Определение № 686 от 02.12.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686 гр. Ямбол, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. С. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20232300500300 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2, във вр. чл. 420, ал.3 ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Централна кооперативна банка“ АД, подадена чрез пълномощника адв. С.К. от АК- Ямбол, против Определение № 822 от 03.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 405/2023 г. на Ямболския районен съд, с което е спряно незабавното изпълнение на Заповед № 213 от 16.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №405/2023 г. по описа на ЯРС.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се счита, че представените от длъжника доказателства– платежни документи, не съдържат достатъчно убедителна информация, че погашенията са направени за погасяване на вноски по процесния кредит за посочения в заявлението по чл. 417 от ГПК период. Поддържа се, че макар и направени през периода, за който заявителят е претендирал в заявлението, вноските не се отнасят за задължения, падежирали предз този период, тъй като длъжникът не е бил изряден при погасяване на задълженията си по кредита и при направени вноски са били погасявани стари задължения по кредита, а не задължения с падежи през месеца, през който са извършвани плащанията. Жалбоподателят твърди, че направените от длъжника 13 бр. вноски, за които са представени доказателства, са взети предвид от кредитора при определяне размера на остатъка от дълга и претендираните със заявлението суми. По изложените в жалбата доводи се моли за отмяна на обжалваното определение на ЯРС.

Ответникът по частната жалба С.Д.С. в подадения в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК отговор оспорва същата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Счита, че представените писмени доказателства безспорно установяват погасяването на сумите по договора за кредит, за които суми е издадена заповедта за изпълнение и е образувано изпълнително производство.

Твърди, че е била изрядна при обслужване на кредита, като погасила всички вноски по кредита, ведно с лихви и разноски. С отговора на исковата молба от страна на длъжника по заповедта за изпълнение се излагат доводи за нищожност на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП на клаузата в договора, регламентираща възнаградителните и наказателните лихви, както и доводи за нищожност на договора за банков кредит, като неотговарящ на императивни норми на ЗПК- не са представени общи условия към договора, подписани от страните на 1 всяка страница; не е ясно как е формиран посочения в договора ГПР.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе, ЯОС съобрази данните по делото и доводите на страните, и приема следното:

Ямболският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от кредитора „Централна Кооперативна банка“ АД против длъжника С.Д.С.. Заповедния съд е уважил заявлението изцяло и е постановил незабавно изпълнение, като е издал Заповед № 213 от 16.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: сумата от 3 569,89 лв., представляваща просрочена главница за периода от 25.02.2022 г. до 25.01.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 153,37 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.03.2022 г. до 25.01.2023 г.; сумата от сумата от 614,00 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.02.2022 г. до 15.02.2023 г., дължими по договор за ипотечен банков кредит № 79600КР- АА- 6945 от 04.02.2008 г. и анексите към него.

Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист е образувано изп. дело № 321/2023 г. по описа на ЧСИ И.Х. с рег. № 878 и район на действие Окръжен съд- Ямбол. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с копие от изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение са връчени на длъжника на 10.04.2023 г.

На 19.04.2023 г. е постъпила молба от длъжника С. С. с искане за спиране на незабавното изпълнение по реда на чл.420, ал.2 от ГПК, обосновано с твърдения, че е заплатила сумата от 3569,89 лв.- главница по договора за ипотечен банков кредит и анексите към него за периода от 25.02.2022 г. до 25.01.2023 г.. Към молбата си по чл.420, ал.2 от ГПК длъжникът е представил вноски бележки за заплатени суми по договора за периода от 25.02.2022 г. до 25.01.2023 г.

На 19.04.2023 г. от длъжника е постъпило и възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение, поради извършено плащане на всички суми по договора за кредит, съгласно погасителния план към него.

С обжалваното определение Ямболският районен съд е приел, че представените от длъжника 13 бр. вносни бележки за извършени плащания в полза на заявителя на сума в общ размер на 3920,00 лв., представляват убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420, ал.2 от ГПК, разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание и е спрял незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Жбжалваното определение е неправилно, като съображенията за това са следните:

В процесния случай заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ п о чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводни книги на банка. Според нормата на чл.420, ал.1 от ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

В чл. 420, ал.2 от ГПК е предвидена възможност съдът, който е постановил незабавното изпълнение, да го спре и без да е необходимо представянето на обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител. В процесния случай искането за спиране се основава на твърдяното от 2 длъжника, че вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение не се дължи, поради извършено от длъжника плащане на кредитора на дължимите по договора за банков ипотечен кредит преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Твърдения за това, че вземането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, длъжникът е изложил за прав път в отговора на частната жалба. Искането за спиране на незабавното изпълнение не е обосновано пред заповедния съд с наличието на неравноправна клауза в договор, поради което и изложените в отговора на частната жалба твърдения за такива, не подлежат на разглеждане от въззивната инстанция.

В процесния случай от длъжника с искането за спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед по чл.417 от ГПК са представени писмени доказателствавноски бележки, от които се установяват извършени плащания на вноски по кредит към „ЦКБ“ ОД в периода от 21.01.2022 г. до 25.01.2023 г. Съгласно погасителния план, приложен към сключеният между страните на 14.11.2013 г. Анекс към Договор за банков кредит с реф.

№ 79600КР- АА- 6945 от 04.02.2008 г., месечната погасителна вноска на длъжника, формирана от главница, лихви и такси, е в размер на 313,28 лв. Внасяните от длъжника в посочения по- горе период суми са в размер от 320,00 лв. до 370,00 лв., като общият им сбор е в размер 4240,00 лв., при заявена от кредитора сума за периода в общ размер на 4 337,26 лв., включващо главница, договорна лихва и лихва за забава, и заявена сума за същия този период от главница и договорна лихва в размер на 3723,26 лв. Това несъответствие между дължимото и платеното от длъжника за процесния период /в повече с 516,74 лв./ дава основание на настоящия въззивен състав да приеме, че представените от длъжника писмени доказателства пред заповедния съд не са достатъчно убедителни, за да обосноват извод, че вземането на кредитора не се дължи. Следва в настоящия случай и с оглед възраженията на кредитора, наведени в частната жалба, както и представените с нея доказателства, че с извършените от страна на длъжника плащания през периода от 21.01.2022 г. до 25.01.2023 г., са били погасявани вноски, чийто падеж е настъпил преди периода, за който е подадено заявлението и са взети предвид от банката- кредитор при посочване размера на дълга на длъжника, да бъде съобразено и приетото в съдебната практика, че когато длъжникът не е посочил коя вноска по кредита погасява, извършеното плащане се отнася към найобременителното задължение. В случай на наличие на няколко еднородни задължения, ако длъжникът не е заявил конкретно, кое от тях погасява, се прилага правилото на чл. 76 от ЗЗД, което предвижда, че при недостатъчно изпълнение, погасява се най-обременителното задължение. Ако всички задължения са еднакво обременителни, погасява се най-старото, а ако са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно /Решение № 150/25.06.2012 г. по гр.д. № 574/2011 г. на ВКС, IV г.о./.

Поради изминалия дълъг период от време от датата на подаване на частната жалба-15.05.2023 г. до настоящото произнасяне на ЯОС и предвид наличните по първоинстанционното дело данни за предявен от банката- заявител установителен иск по чл.422 от ГПК във връзка с подаденото от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК, съдът намери за необходимо да извърши служебна справка в деловодството на ЯРС, при която се установи, че по гр.д. № 1350/2023 г., образувано по искова молба на „ЦКБ“ АД против С. Д.

С., към момента е постановено и влязло в сила Решение № 316 от 04.06.2024 г., с което е прието за установено по отношение на ответника С. Д. С., че дължи на ищеца „ЦКБ“ АД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 405/2023 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 3 569,89 лв., представляваща просрочена главница за периода от 25.02.2022 г. до 25.01.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 153,37 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.03.2022 г. до 25.01.2023 г.; сумата от сумата от 614,00 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.02.2022 г. до 15.02.2023 г., дължими по договор за ипотечен банков кредит № 79600КР- АА- 6945 от 04.02.2008 г.

При съобразяване и на влязлото в сила решение на ЯРС на основание чл. 235, 3 ал.3 от ГПК, задължаващ съда да вземе предвид и онези факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, ЯОС намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, тъй като не са били налице основанията, предвидени в чл.420, ал.1 и ал.2 от ГПК за спиране на незабавното изпълнение за заповедта по чл. 417 от ГПК- от длъжника не е представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, към момента е установено с влязло в сила решение, че вземането се дължи и размерът на вземането по договора за банков ипотечен кредит не е неправилно изчислен.

Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 822 от 03.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 405/2023 г. на Ямболския районен съд, с което е спряно незабавното изпълнение на Заповед № 213 от 16.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №405/2023 г. по описа на ЯРС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника С. Д. С., ЕГН ********** за спиране на основание чл. 420, ал.2 от ГПК на незабавното изпълнение на Заповед № 213 от 16.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.