Определение № 1710 от 20.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1710 гр. София, 20.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20238002901941 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗКПУ „Солидарност“ /в ликвидация/, чрез адв. И. И. против решение № 66/25.07.2023 г. по в.т.д. № 44/2023г. на Бургаски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 266/30.11.2022 г. по т.д. № 273/2021 г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е осъдена М. И. Б. да заплати на ЗКПУ “Солидарност” – в ликвидация, сумата 11 675,15 лв. – платено възнаграждение за председател за периода 31.03.2017 г. - 30.03.2020 г. – заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен искът на ЗКПУ “Солидарност” – в ликвидация, против М.

И. Б. за заплащане на сумата над размера от 15 189,73 лв. до общо претендирания размер от 26 402,28 лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези части и в частта на разноските.

В касационната жалба се поддържат довод и за недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск, евент. за неправилност на същото. Поддържа се наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответницата по касацията М. И. Б. писмен отговор оспорва допускането 1 на касационно обжалване и основателността по същество на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезизран с иск на осн. чл. 24, ал. 1 от Закона за кооперациите, с който се търси ангажиране на имуществената отговорност на председател на кооперация, който е и председател на УС съгласно чл. 26, ал. 1 ЗК. Счел е, че коментираната имуществена отговорност е сходна с отговорността на управителя на дружество с ограничена отговорност по чл. 145 ТЗ и на член на съвет на акционерно дружество по чл. 240, ал. 2 ТЗ - произтича от заеманата от тях длъжност – член на управителния съвет, респ. председател на кооперацията. Заеманата длъжност е основание за ангажиране на гражданската отговорност на тези лица за причинените вреди на кооперацията, която отговорност се изразява в задължение за поправяне на вредите. Поради което БАС е заключил, че о тговорността по чл. 26, ал. 1 ЗК, по чл. 145 ТЗ и по чл. 240, ал. 2 ТЗ е специална по отношение на общата отговорност за неизпълнение на договора за поръчка от страна на довереника.

Изложил е съображения, че пречка за търсене на отговорността по чл. 24, ал.

1 ЗК е наличието на решение на ОСК на осн. чл. 15, ал. 4, т. 17 ЗК за освобождаване от отговорност на членовете на председателя и членовете на управителния съвет. Валидно взетото и стабилизирано решение за освобождаване от отговорност на осн. чл. 15, ал. 4, т. 17 ЗК води до погасяване на правото на кооперацията на обезщетение за причинените вреди от председателя. Въззивната инстанция е намерила, че условие за търсене на отговорността по чл. 24, ал. 1 ЗК е да е взето решение от ОСК по чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК. Наличието на такова решение е предпоставка за упражняването на право на иск по чл. 24, ал. 1 ЗК. Липсата на такова решение е процесуална пречка и води до недопустимост на иска. В конкретния случай е посочил, че в исковата молба ясно и недвусмислено са били заявени и поддържани в хода 2 на производството фактически твърдения и искания, с оглед на които дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, като това е довело до неправилно определяне на кръга от факти и обстоятелства, които са от значение за проверката за допустимост на производството. Констатирал е, че във въззивната жалба на ответницата по иска липсват оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с доклада, в т.ч. за дадената правна квалификация и произтичащите от нея указания за подлежащите на доказване обстоятелства. Независимо от това според БАС той е длъжен да следи за допустимостта на обжалваното съдебно решение служебно (в обжалваната му част - чл. 269 ГПК), поради което с нарочно определение на ищеца е била указана правилната правна квалификация, както и тежестта му да установи наличието на взето решение на ОСК по чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК и му е била предоставена възможност да представи това решение. Ищецът не е представил такова решение. За неоснователно БАС е преценил възражението на кооперацията, че искът е предявен в изпълнение на правомощието на ликвидатора на кооперацията да събира имуществото .Порадие което в частта, с която искът е уважен за сумата 11 675,15 лв. – платено възнаграждение за председател за периода 31.03.2017 г. заедно със законната лихва от 17.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която претенцията е отхвърлена до претендирания размер от общо 26 402,28 лв., решението е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск по чл. 24, ал. 1 ЗК заради липса на процесуална предпоставка – решение на ОСК по чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК БАС е обезсилил на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Допустим ли е иск с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 и чл.280 и чл.284, ал.1 ЗЗД съгласно изложените факти в исковата молба и нейния петитум ?; 2/ В правомощията на въззивния съд ли е да обезсили първоинстанционното решение, като промени квалификацията на иска, след като част от решението постановено по дадена правна квалификация чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 и чл.280 и чл.284, ал.1 и 2 ЗЗД е влязло в сила и не е обжалвано, както и не са въведени възражения от страна на ответника нито в първа инстанция, нито във въззивната жалба за недопустимост на иска?; 3/ Когато е предявен иск от ликвидатор на 3 кооперация срещу бивш председател на същата за суми, които същият без основание държи в себе си и/или е превел на собствената си сметка с основание „трудово възнаграждение“ без да има трудов договор или договор за управление, състава ли наличието на прието решение от нейното ОС необходимо условие за неговата основателност?; 4/ Неосвобождаването на председателя на кооперация от отговорност води ли до невъзможност /недопустимост/ да се заяви спрямо конкретният бивш председател иск за неоснователно обогатяване и други искове от ликвидатора по реда на чл.43, ал.2 ЗК ?; 5/Допустимо ли е въззивният съд да променя правната квалификация на спорното право, без да се съобрази с неговата индивидуализация чрез основание и петитум на иска?; 6/Правилно ли е определил правната квалификация на иска въззивният съд– по чл.24, ал.1 във вр. с чл.26 ЗК и е указал да се представи решение на ОСК на осн. чл.15, ал.4, т.15 ЗК, след като претенциите към бившия председател не изхождат от актове за начет, както и не е извършвана финансова ревизия? Допустими ли са искове срещу бивш председател на други основания извън тази законова разпоредба? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по първия въпрос твърди противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение от № 5/20.02.2012 г. по гр.д. № 658/2011 г. на ВКС, III г.о.; по втория въпрос – със задължителната практика на ВКС – ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; по третия въпрос – противоречие с определение № 574/11.07.2016 г. по т.д. № 2878/2015 г. на ВКС, I I т.о.; по четвъртия въпрос – с определение № 76/12.02.2019 г. по ч.т.д. № 2125/2018 г. на ВКС, I т.о. и решение на ВРС /което не представлява съдебна практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК/; по петия въпрос – противоречие с решение № 45/20.04.2010 г. по т.д. № 5 16/2009 г. на ВКС, II т.о. По всички поставени въпроси въвежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Въпроси № 1, 2, 5 и 6 касаят наведеното основание за достъп по касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С оглед доводите по изложението и касационната жалба не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо. Изрично в исковата молба касаторът навежда твърдения, че ответницата е председател на кооперацията в ликвидация, не е била освободена от отговорност с решение на ОСК и в това си качество е извършила разходи, за които не е дала отчет с разходнооправдателни документи. В процесния период само 4 председателя на кооперацията се е разпореждал с кооперативни средства. В съответствие с тези твърдения е и петитума на иска за осъждане на М. Б. „в качеството на председател“ да заплати процесната сума. В посоченото от касатора решение от № 5/20.02.2012 г. по гр.д. № 658/2011 г. на ВКС, III г.о. е даден отговор, че предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случая въззивният съд е дал правна квалификация на иска по чл.24, ал.1 във вр. с чл.26 ЗК в съответствие с очертаната с исковата молба фактическа обстановка и петитума на иска.

Освен това съгласно ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства / т.3 от ТР/ и че в останалите хипотези на нередовност на исковата молба /извън ненадлежен ответник/ постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Чл. 270 ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ не предвижда обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане при нередовност на исковата молба, откъдето следва, че 5 въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, като при неизпълнение на указанията да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК.

В съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС въззивният съд е посочил съответстваща на въведените основание и петитум на иска правна квалификация, дал е указания на страните във връзка със същата и на осн. чл.130 ГПК е задължил ищецът да представи решение на ОСК по чл.15, ал.4, т.15 ЗК за завеждане на иск срещу бившия председател на кооперацията, като абсолютна процесуална предпоставка за завеждане на иска по чл.24 ЗК срещу този ответник. Следва да се посочи, че съобразно чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд служебно следи за недопустимостта на първоинстанционното решение в неговата обжалвана част. Следователно дори и решението на първоинстанционния съд да е недопустимо и в необжалваната част този порок не може да бъде отстранен след като липсва въззивна жалба в тази част.