Решение № 2726 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2726 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20261110206763 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „,,***''“ АД, представлявано от управителя И.

С. П., срещу наказателно постановление (НП) № 23-2600045/ 06.04.2026 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр. София към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на жалбоподателя на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 850 (осемстотин и петдесет) евро за нарушение на чл.160, ал.1 от Кодекса на труда.

С жалбата се възразява срещу констатацията на административнонаказващия орган, че е извършено нарушение от страна на жалбоподателя, като се твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Развиват се съображения, че ако се приеме, че е налице нарушение на закона, то същото е с незначителна степен на обществена опасност поради своята малозначителност. По изложените аргументи се отправя искане към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление; алтернативно да намали размера на глобата до нейния минимум.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител, не ангажира допълнително доводи в подкрепа на тезата си.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и иска от съда да потвърди наказателното постановление.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа обстановка:

Контролни органи на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на 06.01.2026 г. на място в обект: офис, находящ се в гр. София, ,,***'', както и 23.01.2026 г. и 09.02.2026 г. по документи, при която проверка установили следното:

Жалбоподателят „,,***''“ АД в качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда предоставилнеплатен отпууск за периода 19.09.2025 г. – 24.09.2025 г. на лицето П.Р.Р., на длъжност „,,***''“, в размер на 3 работни дни, считано от 19.05.2025 г., без негово искане, отправено в писмен вид.

По време на проверката е представена отчетна форма за явяване/ неявяване на работа за месец септември 2025 г., като е налице отбелязване в размер на три дни неплатен отпуск за месец септември 2025 г. Съставен е протокол за извършена проверка на 09.02.2026 г.

Въз основа на така направените констатации на жаалбоподателя свидетелят А. П. Г. съставил и връчил надлежно АУАН № № 232600045/09.02.2026 г. Срещу акта в законоустановения срок не е постъпило възражение.

На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление № 23-2600045/ 06.04.2026 г., с което на жалбоподателя на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 850 (осеемстотин и петдесет) евро за нарушение на чл.160, ал.1 от Кодекса на труда.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от 2 приложените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. Г., АУАН, протокол за извършена проверка, призовка по чл. 45 от АПК, идентификационна карта, копие от трудов договор, копия от заповеди, както и от останалия доказателствени материал по делото.

Съдът възприе с доверие показанията на свидетеля Г., разпитан в хода на съдебното следствие, тъй като същите са последователни и кореспондират с писмените доказателства по делото. Свидетелят добросъвестно депозира показания за факти и обстоятелства, които непосредствено е възприел, като поддържа в цялост констатациите по АУАН. Съдът цени писмените доказателства, събрани и приобщени по делото по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

По съществото на спора:

Съдът, противно на изложеното в жалбата, намира, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, както и сроковете за това. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 09.02.2026 г., а обжалваното НП е издадено на 06.04.2026 г., т. е. спазен е шестмесечният срок за издаване на НП от съставянето на акта. Освен това съдът счита, че не е налице и допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като посочената разпоредба дава възможност на наказващия орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката на тази необходимост обаче законът предоставя на самия решаващ административен орган.

Административнонаказателната отговорност

3 на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.160, ал.1 от КТ. Съгласно чл.160, ал.1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.

Тоест отпускът е субективно право на работника/служителя по трудовото правоотношение, което се упражнява чрез волеизявление на неговия носител и на насрещната страна, като процедурата по искане да се ползва неплатен отпуск е формална и не изисква ползването на образци за заявления, единствено същите следва да са деепозирани в писмен вид и да са подписани от подателя. В този смисъл писмената форма на заявлението на работника/ служителя и разрешението на работодателя са гаранция за спазването на трудовите права на преестиращите труд. В този ред на мисли необходимо е депозираното от работника/ служителя заявление да обективира ясно изразена воля за ползване на отпуск, да става ясно какъв е видът на отпуска, началната му и крайна дата, както и да е подписан от лицето, подало заявлението.

Не са налице основания да се смята, че П.Р.Р. е подал искане до работодателя за ползване на неплатен отпуск за период а 19.09.2025 г. – 24.09.2025 г. Отбелязването в отчетна форма за явяване/ неявяване на работа за ползване на 3 дни неплатен отпуск не води до различен правен извод, доколкото не се приравнява на издаване от работодателя на разрешение за ползване на неплатен отпуск въз основа на изрично писмено искане на лицето .

Затова съдът намира, че на Райков е бил даден неплатен отпуск без негово съгласие, с което дружеството-жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение по чл.160, ал.1 от КТ.

Безпредметно е да се обсъжда субективната страна на нарушението, доколкото се касае за жалбоподател - юридическо лице, а отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. Не е налице маловажност на случая преди кръга засегнати обществени отношения и необходимостта да се защити в максимална степен правото на работниците/ служителите да полагат труд, респективно да ползват полагаащия им се отпуск по тяхно желание и необходимост.

По наказанието:

На жалбоподателя за извършеното нарушение е определено административно 4 наказание „имуществена санкция“ в размер на 850 евро. Законосъобразно е ангажирана административната отговорност на основание чл.414, ал.1 от КТ, като наложената имуществена санкция е оринтирана към минимума, предвиден в закона /1500 лева/, доколкото е с левова равностойност 1662,46 лева.

С оглед на изложеното до тук процесното наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя да заплати в полза на ИА "ГИТ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 70.00 евро.

Затова и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН Софийски районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2600045/ 06.04.2026 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр. София към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на жалбоподателя на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 850 (осемстотин и петдесет) евро за нарушение на чл.160, ал.1 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата от 70.00 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционно съдебно производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5