Акт от 15.05.2019, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 310/15.5.2019г. гр. Пазарджик,

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА при секретар

Янка Вукева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА по адм. дело № 687 по описа на съда за 2018 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 99, ал. 6 от ЗООС и чл. 2а, ал. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /НУРИОВОС/ и е образувано по жалбата на „ОДЕТ-ИТ-ЯДЕНИЦА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Ц. Й.“ № .., представлявано от управителя И. Ж. Т., подадена чрез адв. К. *** против Решение № ПК – 028 – ОВОС от 16.05.2018 г. на Директора на РИОСВ гр. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Посочено е, че същото се основава на становище за недопустимост, издадено от Директора на БД-ИБР – Пловдив по реда на чл. 155, ал. 1, т. 23 от ЗВ, което е незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено оспореното решение и преписката върната на административния орган за продължаване на процедурата по издаване на искания административен акт.

Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. ***, която по изложени съображения моли съда да отмени оспореното решение поради незаконосъобразност на становището за недопустимост и да върне преписката на административния орган за продължаване на съответните административни действия по издаване на административен акт. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските.

Ответната страна – Директора на РИОСВ

Пазарджик, редовно призован, не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено по повод подадено в РИОСВ - Пазарджик уведомление за инвестиционно предложение с вх. № ПД-01-1019/16.03.2018 г. /л. 32/ за „Изграждане и експлоатация на МВЕЦ „Яденица" в долината на река Яденица" от кота 698 до кота 508 м, в местностите „Зимница" и „Свинарника", землище гр. Белово, общ. Белово, обл. Пазарджик, с възложител: „Одет-ИТ-Яденица" ЕООД. Инвестиционното предложение е подложено на преценяване приложимата процедура по глава шеста, раздел II от Закон за опазване на околната среда (ЗООС) и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). На основание чл. 4а, ал. 1 от НУРИОВОС, с писмо с изх. № ПД-01-1019/21.03.2018 г. постъпилата информация е изпратена за становище относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо целите за опазване на околната среда и мерките определени в Плана за управление на речните басейни на Източнобеломорски район (ПУРБ на ИБР) и в Плана за управление на риска от наводнения в Източнобеломорски район (ПУРН на ЙБР) в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" (БД ИБР), гр. Пловдив.

Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" е изразила становище изх. № ПУ-01-176/09.05.2018 г., /л. 39/, относно допустимостта на инвестиционното предложение съгласно чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите, както в заключение е посочено, че инвестиционното предложение с така предвидените за използване водни количества в размер до 0.676 м3/сек е недопустимо, от гледна точка на ПУРБ на ИБР и ЗВ, имайки предвид съществуващите към настоящия момент водовземания и бъдещата реализация на „Проект „Яденица" - изграждане на язовир „Яденица". Съгласно приет и одобрен ДОВОС за „Проект „Яденица" - изграждане на язовир „Яденица" и Приложение 5 към Раздел 5 на ПУРБ на ИБР, размерът на оттока в р. Яденица след влИ.ето на р. Юндолска ще бъде Qo = 0,225 м3/сек. От представените данни е видно, че при реализация на ИП в посочените параметри (използване на водки количества в размер до 0.676 м3/сек) не може да бъде осигурено необходимото водно количество за минимално допустим отток в р. Яденица след водовземането за МВЕЦ „Яденица" (0,068 м3/сек), тъй като речният отток ще бъде Qo = 0,225 м3/сек. Посочените обстоятелства ще доведат до непостигане на целите по чл.

116, ал. 1 от ЗВ и следва да се приложат изискванията на чл. 117, ал. 3, т. 4 от ЗВ.

Последвало е издаването на оспореното решение № ПК – 028 – ОВОС от 16.05.2018 г. на директора на РИОСВ гр. Пазарджик, с което е прекратено административното производство по преценяване приложимата процедура по глава шеста, раздел ІІ от ЗООС и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие за инвестиционно предложение „Изграждане и експлоатация на МВЕЦ „Яденица" в долината на река „Яденица" от кота 698 до кота 508 м, в местностите „Зимница" и „Свинарника" землище гр.

Белово, общ. Белово, обл. Пазарджик, с възложител: „Одет-ИТ-Яденица" ЕООД.

В законоустановения срок възложителят е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд Пазарджик.

С подадената жалба е оспорено като незаконосъобразно становището за недопустимост, издадено от Директора на БД – ИРБ – Пловдив, по реда на чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите, по повод на което е уважено и направеното доказателствено искане за допускане на СТЕ от вещо лице – хидролог.

С оглед на това по делото е приета съдебно-техническа експертиза от вещо лице - хидролог, която съдът възприема като компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите писмени доказателства. В отговор на поставените въпроси вещото лице е посочило, че средномногогодишното водно количество при МВЕЦ Яденица за периода от 2003 до 2017 г. реално е равно на 0,471 куб.м./с.

В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че водното количество е 0,471 куб. м./сек., това е реалното водно количество, което е средногодишно на целия период, който се разглежда, което ще е такова и за напред. Посочило е, че всички водовземания, които са по каскадата, са приспаднати, като в заключението е записано, че екологичното водно количество, което е от водохващанията над това водовземане, ще влязат в този водосбор и от сбора, който е отдолу има и неговото водно количество. Водосборът е разделен на три части – водосборът, който е над водохващането на „НЕК“ ЕАД, водосборът между „НЕК“ ЕАД и водосборът, който е до централата и последния водосбор, който остава до хидрометричната станция. На база на това е разделен на всеки водосбор, като за всеки водосбор в таблица 2 вече са определени какви са отточните водни количества. Най-голямо водно количество дава водосборът, който е за „НЕК“ ЕАД, понеже той е във върховата част от модул оттока, който се определя. При него има най-голям модул отток, оттам и снежната покривка е по-голяма и при това положение там е това водно количество. Водосборът, който е между двете коти, дава водно количество 0,373 куб. м./сек. Фактически 0,980 куб.м./сек. по 10-процентното водно количество за екологично водно количество са 98 л, плюс 373 дава 471 л.

Тези 0,471 куб. м./сек., това е водното количество, което може да бъде предоставено за инвестиционното предложение на жалбоподателя, като от него ще се приспадне 0,068, колкото е екологичният минимум, остават 0,403 куб. м./сек. Това е възможността, която може да се даде на жалбоподателя да ползва.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 93, ал. 3 от ЗООС компетентният орган, който следва да извърши преценката, е директорът на съответната РИОСВ. Териториалната компетентност е определена съобразно приложението към чл. 3, във връзка с чл. 7, т. 14 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда. С оглед реализацията на инвестиционното предложение, същото по горните разпоредби е в обхвата на компетентността на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пазарджик.

Съдът намира, че оспореното решение е издадено и в установената форма, при спазване на административно-производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно посочената като основание за издаване на решението разпоредба на чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС, компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган (например Басейнова дирекция, Министерството на земеделието и храните, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове". Безспорно в случая Басейнова дирекция "ИБР“ е специализираният компетентен орган, чието становище Директорът на РИОСВ гр.

Пазарджик, в изпълнение на изискването на чл. 4а, ал. 1 от НУРИОВОС е бил длъжен да поиска, тъй като инвестиционното предложение е пряко свързано с ползването на воден обект по смисъл на Закона за водите. Съгласно посочената разпоредба на чл. 4а, ал. 1 от НУРИОВОС, когато инвестиционното предложение предвижда или е свързано с водовземане от повърхностни или подземни води, заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти или в съоръжения, които могат да създадат опасност от замърсяване на подземните води, или е пряко свързано с водовземане и/или ползване на воден обект по смисъла на Закона за водите, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изпраща уведомлението по чл. 4 на директора на съответната басейнова дирекция за становище по чл. 155, ал. 1, т. 23 от

Закона за водите относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения. В случая заключението на Директора на Басейнова дирекция "ИБР" е, че инвестиционното предложение е недопустимо с оглед ПУРБ и постигане целите на околната среда.

Посоченото становище на Басейнова дирекция Пловдив не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което контролът и проверка на неговата законосъобразност следва да бъде извършена в производството по обжалване на решението на директора на РИОСВ Пазарджик за прекратяване на административното производство. С издаденото становище е направено заключение, че инвестиционното предложение с така предвидените за използване водни количества в размер до 0.676 м3/сек е недопустимо, от гледна точка на ПУРБ на ИБР и ЗВ.

Безспорно по делото се установи, че с подаденото уведомление за инвестиционно предложение /л. 32/ жалбоподателят е посочил, че по време на експлоатацията ще бъдат използвани води от р. Яденица в количество до 0,676 куб.м./с, екологично водно количество 0,068 куб.м./с, съгласно издаденото разрешително за водовземане № 300790/31.10.2007 г.

От приетата по делото експертиза също така се установи, че средномногогодишното водно количество при МВЕЦ Яденица за периода от 2003 до 2017 г. реално е равно на 0,471 куб.м./с., от които приспадайки екологичния минимум от 0,068 куб.м./с, то остават 0,403 куб. м./сек, което е възможно да бъде предоставено за ползване от жалбоподателя.

Съдът намира, че заключението на вещото лице, като неоспорено от страните, е компетентно изготвено и следва направените в него изчисления за водното количество на р. Яденица да бъдат възприети като точни и достоверни.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че неправилно и незаконосъобразно в изготвеното становище с изх. № ПУ-01-176/09.05.2018 г. директорът на Басейнова дирекция „ИБР“ Пловдив е определил, че размерът на оттока в р. Яденица след вливането на р. Юндолска ще бъде в размер на 0,225 куб.м/с, поради което и неправилно е приел, че инвестиционното предложение на жалбоподателя е недопустимо от гледа точка на ПУРБ на ИБР и ЗВ. От това следва, че позовавайки се на неправилно изготвено становище административният орган е постановил един незаконосъобразен административен акт, който ще следва да бъде отменен.