Решение № 17320 от 24.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17320 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. В. Станчева при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от К. В. Станчева Гражданско дело № 20211110171981 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. И. Н., чрез адв. Е. И. /Д./ от САК, с която срещу К. Г. П. е предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 7 000 лева – частичен иск от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на разпространените от ответницата чрез сайта й в интернет с адрес: (интернет сайт) обиди и клевети, ведно със законната лихва от датата на увреждането (04.05.2021 г.) до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 04.05.2021 г. в своя сайт (интернет сайт) ответницата е публикувала част от неиздадената си книга със заглавие „заглавие на книга“. Сочи, че с тази книга по отношение на ищеца са разпространени обидни и клеветнически твърдения, а последното накърнява както чувството за чест и достойнство на ищеца, така и доброто му име в обществото. В резултат ищецът изживял интензивни и продължителни отрицателни емоции на стрес, тревога, възмущение и гняв. В исковата молба са представени процесните части от съдържанието на книгата на ответницата, с която ищецът твърди, че е засегнато доброто му име. Изяснява, че той е представен в разказа на ответницата под името „Др.“, а хотелиерите – семейство М. и Вр. Ал. в действителност са семейство М. и В. Ар., в чието семейно дружество „фирма“ АД ищецът е работил на длъжност „генерален мениджър“ за периода от 02.11.2015 г. до 01.11.2017 г. Обяснява, че се разпознава под горецитираното прозвище, тъй като семейство Ар. нямат друг главен /генерален/ мениджър на градския си хотел „(хотел)“.

Сочи, че е бил в Борда на директорите и на друго семейно дружество „фирма“ ЕАД за времето от 04.06.2014 г. до 25.02.2015 г. заедно с двете дъщери на семейство Ар. – Зл. и Ал.. Цитира част от съдържанието на процесната книга: „Др. е единственият служител, който след публичния арест на Ал., се съгласява да създаде нова фирма, чрез която фиктивно да наеме столичния им хотел и да го управлява уж самостоятелно“, като разяснява, че с това описание ищецът е станал разпознаваем не само от приятелите и 1 близките си, но и от служителите на хотела. От една страна, ищецът се саморазпознава, защото той е човекът, визиран като близък на семейство Ар., а от друга страна – не е трудно в лицето на „М. и Вр. Ал.“ да бъдат разпознати именно семейство Ар..

Обяснява, че от фактическа страна, изнесената информация в книгата, съвпада с действителните отношения между М. и В. и самата ответница – служебни и лични.

Поддържа, че в оспорените от ищеца цитати в книгата се съдържат обидни квалификации за ищеца като „провинциално момче с големи амбиции“; „беше помазен и от селска филия, намазана с олио“; „Ако някой от персонала дори се опита да го обвини в предателство, Др. използваше целия си чар да омагьоса Вр. и къртицата изхвърчаше с шут през централното фоайе“. Намира, че образът, създаден от ответницата, го представя като нагаждач и безскрупулен човек, какъвто той не е.

Счита, че е описан като нечестен и безпринципен човек, който не зачита хората, с които работи. Отрича да е ужасният и безчувствен човек, описан от ответницата в книгата й. Освен това ответницата писала, че „Главният мениджър на градския им хотел Др. въртеше далавери за големи комисионни..“, както и, че „Др. е единственият служител, който след публичния арест на Ал., се съгласява да създаде нова фирма, чрез която фиктивно да наеме столичния им хотел и да го управлява уж самостоятелно, за да продължи да функционира въпреки запорите поради неплатени задължения към държавната хазна. От позицията на подставен шеф, той се отърва от всички качествени служители, които преди са му опонирали на некадърността като намаля заплатите им до унизителните 50 %“. В тази връзка излага, че твърденията, че ищецът се е съгласил чрез фиктивна сделка със семейство Ар. да заобиколят закона е невярно, позорно и унизително. Предписаното на ищеца поведение безспорно е укоримо от гледна точка на господстващия морал. Утвърждава тезата, че с изнесената информация се създава в общественото представа за ищеца, която е неистинна. Уточнява, че е узнал за процесните обидни думи и изрази на датата, на която те са били написани и респективно качени в профилите на ответницата в социалните й мрежи и в сайта й. В тази връзка е приложен по делото констативен протокол, в който са обективирани процесните обидни думи и изрази, публикувани в сайта на ответницата. Обобщава, че в сайта спрямо ищеца е осъществен престъпният състав на деянията обида и клевета, тъй като по отношение на ищеца са изнесени унизителни за честта и достойнството му факти и обстоятелства, както и му е приписано извършването на престъпления. Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска. Претендира сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. Г. П., чрез адв. И. К., депозира отговор на исковата молба. В същия се излагат съображения, че исковата претенция е изцяло неоснователна и недоказана. Ответницата поддържа, че не е публикувала обидни и клеветнически изрази в цитирания от ищеца сайт, както и, че към момента не притежава сайт. Обяснява, че е автор на няколко романа, пише изцяло художествени произведения. Уточнява, че в исковата молба са посочени извадки от нейна все още неиздадена книга, като тази книга не е свързана с реални лица и събития, а е изцяло художествено произведение. Сочи, че ответникът се е припознал в един от героите в романа, наречен „Др.“, като счита, че въпросният герой реферира към него и това поставя негативна оценка на ищеца. Никъде във въпросното произведение не е споменато името на ищеца или факти и събития, свързани с него. Обръща внимание, че цялото произведение е плод на въображението на ответницата, което обстоятелство дебело е подчертавано от нея, докато е изнасяна информация от книгата в публичното пространство. Книгата не е автобиографична и не е свързана с живота на реално съществуващи персонажи. Ето защо намира, че изложеното в исковата молба представлява своего рода литературна критика. Отделно от горното, навежда, че няма доказателства, че именно ответницата е управлявала процесния интернет сайт. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и 2 взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от издадена на 08.11.2021 г. служебна бележка, че К. И. Н. е бил в трудово правоотношение с „фирма“ АД, на длъжност „Генерален мениджър“ за периода от 02.11.2015 г. до 01.11.2017 г.

От представена по делото справка от ТР за актуално състояние на дружеството „фирма“ АД към 14.12.2021 г. се установява, че съветът на директорите на дружеството към този момента е съставен от М. Л. Ар., Ал. В. Ст. и В. В. Ар., с предмет на дейност: хотелиерство, ресторантьорство и др.

От представена по делото справка от ТР за актуално състояние на дружеството „фирма“ ЕАД към 14.12.2021 г. се установява, че съветът на директорите на дружеството към този момента е съставен от Зл. В. Ар., М. Л. Ар. и Ал. В. Ар., с предмет на дейност: хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска и турагентска дейност и др.

От представена по делото справка от ТР за актуално състояние на дружеството „фирма“ ЕАД към 14.12.2021 г. се установява, че съветът на директорите на дружеството към този момента е съставен от К. И. Н., Пл. Ц. Х. и Б. К. И., като единствен собственик на капитала е К. И. Н..

От договор за наем на недвижим имот от 14.12.2018 г. се установява, че „фирма“ АД в качеството си на наемодател е предоставил срещу наемна цена (заличено съдържание относно размера на наемната цена) на „фирма“ ЕАД в качеството му на наемател отдаването на части и обекти от Хотел „(хотел)“ под наем.

По делото е представен констативен протокол № ***, том I, рег. № ****/20.08.2021 г., на П. Т. – помощник нотариус при нотариус В. Б., с рег. № *** в РНК, с който се удостоверява, изтеглянето и разпечатването на следната налична информация, съхраняваща се в интернет на следните адреси: (интернет сайт) и (интернет сайт). В протокола са обективирани извадки от неиздадената книга на ответницата, в това число и цитираните пасажи от ищеца, ведно с коментари на читатели под публикациите.

Част от доказателствената маса съставляват и становища за стила и качествата на К. П. като писател и публицист, изготвени от Л. Д. – син, Анж. И. Д., Сл. Анг. и И. Ес..

Становищата, обобщено, утвърждават идеята, че в литературната памет няма случай на пълна идентификация между герой и прототип, като имената на уж-прототипните са напълно неизвестни на широката публика и предмет на хипотетични разговори само между литературни познавачи. Това са обобщени, генерализирани образи, присъщи на описваната епоха, но в никакъв случай конкретни личности.

По делото са събрани и устни доказателства чрез разпит на свидетелите Кр. Д. Г., К. М. Д., Р. Й. Б., Ст. С. К. и И. С. В..

От разказа на свидетеля Г. се установява, че познава К. П. от хотел „(хотел)“ от 78 години, понеже последната работела там като пиар. Разказва, че лично е посещавала интернет сайта (интернет сайт), както и (инт. страница)-страницата на П., като е чела публикациите й. Знае за неиздадената книга на П., в която се говори за семейство Ар., виждала е глави от книгата, публикувани на интернет сайта й, както и на профила й в социалната мрежа (инт. страница). Смята, че книгата касае семейство Ар., защото описва събития, на които лично тя е присъствала. Признава, че в книгата имената не са същите, но са все пак близки с тези на семейство Ар.. В книгата разпознава и К. Н. в лицето на „Др.“, понеже той е бил изпълнителен директор на градския им хотел.

Уточнява, че не е прочела нещо, свързано с фирми. Твърди, че била потърсена от К. П. с желание да намери път до М. Ар. във връзка с делата, заведени от последната. Не помни К. П. и К. Н. да са имали пререкания на работното място, а помни, че винаги са се разбирали. Обяснява, че в нейно присъствие К. П. е качвала публикации в социалните си мрежи и статии в сайта си. Срещата с К. П. датира през месец октомври 2021 г., като на нея присъствала и друга нейна приятелка – свидетеля К. Д.. Не пази 3 кореспонденцията си с П., понеже често сменя мобилните си апарати. Не е срещала името на К. Н. в книгата. К. П. директно й казала, че имала предвид К. Н., когато е писала за „Др.“ в книгата.

От съобщеното от свидетеля Д., която познава К. П. покрай Ал. Ар. от около 6-8 години, се извежда, че К. П. пише книги и е журналистка. Свидетелят разказва, че е чела части от книга на П., която още не е издадена и била озаглавена нещо като „(заглавие на книга)“. Разпознава В. и М. Ар., техните деца и К. Н. по описанията, които тя дава в книгата си. Всеки, който ги познава, знае, че това са те. Обяснява, че авторката не ги нарича с истинските им имена в книгата си, като К. Н. е с името „Др.“.

Уточнява, че е направила тази връзка, понеже самият Н. й пратил линк към публикацията, за да го прочете. Сочи, че в статията има факти, които са характерни само за Н., но са много украсени. Споменава за срещата на П. със свидетеля Кр. Г., като твърди, че тя самата не е разговаряла с П., понеже не били в толкова близки отношения. Съобщава, че К. Н. и П. имали много хубави отношения, доста често излизали преди години, но към момента не знае дали се виждат и излизат заедно.

Споменава, че нямало физически качества в образа на „Др.“, по които разпознала Н., но свързала общата информация в сайта с него, в това число и ареста на семейство Ар..

От показанията на свидетеля Б. се заключава, че познава г-н Н. от повече от 15 години и двата имат приятелски отношения. Разказва, че в един момент приятелят му станал по-дръпнат и затворен, странен. Свидетелят се опитвал да се свърже с него, като в един от разговорите им, Н. му разказал, че прочел нещо, от което се почувствал неприятно. Изпратил му линк, а после на лична среща му съобщил какво се е случило с няколко думи. В линка видял, че е описал животът на колеги на Н., партньори, бивши началници и съответно и неговия собствен живот. В голяма степен онова, което прочел, било преувеличено и лъжливо. Приятелят му започнал много да страни от общата им компания и да не излиза никъде. Сайтът бил на г-жа К. П., като по-късно разбрал, че тя е писател. В линка пишело за едни хора, за които било ясно, че са те, но същите били прекръстени – семейство Ар. и К. Н.. Свидетелят обяснява, че свързал „Др.“ с Н. поради обстоятелствата, които били описани в книгата. Не знае защо авторът не ги е написал с техните си имена. Следил публикациите в сайта, но в някакъв момент сайтът изчезнал. Поддържа, че притесненията на приятеля му са в резултат на прочетените от него пасажи от книгата, понеже те го описвали като човек, развиващ незаконна дейност. От жизнерадостен човек станал много затворен. От съпругата на Н. разбрал, че приятелят му се притеснява, че заради написаното в книгата, някой от държавата може да реши, че той участва в престъпна дейност.