Определение № 3000 от 23.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3000 гр. Пловдив, 23.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Х.. Г. като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502398 по описа за 2025 година

Производство по чл.278, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Сити кеш“ООД, ЕИК: 202531869, чрез АД „...........................“, чрез адв. Х. М. – САК против Определение № 8053/ 19.06.2025г. по гр.д.

№ 11913/ 24г. по описа на ПРС-ХIX гр.с., с което е оставена без уважение молбата на „Сити Кеш” ООД чрез адв.М. за изменение на постановеното по делото решение 1842/17.04.2025 г. в частта за разноските. С частната жалба се изразява несъгласие с мотивираното от районния съд, вкл.с оглед неоспорване от страна на жалбоподателя за материалната затрудненост на ищеца. Правят се възражения обаче за това, че е невъзможно да се установи дали представения по делото договор за ПЗС е свързан с първоинстанционното гражданско дело; не е налице посочване в ДПЗС на основанието по чл.38, ал.1, т.3 ЗА за безплатност на договореното възнаграждение, както и конкретната хипотеза измежду предвидените в тази норма; след направеното в горната насока възражение от страна на жалбоподателя е бил представен Анекс към ДПП, в който е било сменено основанието, въз основа на което е предоставена ПП, а това следва да е налично към момента на завеждане на делото , с оглед естеството на безплатната правна помощ следва да се държи сметка за недопускане злоупотреба с това право. Счита се, че правото на иск е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество.

Формулирано е доказателствено искане в частната жалба за изискване на искови молби и списъци по чл.80 ГПК по шест броя заведени дела пред РС-Пловдив срещу ответното дружество от едно и също лице, чрез един и същ процесуален представител с идентично съдържание /петитум и обстоятелствени части/, с твърдението относно целта на ищцовата страна за възлагане в тежест на ответника заплащане на разноски в прекомерен размер.

Постъпил е отговор по ВЧЖ от адв.Р.Р., АК-Пловдив, като пълномощник на А. Д., с който се 1 оспорва жалбата като неоснователна, поради това, че съобразно практика на ВКС не е необходимо посочването на основанията по чл.38, ал.1 ЗА, доколкото се касае за вътрешни отношения между страните, наличието на предпоставките по посочената норма се явява уредено с оглед спазването на етичните правила на адвокатската професия. Възможността за заплащане на АВ в случаите на чл.38 ЗА утвърждава правото на адвоката на възнаграждение за положения труд, което е самостоятелно право и не е обвързано с наличието на изключения, които предвиждат възможността за безплатно или намалено възнаграждение. Сочи се съдебна практика на районни и окръжни съдилища във връзка с твърдението на жалбоподателя за наличие на злоупотреба с право.

ПОС като взе предвид представените доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Образуваното дело за защита на права на потребител по потребителски договор е по предявени два главни и два евентуални искове с материален интерес , както следва 3530 и 2080,80 лв, както и за по 1673,01 лв по евентуалните искове, за прогласяване нищожност на ДПК от 04.05.2021г. и при условията на евентуалност клауза за неустойка в този договор, както и осъждане ответника за връщане на сума , заплатена без основание по нищожен договор, както и сума, представляваща неустойка по този договор, ведно със законната лихва върху исковите суми. По делото са представени писмени доказателства, във връзка с процесния договор за ПК, погасителен план и приложения, по които е проведен доказателствения процес по делото, без събиране на други доказателства. Въз основа на писмените доказателства е била прогласена нищожността на целия договор, както и свързаното с това искане за връщане на дадена сума от 2080,80 лв – недължимо платено по недействителен договор. На процесуалния представител на потребителя е присъдено АВ по чл.38 ЗА в размер на 400 лева.

Подадената след постановяване на решението на РС молба от жалбоподателя по чл.248, ал.1 ГПК по аналогични възражения и доводи с настоящата частна жалба за намаляване на присъденото АВ по чл.38 ЗА на адвоката на потребителя , с обжалваното определение е била оставена без уважение като е отчетено наличието на предпоставки за присъждане на определеното от РС-Пловдив по размер възнаграждение на адвоката, а аргументите на жалбоподателя относно обстоятелството за материалната затрудненост, действителното имуществено състояние като неоснователни като преценка на страните при сключването на договора за поръчка и определяне правата и задълженията по него и без отношение към възлагането на разноски по чл.78, ал.1 ГПК. А множеството заведени дела са в зависимост от поведението на страните от възникналото между тях правоотношение и необходимостта от търсената защита по съдебен ред.

С обжалваното определение при неуважаване молбата на молбата на процесуалния представител на кредитодателя е отчел посочените по-горе правно релевантни факти към преценка налице ли е прекомерност на определеното от съда адв. възнаграждение по чл.38 2

ЗА за проц. представител на потребителя, в т.ч. вида, броя и материалния интерес по всеки един от предявените искове за недействителност на атакувания потребителски договор и следващите се от това правни последици за недължимост поради изначална липса на основание на акцесорни вземания на основание чл.23 ЗПК, даващи основание за уважаване на предявен осъдителен иск по чл.55 ЗЗД за това. При така отчетените фактори, влияещи на определяне на размера на АВ по чл.38, ал.1 ЗА, въззивният съд намира, че същият като определен за сума от 400 лева не би могло се приеме, че се явява прекомерен, като независимо от наличието на други аналогично заведени граждански дела по потребителски спорове от тази страна чрез проц.си представител, не може да се приеме, че те не съдържат свои индивидуализиращи белези. При това преценката за съответстващото на процесуалните усилия на адвоката по тези дела се прави и следва да се прави за всяко дело конкретно и поотделно, поради което изискването от жалбоподателя на посочените дела от районния съд касателно тази страна и проц.й представител се явява непряко относимо към решаването на въпроса за основателността на възражението на жалбоподателя. По отношението възражението относно наличието на основанието за заплащане на претендирания размер на АВ по чл.38, ал.1 ЗА и относимостта към конкретното първоинстанционно дело е въпрос на своевременно възражение за наличие на процесуална представителна власт по конкретното разглеждано гражданско дело, аналогично на това относно конкретното основание по чл.38, ал.1, т.3 ЗА относно хипотезите, при които се предвижда възможността за безплатна правна помощ, каквото е било направено от жалбоподателя, прецизирано впоследствие от проц. представител на ищеца с Анекса към ДПзс от 08.07.2024г. с текстова част към посочената само цифрово разпоредба на чл.38, ал.1 , т.3 ЗА / близък на адвоката/. Въпросът относно наличието на задължение на съда за изследване на дали е налице посоченото обстоятелство по чл.38, ал.1 ЗА, вкл. за отношенията между страните по ДПЗС, е решен отрицателно с утвърдена към момента съдебна практика, известна на процесуалните представители на страните, вкл. на жалбоподателя, конкретно посочвана от въззивния състав на съда по множество аналогични спорове, по които проц. представител на жалбоподателя е бил пълномощник.

С оглед на горните съображения частната жалба се намери за неоснователна и като такава ще се остави без уважение чрез потвърждаване на обжалваното определение.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1,пр.I вр с чл.278, ал.4 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8053/19.06.2025г. по гр. д.№ 11913/ 24г по описа на Пловдивски РС- ХIХ гр. , с което е оставена без уважение молбата на 3

„Сити Кеш” ООД чрез адв.Х..М. за изменение на постановеното по делото решение 1842/17.04.2025 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4