Решение № 43 от 03.06.2026, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Чирпан, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Християна В. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20265540200018 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от С. С. Х., с ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адвокат Анета Генова Храненикова с ЛН 190003840 от АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Раковски, общ. Раковски, обл. Пловдив, *** против Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000556/ 20.11.2025 г., издадено от Недялко Сребрев П. – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ –Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, издадено въз основа на АУАН № GA 3707768 от 09.10.2025 г. с актосъставител Б. П. М. на длъжност Мл. автоконтрольор при РУ – Чирпан, ОДМВР Стара Загора, с което са наложени глоби на С. С.

Х., с ЕГН: ********** в общ размер на 150,00 лв., равняващи се на 76,69 евро, от които: 100 лв. / 51,13 евро на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1, т.

5 от ЗДвП и 50 лв. / 25,56 евро на осн. чл. 185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП с правно основание чл. 59 и сл. ЗАНН.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000556/20.11.2025 г., като моли съдът да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000556/20.11.2025 г., издадено от Недялко Сребрев П. – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ –Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР и наложените с него глоби на С. С. Х., с ЕГН: **********, като незаконосъобразно, неправилно и обосновано, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалният закон и недоказаност на твърдените нарушения.

Претендират се и разноски в размер на 450,00 лева, равняващи се на 230,09 евро адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, но взима писмено становище по жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да 1 потвърди наказателното постановление като правилно и обосновано. Същото отговаряло на инперативните изисквания на осн. чл. 53 от ЗАНН, безспорно било установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено било в сроковете визирани в ЗАНН и същото се явявало правилно и законосъобразно. Претендират за ю.к. възнаграждение.

Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок.

Установи се по делото, че с Наказателно постановление № 25 – ***/20.11.2025 г., издадено от Недялко Сребрев П. – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ –Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоби в общ размер на 150,00 лв., равняващи се на 76,69 евро, които: 100 лв. / 51,13 евро на осн. чл.

183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и 50 лв. / 25,56 евро на осн. чл. 185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, затова че: “На 09.10.2025 г. в 10:41 часа, в град Чирпан на бул. „Георги Димитров“, като Водач на лек автомобил *** с рег. № ***, България при обстоятелства: В град Чирпан на бул. „Георги Димитров“ до дом № 32 в посока запад – изток е паркирал лек автомобил *** с рег. № *** собственост на А. Х., като : 1. Същият е паркирал МПС на по – малко от 5 метра от пешеходната пътека (тип Зебра) обозначена с пътен знак и 2. Същият не съобразява поведението си с пътната маркировка, е извършил:

1. СПИРА ЗА ПРЕСТОЙ И ПАРКИРАНЕ ВЪРХУ ИЛИ НА ПО - МАЛКО от 5 метра ОТ ПЕШЕХОДНАТА ПЪТЕКА (ТИП ЗЕБРА), с което виновно е нарушил чл. 98, а;. 1, т. 3 от ЗДвП;

2. НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТНАТА МАРКИРОВКА, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.“

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.

Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен характер при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако даизвършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно- предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.

Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните правила по чл. 42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН /, както и правилата по чл. 57, ал. 1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по издаване на акта за административно нарушение и НП, 2 водещи до съществено засягане правото на защита на жалбоподателя– се установиха и ще се разгледат по долу. Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на по следващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид, който по силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/конкретно касаещи ЗДвП/ е с меродавна доказателствена сила до доказване на противното. Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган. В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя за запознаване с неговото съдържание. В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по нарушението да изложи възражения, се установиха конкретни такива /отразено " Спрян съм на бул. Г.Димитров 59 след звуков сигнал от патрул"/.

Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление направи следните правни изводи:

По точка 1 от обжалваното НП:

Видно от разпоредбата на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, същата съдържа две възможни хипотези, касаещи "престой" и "паркиране".

АНО нито в един от процесните актове /АУАН и НП относно хипотезите на материално правната разпоредба, както и санкционната такива чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП/, не е посочил цифрово, кое от възможните предложения е налице в случая, което е нарушение на процесуалните правила за конкретност и обстойност респ. законосъобразност. И в АУАН и в обжалваното НП са смесени понятия престой и паркиране. Легално определение на тези понятие е дадено в нормата на чл.93 от ЗДвП където по алине 1 - Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които 3 го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

Напротив , въпреки отразено от актосъставителя и подписано съдържание на АУАН от свидетеля, последните разпитани в с.з. са категорични, че жалбоподателя е бил в процесното МПС следователно и няма как , то да е било паркирано по начина описан в АУАН и НП.

Резонно според настоящият състав е и възражението на жалбоподателя, че посоченото разстояние във визираната фактология в АУАН, не е плод на реално измерено разстояние /императив като съставомерен признак/, още повече с техническо средство /ролетка/, което е надлежно за това, сертифицирано, както е напр. при актовете на А ПИ, везни и др., преминало през съответната проверка, а е визиран признак преценен " на око", което е недопустимо. Недопустимо е да се санкционира едно лице на база предположение /"на око"/ и допускане, обратното винаги води до опороченост респ. незаконосъобразност, а постановения акт, следва да бъде отменен, поради таза причина. В тази връзка следва изрично да бъде отчетено, че съдът с два нарочни акта е изискал цялата административно наказателна преписка, за което е получил отговор, че представените от АНО документи представляват цялата преписка. Въпреки това по делото не бе представен снимков материал или протокла за измерване или оглед и т.

С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административно наказателното производство, изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно и изготвено на база не установени обективни факти в тази му част.

За прецизност следва да бъде посочено, че самият актосъставител в показанията си заявява, че отстоянието на процесният автомобил от пешеходната пътека не е бил замерен с никакво техническо средство за измерване, което да е калибрирано по изискуемият ред, а е направено визуално на око по преценка на същият.

Съществено за обективната съставомерност на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е точното отстояние на автомобила от пешеходната пътека, тъй като следва да е безспорно и категорично установено, че близостта му е по-малка от визираните в разпоредбата - 5 метра. Данните относно обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние следва да се съдържат в АУАН и в Наказателното постановление, което е правораздавателния акт, с който се налага конкретното наказание. В настоящата хипотеза, както в АУАН, така и в Н П липсва посочване на конкретно измереното разстояние на паркирания автомобил от процесното кръстовище, поради което не може да се направи извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП от обективна страна. В подкрепа на горната фактическа обстановка са приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: копия и оригинали на АУАН, НП от които е видно, че никъде в тях не е посочено като измерено фактическото отстояние на процесният автомобил от пешеходната пътека, в 4 чиито диапазон се твърди да е паркирано МПС -то.

При това описанието на извършеното административно нарушение – посочено в Акта, и в НП е твърде общо, неконкретизирано и неиндивидуализирано в противоречие с изричното изискване на ЗАНН. Дори показанията на актосъставителя да съдържаше конкретно измереното по описания начин отстояние, то това отново не би могло да санирана пропуска на наказващия орган да конкретизира разстоянието, което е задължителен реквизит на нарушението съгласно императивните правила, установени в разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.