Решение № 2511 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2511 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100511477 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 12436 от 13.07.2023 г., постановено по гр. д. № 37406/2022 г. по описа на СРС, 176-ти състав, А. Н. З. и Б. М. М. са осъдени да заплатят на А. П. Б. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 2253,91 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на щети и повреди, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен над сумата от 2253,91 лева до пълния предявен размер от 2460,30 лева. Със същото решение е отхвърлен предявеният от А. П. Б. срещу А. Н. З. и Б. М. М. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат заустването в тръба Ф80, отводняваща мивката на тоалетната чиния в апартамент № 11, находящ се на адрес гр. София, ул. „******* С решението районният съд е разпределил отговорността за разноски.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, е депозирана въззивна жалба от ответниците А. Н. З. и Б. М. М., чрез адвокат А. В., с пълномощно по делото, с доводи за неправилност в атакуваната част. Поддържа се първоинстанционният съд неправилно да е приел, че е налице противоправно поведение на ответниците, настъпване на вреди в имота на ищцата и непосредствена и пряка връзка между тях.

Счита, че по делото не бил установен моментът на настъпване на вредите. Не можело във вреда на ответниците да се вменява вина за увреждане на вещи, които били поставени в помещение, чиято функционално предназначение било променено, като СРС не бил обсъдил ангажираните в тази връзка доказателства, поради което и достигнал до погрешни изводи. Иска се отмяна на процесното решение в обжалваната 1 част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца А. П. Б., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата, съответно за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Отправя искане за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските във въззивното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Софийски районен съд е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят създадените пречки за упражняване правото на собственост от ищцата, като за целта премахнат заустяването в тръба Ф80, отводняваща мивката на тоалетната чиния, както и на основание чл. 45 ЗЗД да заплатят на ищцата сумата 2460,30 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на щети и повреди, ведно с лихвата, считано от 10.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищцата твърди, че е собственик на е собственик на имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „*******. Сочи, че ответниците са собственици на ап. № 11, който се намирал непосредствено над апартамента на ищцата. Поддържа, че в следствие на некачествен ремонт и неправилно заустена тръба на тоалетна чиния в тръба ф80, отводняваща мивката, започнали течове в трапезарията и кухнята й. Поради некачествен ремонт на отоплителната инсталация в апартамента на ответниците, както и започнато пълнене на отоплителната инсталация без окончателно завършен ремонт на същата, станало масирано наводнение, което довело до подкожушване на вратичките на кухненските шкафове. Сочи, че общата стойност на извършените и предстоящи строително – монтажни работи възлиза на 2460,30 лв.

Ответниците оспорват предявените искове. Считат, че твърдените от ищцата вреди са резултат от извършени преустройства в нейния апартамент. Излагат съображения, че са положили дължимата грижа и са предприели необходимите действия за отстраняване на повредите.

Решението в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 109 ЗС, както и в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата от 2253,91 лв. до пълния предявен размер от 2460,30 лв., като необжалвано от ищцата А. Б. е влязло в сила.

За да постанови решение в обжалвания смисъл районният съд е приел, че са налице всички предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност, като е възприел и изготвената съдебно техническа експертиза дала заключение за наличието, причината и размера на вредите. Съдът е счел, че ищцата е била възмездена от застрахователя с изплащането на обезщетение в размер на 164,62 лв. във връзка с процесните щети, поради което е уважил иска в посочения размер, като отхвърлил иска с правно основание чл. 109 ЗС и иска по чл. 45 ЗЗД за сумата над уважения размер от 2253,91 лв. до предявената сума от 2460,91 лв.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 2 ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Решението на Софийски районен съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Фактическият състав на непозволеното увреждане включва противоправно деяние – действие или бездействие, което е извършено виновно, наличието на вреди, които са в причинна връзка с деянието, размер на вредите. Според разпоредбата на чл.

45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Вината се предполага до доказване на противното.

Безспорно между страните е, че ищцата е собственик на ап. 10, а ответниците са собственици на ап. 11, находящ се непосредствено над имота на ищцата Б..

Спорът пред настоящата инстанция е концентриран върху наличието на противоправно поведение на ответниците, от което в пряка причинна връзка са настъпили процесните вреди и техният размер.

За установяване на спорните обстоятелства е прието заключение на съдебно техническа експертиза и са ангажирани свидетелски показания чрез разпита на свидетелите – В.Б. (съпруг на ищцата) и С.Г..

От приетото пред районния съд СТЕ се установява, че щетите в апартамента на ищцата по стени и таван в кухненски бокс, трапезария и баня се дължат от проникване на вода от апартамента на ответниците. Като причина за това вещото лице сочи извършен некачествен ремонт на инсталациите, в следствие на което течове на вода са се просмукали през бетонната плоча и е намокрила стени и тавани, като е засегнала и кухненското оборудване. Посочено е, че щетите не се дължат на обикновено овехтяване, а на проникналата вода. Експертът дава заключение, че щетите не могат да се дължат на извършено през годините преустройство в апартамента на ищеца помещение за баня е преустроено в кухненски бокс с връзка към трапезарията, за което няма документи, но по данни на ищеца било след 1962 г., когато сградата била въведена в експлоатация. Сумата необходима за извършване на ремонтни работи в апартамента на ищеца изчислена от вещото лице възлиза на 2418,53 лв.

От разпита на св. Б. се установява, че в периода 2018 г. – 2022 г. от жилището на ответниците, разположено непосредствено над това на ищцата, прониква вода по тавана и стените на банята и кухненския бокс на А. Б.. Сочи, че същите започнали когато ответниците започна ли да правят ремонт, първоначално от направа на връзката на моноблока, а впоследствие от вертикален щранг на топлата вода и отоплителен радиатор. Паднал таван на банята, плочките и паркета се подули, избил мухъл по стените и тавана на помещенията, имало вода и вътре в кухненските шкафове.

Изяснява, че ответникът ремонтирал частично тавана в банята му като го шпакловал, но след това отново избили петна, но по-малко, тъй като течът не бил толкова интензивен като първия. Споделя, че застраховали жилището си и след течовете през 2019 г. два пъти ги посещавал застраховател за оглед. Сочи, че е правил основен 3 ремонт година преди да започнат течовете.

От разпита на св. Г. се установява, че във връзка с теч в жилището на ответниците е посетил и това на ищцата, където е констатирал малко петно на тавана в кухнята близо до щранга. Сочи, че не е бил в банята на последната. Изяснява, че след 2018 г. не е посещавал ответниците.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Б., при условията на чл. 172 ГПК, доколкото същият е съпруг на ищцата, като намира, че същите са последователни, непосредствени и се подкрепят от останалите събрани в производството доказателства, в това число и от свидетеля на ответната страна Г. относно проявлението на теч в жилището на ответниците и последиците от същия в апартамента на ищцата. В тази връзка съдът взема предвид, че св. Г. изрично сочи, че не е посещавал през 2018 г. банята на ищцата, а само кухнята, като след този момент не е посещавал имота на ответниците.

Данни за наличието на последиците от теч по тавана и сетните на посочените от ищцата помещения безспорно се подкрепят от приетото заключение на СТЕ, което настоящият състав цени като обективно, пълно, компетентно дадено. Не са налице данни, които да оборват констатациите на вещото лице, поради което съдът дава вяра на същото и го ползва при формиране на вътрешното си убеждение.

Предвид горното въззивната инстанция приема, че по делото се установи фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно че повредите в апартамента на ищцата се дължат на противоправни действия от страна на ответниците при извършване на ремонтни дейности в собствения им апартамент в периода 2018 – 2022 г. При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал – в това число писмени доказателства, свидетелски показания и изготвена техническа експертиза съдът достига до извода, че процесният случай касае сериозни поражения по стените и тавана в кухнята, трапезарията и банята на ищцата, които се дължат на проникване на вода вследствие на некачествено извършвани ремонтни дейности в горестоящия апартамент – този на ответниците.

Неоснователно е възражението на ответниците, че вина за настъпване на вредоносния резултат има съпругът на ищцата, доколкото същият е направил функционално преустройства, а именно банята е преустроена на кухненски бокс, поради което това била допълнителна причина за настъпване на част от твърдяните вреди – увреждания по кухненските шкафове. Съгласно заключението на СТЕ горното не намира опора в събраните по делото доказателства, а и ако не беше се получил теч от горното жилище, следва да се посочи, че вреди не биха настъпили. Следователно процесното увреждане е в следствие от извършваните в имота на ответниците некачествени ремонтни дейности в периода 2018 – 2022 г.

Относно размера на дължимото обезщетение въззивният споделя изводите на първата инстанция, че същите се доказват от свидетелските показания и изслушаната СТЕ, като правилно районният съд е приспаднал изплатеното обезщетение от застрахователя „ДЗИ Общо застраховане“.

Неоснователно е оплакването на въззивниците, че част от стойността на твърдяното обезщетение следва да бъде приспадната от извършения от ответниците ремонт на тавана на жилището на ищцата. Това е така, тъй като след извършването на същия се установява както от свидетелските показания, така и от експертизата, че по тавана на банята има петна от навлажняване, следователно същите не са отстранени и следва да бъдат репарирани. Ето защо следващото се обезщетение не подлежи на 4 намалявано.