Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9046 от 18.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7228/2025
Вид
Решение № 9046
Подписан
18.05.2025
Състав
СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9046 гр. София, 18.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20251110107228 по описа за 2025 година

Решение при признание на иска, произнесено по реда на чл. 237 от ГПК.

Ищеца ........., с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ......., представляван от изпълнителните директори ......, чрез адв. А. С. от САК, със съдебен адрес гр. ..... твърди в исковата си молба, че ответника дължи сумата 635, 28 лева, представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение, невъзстановена от ответника, като се претендира и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Моли да бъде постановено решение при признание на иска, претендират се направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответника ......... със седалище и адрес на управление .... представляван от изпълнителните директори ............ в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло признава иска както по основание, така и по размер.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В докладваната в проведеното на 12.05.2025 г. открито съдебно заседание по делото молба и с оглед направеното от страна на ответника ......

1 признание на иска по чл. 237 от ГПК процесуалният представител на ищеца – адв. А. С. от САК е направила искане да бъде прекратено съдебното дирене по отношение на ответника, който е признал иска, съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Съгласно чл. 237, ал. 4 от ГПК признанието на иска не може да бъде оттегляно. Като прецени това, съдът счита, че следва да се постанови решение при признание на иска, с което иска да бъде изцяло уважен, като бъде присъдена и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед на този изход на делото право на присъждане на разноски има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно представеният по делото списък в общ размер на 450 лева, от които 50 лева държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А ......... със седалище и адрес на управление .... представляван от изпълнителните директори ............, да заплати на ........., с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ......., представляван от изпълнителните директори ......, сумата в размер на 635, 28 лева /шестстотин тридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение, невъзстановена от ответника , както и сумата в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски, от които 50 лева държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3