Решение № 18913 от 21.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18913 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110110839 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба на Д. В. С. срещу П. Д. С.. Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, обективно съединен с небрачен иск по чл. 56 СК.

В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на 18.09.1998 г., от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи, че след сключване на брака отношенията между съпрузите били добри и се разбирали.

Впоследствие взаимоотношенията между страните се влошили, постепенно започнали да се отчуждават един от друг, настъпила студенина и неразбирателство между тях. Всеки започнал да води свой собствен живот, дезинтересирал се от другия. Опитите на съпрузите да разрешат проблемите и да възстановят нормалните съпружески отношения останали без положителен резултат. През 2022г. страните окончателно се разделили, а ответницата напуснала семейното жилище, находящо се в гр. София, и заживяла в гр.

Димитровград. Между страните прекъснала всякаква връзка, същите живеят разделено и рядко осъществявали какъвто и да било контакт. Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася по въпроса за вината; да му бъде предоставено ползването на 1 семейното жилище. Не претендира разноски.

Ответницата в определения срок по чл. 131 от ГПК е представила отговор на исковата молба, предявена е и насрещна искова молба с правна квалификация чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 СК, обективно съединен с небрачен иск по чл. 53 СК. Излага подробно брачни провинения на съпруга. Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на съпруга, след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име – С..

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна по насрещната претенция е подала отговор на исковата молба, като оспорва изложените в същата обстоятелства.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за граждански брак, издадено от Столична община – район Красно село въз основа на акт за граждански брак № 3168/18.09.1998 г., се установява, че страните са сключили граждански брак, като съпругата е променила фамилното си име от Проданова на С.. От брака си страните имат родени три деца – пълнолетни към настоящия момент.

От показанията на св. МВИ се установява, че от 2022 – 2023 г. страните не живеят заедно. През зимата на 2022 – 2023г. съпругата не била в жилището на страните. Преди това и двамата съпрузи били в дома, който се намира в кв.

Горна баня, в блок, на трети или четвърти етаж. Има тераса, кухня, всекидневна. След раздялата на страните децата им били в дома. Третия им син живеел самостоятелно.

Съдът кредитира показанията на св. Иванов като обективни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.

Видно от показанията на св. Йорданка Д. Николова, преди раздялата страните живели в кв. Горна баня. Жилището е с голяма кухня с трапезария, спалня, където живеела майката на ищеца. Цялото семейство живеело в хола с трите деца. От 26.10.2022г. страните са разделени. Съпругата останала в гр.

Димитровград. Най – големият син на страните има квартира в гр. София и 2 живее и в гр. Димитровград и пътувал. Първите месеци след раздялата другите две момчета поддържали някаква връзка с баба си по майчина линия, но след това преустановили контактите. До раздялата на страните ответницата работела в училището в кв. Горна баня и след това се наложило, защото нямала възможност да работи там, тъй като отишла в гр. Димитровград.

Първите години от брака ответницата работела като учителка в гр. София.

След това работела в семейната фирма вкъщи и през последната година отново започнала като учителка. Страните винаги се отнасяли с уважение един към друг. Съпругата винаги зачитала думата на съпруга си. Последната година ответницата не контактувала със сестра си, т.е. не се чували и не се виждали. Ответницата отворила свой бизнес в гр. Димитровград. Телефонът й веднъж прекъснал всякаква връзка. Наложило се да си вземе друг номер.

Преди около 10 години страните били на вилата си. Ищецът помолил две от децата да му донесат телефона. Те не го били чули. Той тогава излязъл ядосан и ги ударил с пръчка по задните части. Изцяло ответницата се грижела за жилището и родителите на ищеца. Тя готвела, чистела, перяла, извеждала децата на разходка, водела ги постоянно на някакви дейности – английски език, пиано, плуване. На ищеца баща му починал преди да заживеят в този дом. Останали майка му и дядо му, който починал преди да се роди второто дете. Изцяло ответницата се грижела за тях. В парцела имало и градинка, където помагали и децата.

Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.

Николова като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични впечатления за тях.

Други допустими и относими доказателства не са представени.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:

По отношение на иска по чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК.

Като взе предвид гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, намиращо израз във фактическа раздяла от две годни, липса на разбирателство между страните, доверие и грижа към другия съпруг и 3 семейството. Установи се, че всеки от съпрузите води самостоятелен начин на живот, като връзката между тях е преустановена. В този вид бракът съществува съвсем формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК. Ответницата е направила изрично искане при решаване на делото съдът да се произнесе и по въпроса за вината, довела до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Не се установи след фактическата раздяла някоя от страните да е предприела действия или дори опит за заздравяване на брачната връзка. Нито един от съпрузите не е проявил необходимото уважение и разбирателство към другия съпруг, с което и двамата са нарушили изискването на чл. 14 СК. Съпругата е напуснала семейното жилище, с което е предизвикала окончателната раздяла на страните. Не се доказаха твърденията на същата, че била изгонена от семейното жилище. С посоченото поведение съпругата е нарушила принципа на чл. 15 СК за съвместно живеене на съпрузите. Съдът приема, че описаното поведение на страните през релевантния за делото период обуславя извод за вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака им. При това положение съдът счита, че запазването на този брак не е в интерес нито на семейството, нито на обществото и следва да бъде прекратен по взаимна вина на двамата съпрузи.

Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище е предявена от ищеца. От изложените в исковата молба твърдения е видно, че семейното жилище, находящо се в гр. София, ул. „Прибойница“ 2, ет. 4, ап. 23, е собственост на две от децата на страните – Борец Димитров С. и Ханаан Димитров С., което не се оспорва от ответницата и същата няма претенции относно ползването му. Като съобрази изложеното, съдът намира, че след прекратяване на брака семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ищеца.

Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. Установи се, че съпругата е променила фамилното си име при сключване на брака от Проданова на С.. Същата е заявила, че желае след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име. Поради това съдът следва да постанови след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилното име – С..

4

Относно разноските за делото

Претенция за присъждане на разноски е направена от ответницата. С оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК, разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила, поради което и претендираните от тях разноски не им се следват. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод е в размер на 50,00 лева и следва да се възложи на двете страни по равно, т.е. по 25,00 лева на всяка от тях.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 18.09.1998 г. с Акт за граждански брак № 3168/18.09.1998 г., издаден от Столична община – район Красно село, на Д. В. С., ЕГН ********** и П. Д. С., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВЗАИМНА ВИНА НА СЪПРУЗИТЕ, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК.

СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ – находящо се в гр. София, ул. „Прибойница“ 2, ет. 4, ап. 23, след прекратяване на брака се предоставя за ползване на Д. В.

С., ЕГН **********.

ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака П. Д. С., ЕГН **********, ще носи брачното си фамилно име - С., на основание чл. 53 СК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Д. С., ЕГН **********, за присъждане на разноски, като неоснователно, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА П. Д. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.

5

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6