Решение № 4940 от 30.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4940 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100512277 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на страните.

С въззивната си жалба ответникът В. К. Т. обжалва решение № 15182/05.08.2024г. по гр.д. № 7060/2024г. по описа на СРС, 50-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК е признато за установено, че В. К. Т. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 588.77 лева, представляваща заемна сума по договор за потребителски кредит № 3008910033/14.05.2016г., ведно със законната лихва от 29.09.2023г. до окончателното плащане, за което вземане по ч.гр.д. № 53556/2023г. по описа на СРС, 50-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Въззивникът В. К. Т. излага оплаквания за неправилно приложение от СРС на института на погасителната давност – вземането за главница станало изискуемо на 17.10.2016г., като заявлението по чл. 410 ГПК било депозирано след изтичането на 5 годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Неправилна била преценката на първоинстанционния съд, че последната вноска имала падеж 17.05.2019г. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и пълно отхвърляне на предявените от ищеца искове.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк. К., депозира писмен отговор, с който оспорва подадената от ответника въззивна жалба като неоснователна. Приложима била общата 5 годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на последната погасителна вноска по кредита. Сочи съдебна практика в горния смисъл.

С въззивната си жалба ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк. К., обжалва решение № 15182/05.08.2024г. по гр.д. № 7060/2024г. по описа на СРС, 50-и състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените срещу ответника В. К. Т. установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата 996.44 лева, представляваща разликата над уважения размер от 588.77 лева до сумата 1 585.21 лева - заемна сума по договор за потребителски кредит № 3008910033/14.05.2016г., и сумата 1 204.83 лева – договорна лихва за периода от 17.08.2016г. до 17.05.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53556/2023г. по описа на СРС, 50-и състав.

Жалбоподателят „Профи Кредит България“ ЕООД излага доводи за неправилно приложение на материалния закон, довело до неправилност на обжалвания съдебен акт. Излага, че СРС неправилно приел, че не било ясно кои компоненти изграждали ГПР, че възнаграждението за допълнителен пакет услуги следвало да бъде включено в ГПР и така бил нарушен чл. 19, ал. 4 ЗПК, че клаузата, уреждаща договорната лихва, била недействителна. Неправилна била преценката на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – ГЛП бил фиксиран, договорът за потребителски кредит съдържал ясна методика на формирания ГПР, чл. 19, ал. 4 ЗПК бил спазен, ясен бил точният размер на дължимите от ответника суми, вкл. по допълнително закупените услуги – закупуването им не било задължително, ползването на допълнителните услуги не било условие за предоставянето на кредита, позовава се на пар. 1 ДР на ЗПК, чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Относно ГПР чл. 5.2 ОУ препращали към формулата за ГПР – Приложение № 1 на ЗПК. Спазени били и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а.

Относно ГПР законът боравел с термина „допускания“, т.е. предвиждания за бъдещето, а не разходи, част от ГПР. Таксата за отлагане и намаляване на вноски по допълнителните услуги не се включвала в общия разход по кредита и не следвало да участва във формирането на ГПР, тъй като била незадължителен разход. Позовава се на чл. 19, ал. 5 ЗПК и твърди, че ако в ГПР не са включени вземания, които е следвало да се включат и с тях ГПР надвишава 50%, те са недействителни. Още ал. 6 на същия текст – надвзетите такива се удържат при последващи плащания. Изчерпателно ЗПК изброявал основанията за недействителност на договора и същите не подлежали на разширително тълкуване. Неправилно СРС приел, че ГЛП от 41% противоречал на добрите нрави – мотивите на съда не кореспондирали с промяната на закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК, цитираната в решението съдебна практика била „морално остаряла“, 2 размера на законната лихва нямал отношение към договорената възнаградителна лихва. Отделно в случай, че договореният лихвен процент бил недействителен, то клаузата следвало да бъде заместена от повелителните правила на закона – чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит по правило бил възмезден. По подробно изложените съображения в жалбата сключеният договор за потребителски кредит бил валиден и породил правни последици. По отношение на погасителната давност се позовава на ТР № 3/18.05.2012 ОСГТК и съдебна практика. Моли за отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и уважаване на претенциите, поддържани с въззивната му жалба. Претендира законни лихви и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника В. К. Т. депозира писмен отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва същата като неоснователна. Решението на СРС в обжалваните от ищеца части било правилно и законосъобразно. Излага съображения за недобросъвестни практики на търговеца.

Решението не е обжалвано в частите, в които СРС е отхвърлил установителните искове по чл. 422 ГПК срещу ответника, за главница по договор за потребителски кредит № 3008910033/14.05.2016г. над сумата 1 585.21 лева до пълния предявен размер от 1 698.43 лева, и за сумата 2 683.82 лева – мораторна лихва за периода от 17.05.2019г. до 28.09.2023г., и в частта, в която е отхвърлен съединеният осъдителен иск за сумата 1 633.03 лева – възнаграждение за закупен пакет по споразумение за допълтнителни услуги във връзка със същия договор за кредит, поради което в тези части е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

От представените по делото и неоспорени писмени доказателства –договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 3008910033 от 13.05.2016г., ведно с Общи условия (ОУ), погасителен план към същия и преводно нареждане за кредитен превод от 14.05.2016г., а и безспорно между страните по делото се установява, че ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор и ответникът В. К. Т. сключили договор за потребителски кредит при ОУ на търговеца, по силата на който ищецът поел задължение да предостави на кредитополучателя Т. кредит в размер на сумата 1 750 лева. Страните по делото не спорят и от гореобсъдените писмени доказателства съдът приема, че в изпълнение на поетите с договора задължения ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД предал на ответника Т. заемната сума от 1 3

750 лева, преведена по банков път по посочената в договора банкова сметка.

От приложения писмен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 3008910033 от 13.05.2016г. и погасителен план към същия се установява, че страните се съгласили погасяването на кредита да стане на 36 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 85.39 лева. Страните уговорили падежи на вноските, начиная от 17.06.2016г. до 17.05.2019г., годишен лихвен процент (ГЛП) – 41.17% и годишен процент на разходите (ГПР) – 48.89%. Конкретно в погасителния план било за всяка от погасителните вноски било посочено каква част от задължението за главница и каква част договорна лихва се погасява.

Страните се уговорили ответникът Т. да закупи пакет допълнителни услуги на стойност 1 736.64 лева. Съобразно чл. 4.4 от ОУ на търговеца, възнаграждението за допълнителния пакет услуги възниква за клиента от деня на отпускането на кредита, разсрочва се във времето и се погасява като част от погасителните вноски по кредита и в рамките на погасителния план. По делото е представено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Видно от текста на документа допълнителни услуги са една или всички от посочените – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Изрично е възпроизведено съгласието на страните по споразумението, че възнаграждението за пакета допълнителни услуги е разсрочено за срока на договора за потребителски кредит на равни месечни вноски и добаавено към месечните вноски за погасяване на главницата. От съдържанието на сключения договор за кредит се установява, че размерът на месечната вноска по закупения пакет бил 48.24 лева. Този размер на месечната вноска фигурира и в погасителния план.

Сумарното задължение по кредита и по допълнителните услуги, видно от съдържанието на сключения от страните договор за потребителски кредит се определя в размер на сбора от вноската по кредита и по допълнителния пакет, а именно 133.63 лева.

Предвид нормата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем 4 начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Законодателят е предвидил относно договора за потребителски кредит и задължителното съдържание по чл. 11 ЗПК.

По въпроса за действителността на договора за потребителски кредит (ДПК) като цяло и на отделните негови клаузи, преценката следва да се направи както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на специалния ЗПК.

На първо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 22, ал. 1 ЗПК по императивен начин е предвидено, че когато с договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е изцяло недействителен.

Следователно в специалния закон ЗПК са въведени специални основания, при наличието на които целият договор за кредит се явява недействителен по силата на самия закон.

При извършената служебна проверка въззивният съд намира, че по отношение на процесния потребителски договор са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, поради което не е налице недействителност на договора поради тяхното нарушаване съгласно чл. 22 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи са еднакви по вид и формат и с не по-малък от 12 размер на шрифта. Представени са приложимите общи условия като всяка страница от тях е подписана от страните по договора. Посочен е общият размер на кредита – 1 750 лева, като в договора и приложимите общи условия ясно са описани условията за усвояването му. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент от 41.17%, поради което не е необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Изготвен е погасителен план към договора с информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В чл. 6. от Общите условия се съдържа информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва, както и указание за наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване – чл. 7.1.1. Спазена е разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗПК като по делото е приложен подписан от ответника Т. стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8c5fb00-b794-482f-9553-1f32ba23e76d