата почива на предположения.

По конкретизация на второто въведено оплакване се отправя упрек спрямо логично оценъчната дейност на съда по преценка на доказателствата и изграждане на вътрешното убеждение, както и по отношение на правилното тълкуване и прилагане на материалния закон.

В допълнително писмено изложение, представляващо неразделна част от жалбата конкретизира своите оплакванията на база на анализ на доказателствата по делото.

В жалбата се искане за отмяна на постановената присъда от РС И. и за постановяване на нова присъда в обратния смисъл.

В законовия срок е постъпила жалба и от страна на частния обвинител и граждански ищец Р. К. . Същия обжалва присъдата частично в гражданската и част и касателно отхвърлителния диспозитив за претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди. Застъпва становище, че присъденият размер на обезщетение е несправедлив, имайки предвид, че последиците от травмата са останали за цял живот и към настоящия момент не е възстановена двигателната функция на увредения крак.

В съдебно заседание жалбоподателят- защитник на подсъдимия поддържа жалбата си ведно с оплакванията и доводите, които ги подкрепят.

Застъпва се становището, че авторството на подс. Г. за извършването на 2 престъпното деяние не е обосновано по убедителен начин, изключващ всякакво съмнение и колебание. Събраните доказателства, не са в състояние да обосноват обвинението. Най- вече, съдът е ангажирал отговорността на подсъдимия като извършител на престъплението, вменено му с обв. акт, основавайки своите фактически изводи за случилото се между страните отвън, пред дискотеката, на показанията на свидетели, които се намират в много близки приятелски отношения с частния обвинител Р. К.. Според защитника, това обстоятелство съставлява пречка показанията на тези лица да се кредитират с доверие. Защитникът застъпва становище, че при преценката на доказателствата, РС И. е приложил нееднакъв и необективен подход, оставяйки без внимание и без обсъждане показанията на втората група свидетели, които твърдят противоположни факти, поради близките им приятелски отношения с подсъдимия. Показанията на двете групи не са съпоставени и анализирани, каквито са изискванията на процесуалния закон за преценката на доказателствата и изграждане на фактически изводи за релевантните за обвинението факти. На следващо място-в своята доказателствено-правна дейност първият съд не е отчел и отразил провокативното поведение на пострадалия Р. К., който още вътре в заведението е нападнал и пробождал с вилица подсъдимия. Нападението по начина, посочено по-горе /с вилица в ръка/ е продължило и отвън пред заведението, което се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите- М. П., Х. Г. и Р. Г..Подсъдимият е потвърдил този факт и пред полицейските служители, които са се отзовали на повикването по спешния телефон, на мястото на инцидента. Защитникът заключава, че е налице противоправно нападение от страна на пострадалия Р. К., спрямо каквото подсъдимият Г. се е защитавал, налице е института на неизбежна отбрана.

Алтернативно- да се приеме, че именно частният обвинител е провокатор на конфликта, което да намери отражение при преценката на съда за отговорността, както в наказателната, така и в гражданско- осъдителната част.

Жалбата на гражданския ищец, касателно последната /размера на гражданската отговорност/ да се отхвърли изцяло като неоснователна.

Подсъдимият Р. Г. в лична защита изцяло се присъединява и подкрепя доводите на защитника си.

В последната си дума моли въззивния съд да отмени присъдата на ИРС и да постанови нова такава- по силата на която да го признае за невиновен и 3 да го оправдае по повдигнатото против него обвинение.

Представителят на СОП оспорва жалбата, подадена от защитника на подсъдимия. Счита, че авторството на привлеченото към отговорност лице е доказано по несъмнен начин. По същество на делото застъпва становище, че определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадалия- граждански ищец Р. К. е явно несправедливо по размер. Моли СОС да измени присъдата в гражданската част, като завиши размера на присъденото обезщетение.

В подобен смисъл е и пледоарията на повереника на частното обвинение.

Коментира и изтъква като несъстоятелна защитната теза на подсъдимия, че пострадалият е гонил подс. Г. пред заведението за да го нарани с вилица, а впоследствие бил паднал върху него. Изтъква, че така констатираното по експертен път увреждане, имащо характер на средна телесна повреда е с дълъг оздравителен период – най- малко 6 месеца, през което време пострадалият е бил лишен от възможност да се придвижва самостоятелно без особени усилия и помощни средства, както и да упражнява професията си, да се труди да реализира доходи. Всичко това обосновава и обуславя необходимост да се приеме от въззивната инстанция, че размерът на присъденото обезщетение е чувствително занижен и да се измени присъдата на РС в тази насока.

По делото във въззивната инстанция е допуснато въззивно съдебно следствия под формата на повторен разпит на вещото лице Д. Н., изготвил СМЕ, касателно вида, характеристиката и тежестта на причиненото увреждане, както и механизмът на причиняването му.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа насрещните жалби на заявените основания, прецени становищата на страните по същество на делото, и след като на осн.чл.314,ал.1 НПК осъществи самостоятелен служебен контрол по отношение на обжалваната присъда във всичките и части, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното.

При постановяване на обжалваната присъда първият съд- РС И. е изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е ангажирал наказателната и гражданската отговорност на подс. Р. Г. за 4 извършеното от него деяние.

Производството по делото е протекло при стриктно спазване на процесуалните правила, определящи процесуалните действия на съда страните и участниците, в хода на разглеждане на делото и събиране на доказателства, както и при стриктно съблюдаване на правото на защита на подсъдимия и на неговия защитник, равенството на страните и процесуалните права на останалите страни в процеса. Единственият упрек, който би могъл да бъде отправен в тази насока е, че при прочитане и приобщаване на свидетелски показания от ДП по реда на чл.281 НПК, на свидетеля- С. М., съдът ги е приобщил изцяло, като е пропуснал да изключи, частта от същите, отнасяща се до проведена с подсъдимия полицейска „беседа“ и възпроизвеждане на признания, които подс. Р. Г. е направил пред полицейския служител, преди да е бил привлечен към наказателна отговорност и преди да му бъдат разяснени правата – в т.ч. че не е длъжен да дава обяснения, я в случай, че реши да дава- не е длъжен да говори истината.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя и трайно следва в практиката си становището на ВКС, прокарано чрез множество решения, че позоваването и приемането в качество на доказателства на възпроизвеждани признания на подсъдимия, посредством „беседи“ с полицейски служители представлява заобикаляне на правото на защита на подсъдимия, поради което следва да бъде изключено от доказателствената съвкупност, на основата на която се формират фактическите изводи за релевантните по делото факти. В настоящия случай, като обръща внимание на РС, че при приобщаването съдът е следвало да изключи и да не прочита тази част, в същото време въззивният състав констатира, че РС не се е позовал на данни, признати от подсъдимия, съдържащи се в беседата, приемайки фактическата обстановка. Следователно, макар и да е допуснато процесуално нарушение, същото в никаква степен не е засегнало правото на защита на подсъдимия, поради което и следва да бъде преценено като несъществено.

Задълбочената и аналитична преценка на съвкупността от процесуално годи доказателства, събрани и проверени в хода на производството пред първата инстанция, ведно с разясненията на ВЛ от СМЕ – д-р Д. Н., изслушано непосредствено от въззивния съд в хода на откритото въззивно съдебно следствие , обосновават фактическата обстановка, близка до 5 приетата от РС И. / главно с единствено, несъществено различие/, а именно:

Вечерта на 04.10.2019г. подсъдимият Р. Г. заедно със свидетелите Х. Г., М. П. и Я. Г. отишли в механа „С. к.“ в гр.И., като четиримата седнали на маса на втория етаж в заведението.

Малко след тях в заведението дошли свидетелите Р. К. със съпругата му - св. Д. Г., както и св. Д. И. и Г. Т. със съпругите си, които седнали на маса на първия етаж в близост до камината.

Около полунощ компанията на поде. Г., се преместили на маса на първия етаж в близост до масата на К..

Без да бъде поканен, използвайки познанството си със св. Д. И., поде. Г. седнал на масата на К. и започнал да говори на висок глас. Пострадалият Р. К. направил забележка на подс. Р. Г. да снижи тона си и да стане от масата, което подразнило подсъдимия. Двамата били употребили алкохол. Помежду им възникнал спор и физическа саморазправа с размахване на вилици един срещу друг. Конфликтът между двамата бил преустановен с намесата на присъстващите на масата.

Виждайки конфликта св. П. М., която работела в заведението като барман и управител, подала сигнал на тел. 112 за възникналия скандал в заведението.