Решение № 17669 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17669 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110141984 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца И. С. С., с която са предявени срещу ответника „Електра Еъруейс“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 210 от 31.05.2023г. на управителя на ответното дружество, с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „стюард“ при ответника, с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 01.06.2023г. до 01.12.2023г. (с оглед допуснатото изменение размера на иска) и иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за предаване държането на собствените на ищеца документи – удостоверения за „опасни товари“ и „Ти а самолет“.

Предявен е от ответника „Електра Еъруейс“ ООД срещу ищеца И. С. С. насрещен иск с правна квалификация чл. 232, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника да работи при ответника за срок от 6 месеца по Договор за придобиване на квалификация № 414/10.03.2023г.

Ищецът И. С. С. твърди, че на 10.03.2023г. сключил с ответника „Електра Еъруейс“ ООД срочен трудов договор, с който се съгласил да изпълнява при ответника длъжността „стюард“ за пътнически и въздушен транспорт. Срокът на договора бил от 02.05.2023г. до 31.10.2023г., със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, за периода от 02.05.2023г. до 02.06.2023г. Твърди, че след сключване на трудовия договор, сключил с ответника и договор за придобиване на квалификация № 414 от 10.03.2023г., съгласно който ищецът се задължил да проведе обучение по безопасност на членове на кабинен екипаж.

След като обучението се провело и ищецът придобил квалификацията, той започнал да изпълнява трудовите си задължения като извършвал полети по разписание, предоставено му от ответника. Твърди, че по време на изпълнение на работата на 14.05.2023г. се подхлъзнал по стълбите на самолета и разтегнал сухожилие, като в периода от 23.05.2023г. до 02.06.2023г. му бил издаден болничен лист за временна неработоспособност, който ищецът твърди да е представил на ответника. Ищецът посочва, че на 31.05.2023г., в период, в който 1 същият бил в болничен, работодателят прекратил трудовото му правоотношение в срока за изпитване със заповед № 210 от 31.05.2023г. на управителя на ответното дружество. Ищецът оспорва прекратяването с доводи за незаконосъобразност на същото, тъй като заповедта за прекратяване не била подписана от управителя на ответното дружество, поради което счита същата за нищожна, както и предвид обстоятелството, че договорът бил прекратен по време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност от страна на ищеца. Твърди, че останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение за срок от шест месеца.

Твърди, че размерът на последното получено брутно трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовия му договор се е равнявало на сумата от 1000 лв. С оглед изложеното моли да се признае за незаконно и да се отмени уволнението му, извършено със заповед № 210 от 31.05.2023г., да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „стюард“ и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение в размер на 6 брутни работни заплати за периода от 01.06.2023г. до 01.12.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди и че работодателят е задържал без основание собствените му, издадените на негово име, оригинали на сертификати след проведеното обучение „опасни товари“ и „Ти а самолет“, без които не може да практикува професията си, поради което моли за осъждане на ответника да му предаде същите.

Ответникът „Електра Еъруейс“ ООД е подал отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, с който е оспорил предявените искове. Не оспорва, че страните са сключили трудов договор и договор за придобиване на квалификация от 10.03.2023г. с твърдяното съдържание, както и че ищецът е провел успешно обучението и са му издадени сертификати за „опасни товари“ и „Ти а самолет“, както и че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед № 210 от 31.05.2023г. Счита, че прекратяването е законосъобразно извършено с писмена заповед на управителя на дружеството и е направено в срока за изпитване, като при прекратяване на това основание ищецът не се ползва от закрилата по чл. 333 КТ. Оспорва, че размерът на уговореното брутно трудово възнаграждение по договора се равнява на сумата от 2800 лв., като твърди, че същият е уговорен в размер на 1000 лв. Оспорва да е задължавал ответника да сключи договор за придобиване на квалификация, като твърди, че преминаването на уговореното обучение е било задължително условие за практикуване на професията „стюард“. Оспорва предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ както по основание, така и по размер предвид размера на уговореното брутно трудово възнаграждение, като счита, че същото евентуално би се дължало до изтичане срока на договора – 31.10.2023г. и в по-нисък размер. Счита, че поради неизпълнение на задължението на ищеца да работи в дружеството за период от 6 месеца, същият му дължи обезщетение в размер на платеното от ответника за обучението по придобиване на квалификация на стойност от 6000 лв., за което вземане предявява насрещен иск. Не оспорва, че в негово държане се намират придобитите от ищеца сертификати „опасни товари“ и „Ти а самолет“, но заявява, че ще предаде същите на ищеца след заплащане на дадените от ответника средства за обучението му за придобиване на квалификацията. Моли за отхвърляне на предявените искове и за уважаване на предявения насрещен иск, както и за присъждане на разноски.

Съдът при така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:

По исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемал длъжността „стюард“, което правоотношение е било прекратено, съответно размера на последното получено брутното трудово възнаграждение преди уволнението, че е останал без работа за периода от 01.06.2023г. до 01.12.2023г.

В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, а именно, че е извършено от компетентен орган и в предписаната от закона форма с писмена заповед, която е връчена на ищеца.

С доклада по делото, срещу който страните не са имали възражения, за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че между страните е 2 съществувало срочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „стюард“, че същото е било прекратено със заповед № 210 от 31.05.2023г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ и заповедта е връчена на ищеца.

От съдържанието на представения трудов договор № 414 от 10.03.2023г. се установява, че договорът е сключен за срок от шест месеца от 02.05.2023г. до 31.10.2023г. със срок на изпитване от 1 месец, считано от 02.05.2023г., когато е уговорено ищецът да постъпи на работа. Срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя.

Страните не спорят, че ищецът е постъпил на работа на 02.05.2023г., откогато е започнал да тече 1-месечният изпитателен срок.

С процесната заповед № 210 от 31.05.2023г. работодателят „Електра Еъруейс“ ООД е упражнил потестативното си право да прекрати с едностранно изявление трудовото правоотношение между страните по реда на чл. 71, ал. 1 КТ, като страните не спорят, че посочената заповед е връчена на ищеца лично на 31.05.2023г. съгласно отбелязването на нея.

Страните не спорят и че към момента на връчване на заповедта ищецът се е намирал в състояние на временна неработоспособност за периода от 23.05.2023г. до 05.06.2023г. съгласно разрешен му от здравните органи отпуск поради временна неработоспособност съгласно болничен лист №Е20231369637 по причина „Злополука – нетрудова“, данни за издаване на който се съдържат и в приетото като доказателство разпореждане № 33690 от 10.01.2024г. на НОИ. Със същото разпореждане декларираната от ищеца злополука от 14.05.2023г., настъпила около 06.20ч. на летище „Chania“ в Гърция по време на изпълнение на длъжността на ищеца „Стюард“, когато ищецът свалял бебешка количка на пътник до багажното отделение, поради мокри стъпала разтегнал връзки на дясното коляно, не е приета за трудова, тъй като липсват конститутивни признаци на трудовата злополука, а именно внезапно увреждане на здравето, както и неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане, а не от други обстоятелства.

Установява се от представения работен график на ищеца за м.05.2023г., както и от заповед за комнадироване № EAW 541 K-A от 05.05.2023г., че за периода от 09.05.2023г. до 22.05.2023г. ищецът е бил командирован за срок от 14 дни в гр. Познан, Полша и обратно до гр. София.

Ищецът е оспорил законността на уволнението с довод, че работодателят чрез неговия представител не е подписал процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че договорът е прекратен по време на ползване на отпуск поради времена неработоспособност и без да е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ, а така също е мотивиран от разрешения и използван отпуск поради временна неработоспособност.

В тази връзка следва да се има предвид, че трудовият договор със срок за изпитване, какъвто е съществувалият между страните, се сключва когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява (чл. 70, ал. 1 КТ), т.е. да се проверят качествата на работника или служителя за изпълнение на работата, изискващо реално отработване на посоченото време за изпитване. Съгласно чл. 71, ал. 1 КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.

В случая трудовият договор на ищеца с № 414 от 10.03.2023г. е прекратен на 31.05.2023г., когато на ищеца е връчена процесната заповед за прекратяване с № 210/31.05.2023г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, поради което прекратяването е извършено в 1месечния изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя, започнал да тече на 02.05.2023г., когато ищецът е постъпил на работа. Прекратяването е извършено с писмена заповед, за която се установи от изслушаната съдебно-почеркова експертиза, че е подписана от управителя на ответното дружество С*** Т*** Т***, т.е. от компетентен орган, в същата е посочено основанието за прекратяване – по волята на работодателя в срока за предизвестие и връчването й има за последица прекратяване правоотношението (арг. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ). За законността на уволнението на посоченото основание са без значение мотивите на работодателя за прекратяването, като негова суверенна преценка е дали работникът/служителят е годен да изпълнява работата, за която е нает. В този смисъл доводът на ищеца за възникнал конфликт по повод използване на отпуск поради временна неработоспособност, за който е издаден болничен лист №Е20231369637, освен че е 3 недоказан, не би могъл да се отрази на законосъобразността на уволнението на посоченото основание, още повече че не се твърди, нито установява злоупотреба с право от страна на работодателя.

На следващо място е неоснователен и доводът на ищеца, че трудовият договор е прекратен по време на ползване на отпуск поради времена неработоспособност и без да е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ.