Решение № 92 от 08.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Ихтиман, 08.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20221840200529 по описа за 2022 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Р. М. против Наказателно постановление № 22-3376-******/26.07.2022 г., издадено от началник на сектор „Контрол на пътното движение и правоприлагане“ (КПДП) в отдел „Пътна полиция“ ПП на Главна дирекция „Национална полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т.

3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата чрез процесуалния си представител, който развива допълнителни съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 25.04.2022 г. около 13:50 часа по авТ.гистрала „Т“, 33-ти км., с посока на движение към гр. С., лек автомобил марка „БМВ“, модел „335 Д“ с 1 рег. № СВ****МВ в условията на натоварен трафик, състоящ се от бавно движещи се в колона автомобили в активна и изпреварваща лента, образувал се поради катастрофа и тъй като това бил последният ден от официалните почивни дни по случай Великден, се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента), като бил управляван от собственика на моторното превозно средство (МПС) – въззивника С. Р. М.. Автомобилът бил технически изправен, водачът и пътниците в автомобила нямали здравословни проблеми.

Движението на автомобила било възприето от Б. М. – зам.-директор на ГДНП, който по същото време и място пътувал с личния си автомобил. Той заснел движението на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „335 Д“ с рег. № СВ****МВ и изготвил докладна записка с рег. № 3286р-***** от 28.04.2022 г. за случилото се, към която приложил и снимка.

Въз основа на докладната записка била образувана преписка в ГДНП.

След извършени оперативно издирвателни дейности било установено, че С.

М. е собственик на лекия автомобил марка марка „БМВ“, модел „335 Д“ с рег.

№ СВ****МВ. Същият бил призован да се яви в сградата на ГДНП за извършване на проверка по случая. При явяването си в ГДНП на 06.07.2022 г. жалбоподателят попълнил собственоръчно сведение като декларирал, че е управлявал автомобила на процесната дата от гр. П. към гр. С.. Пред полицейските служители не съобщил и не декларирал за негови здравословни проблеми на някой от пътниците.

При тези данни свид. А. И., в качеството му на младши автоконтрольор при ОПП в ГДНП, съставил срещу жалбоподателката Акт № ****** от 06.07.2022 г. за установяване на административно нарушение по чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП.

На 11.07.2022 г. жалбоподателят депозирал ново писмено сведение, в което изложил, че на 25.04.2022 г. детето му било с температура и повръщане, което наложило движението в аварийна лента. Приложил като доказателство медицинско направление/искане за консултация с изх. № 2423 от 25.04.2022 г. на УМБАЛ „С.мед“.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в производството Наказателно постановление № 22-3376-******/26.07.2022 г. от началник на сектор „Контрол на пътното движение и правоприлагане“ (КПДП) в отдел „Пътна полиция“ ПП на Главна дирекция „Национална полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на обяснения на жалбоподателя (частично), А. И., С. Л., М. М., докладна записка с рег. № 3286р-***** от 28.04.2022 г. 2 броя писмени сведения, депозирани от жалбоподателя, 2 веществено доказателство снимка, оглед на веществено доказателство, справка собственици на превозно средство, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, медицинско направление/искане за консултация с изх. № 2423 от 25.04.2022 г. на УМБАЛ „С.мед“, писмо от управителя на УМБАЛ „С.мед“ ООД, удостоверение за раждане на П. Р., писмо на директора на 56 СУ „И.“ и приложена разпечатка от електронния дневник, писмо с изх. № 44/20.03.2023 г. на управителя на ДКЦ „С.мед“ и приложените по делото заповеди.

Доказателствените източници са непротиворечиви и от тях несъмнено се установява, че на 25.04.2022 г. около 13:50 часа по авТ.гистрала „Т“, 33-ти км., с посока на движение към гр. С., лек автомобил марка „БМВ“, модел „335 Д“ с рег. № СВ****МВ в условията на натоварен трафик, състоящ се от бавно движещи се в колона в активна и изпреварваща лента автомобили, образувал се поради катастрофа, тъй като това бил последният ден от официалните почивни дни по случай Великден, се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента), като бил управляван от въззивника С. Р. М..

Липсват доказателства или твърдения за техническа неизправност на автомобила.

Единственият според въпрос е дали е имало пътник във автомобила със здравословен проблем и по-конкретно имал ли е такъв П. Р. – син на въззивника.

В обясненията на наказаният М. и в показанията на свидетелката Станислава М. – съпруга на въззивника се твърди най-общо, че на 25.04.22 г. жалбоподателят М. и синът му П. Р., роден на 23.09.2014 г. се прибирали след Великденските празници от с. З., обл. Я.. Детето се разболяло, имало температура и повръщане, поради което било закарано за преглед в „С.мед“ (без да уточняват УМБАЛ или ДКЦ). Там било прегледан от лекар и му бил изписан антибиотик. При преценка на достоверността на гласните доказателствени средства в тази част е необходимо те да се преценяват с оглед евентуална заинтересованост, както и да се съпоставят едни с други и с другите доказателствени източници. Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя и показанията на свид. М. в частите, в които твърдят, че сина им е бил със здравословен проблем и е посетил лекар. Изложеното представлява защитна версия на наказания, която съпругата му поддържа.

Твърденията им са категорично опровергани от изисканите по делото справки от УМБАЛ „С.мед“, ДКЦ „С.мед“ и писмо на директора на 56 СУ „И.“ и приложена разпечатка от електронния дневник. От писмо от управителя на УМБАЛ „С.мед“ ООД се установява, че П. Р. никога не е бил на лечение в УМАЛ „С.мед“, като при извършена справка е установено, че е постъпвал за лечение в ДКЦ „С.мед“ ЕООД. От писмо с изх. № 44/20.03.2023 г. на управителя на ДКЦ „С.мед“ се установява, че П. Р. не е преглеждан в центъра на 25.04.23 г., противно на твърденията на неговите родители. Същият е 3 постъпил на преглед около 1 месец по-късно. Показанията на свид. М., че е предоставила в училище извинителна бележка за отсъствията, издадена от лечебното заведение, поради заболяването на сина й, лечението на което продължило около 10 дни, е категорично оборено и от писмо на директора на 56 СУ „И.“ и приложената към него разпечатка от електронния дневник, от които се установява, че П. С.ов Р. не е отсъствал от училище в периода 26.0406.05.2022 г. С оглед изложеното категорично са опровергани твърденията в обясненията на наказания и показанията на неговата съпруга за здравословен проблем на техния син. Доказателства за подобен проблем липсват.

Твърденията им извършен преглед на детето и отсъствие от училище заради заболяването са отречени от цитираните по-горе писмени документи.

Последните са независими, издадени от незаинтересувани от изхода на делото лица от три различни институции и следва да бъдат кредитирани.

Нужно е да се отбележи, че се констатира и вътрешното противоречие в показанията на свидетелката М.. От една страна твърди, че тъй като била на работа е казала на съпруга си да отидат с детето направо на преглед и да не се прибират вкъщи и след прегледа са я взели от работа, т.е. в началото на разпита си твърди, че не е присъствала на прегледа, а видяла съпруга и детето си след него. От друга разказва от първо лице какво е казала лекарката, т.е. в хода на разпита сменя версията и по същество преразказва лични възприятия от извършения преглед, за който малко по-рано е изложила, че не е присъствала.

Прави впечатление още, че в представения от жалбоподателя документ медицинско направление/искане за консултация с изх. № 2423 от 25.04.2022 г. на УМБАЛ „С.мед“ липсва подпис и имена на издалото го лице, липсва УИН на лекаря предписал консултацията. Това означава, че същият не притежава нужните реквизити от външна страна, за да може да бъде направен извод, че не е създаден само за целите на процеса. Решаващо в случая е, че при изрично изисканите справки от двете болнични заведение по изх. № 2423 от 25.04.2022 г. на горепосоченият документ и в двете не се констатира извършване на преглед.

С оглед изложеното може да се направи извод, че обясненията на жалбоподателя не представляват доказателствено средство, а средство за защита. Показанията на свидетелката М. са недостоверни, като посредством тях се цели издействане на благоприятно процесуално положение за съпруга й. В случая се касае са класически пример за лъжливи показания от нейна страна, като след приключване на настоящото производство препис от материалите по делото следва да бъдат изпратени на РП – Самоков за преценка относно наличие на предпоставки за законен повод и достатъчно данни образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 290 от НК. Поради изложеното обясненията на жалбоподателя, показанията на свид.

М. и медицинско направление/искане за консултация с изх. № 2423 от 25.04.2022 г. на УМБАЛ „С.мед“ не са в състояние да оборят доказателствената стойност на АУАН, с която той се ползва предвид 4 изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 ЗДвП

Не се споделят доводите на защитата, че изготвената снимка представлява негодно доказателствено средство. В наказателноправната теория и практика снимката е класически пример за веществено доказателство. По конкретното дело същата е надлежно приобщена посредством извършения в съдебно заседание оглед. Следва да се държи сметка, още че в административнонаказателния процес има и изрична норма в същия смисъл – чл. 189, ал. 5 ЗДвП, съгласно която снимките са веществени доказателствени средства. Последното в принципен план предоставя възможност обективираните в тях доказателства да бъдат ценени без извършване на оглед в противорес на производствата по НПК. Въпреки това, в съдебно заседание е извършен и оглед, с което несъмнено обективираното съдържание е приобщено.

Несъстоятелни са съображенията за недоказаност на деянието.

Докладната записка е станала повод за образуване на производството, АУАН е издаден въз основа на нея, като в хода на което са събрани обсъдените погоре доказателства, водещи до недвусмислен извод за наличие на нарушение.

Посочването в докладната записка на една различна буква от регистрационния номер на автомобила не сочи на доказателствена необезпеченост на изводът, че същият се е намирал на процесното време и място на АМ „Т“, тъй като той се гради не само на докладната записка, а и на обясненията на жалбоподателя, попълнените от него собственоръчни сведения и огледа на веществено доказателство снимка.

По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата обстановка, установена от АНО в обжалваното НП.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.