Решение № 177 от 24.10.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Бургас, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

К. Ст. П.

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20222000500248 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е о бразувано е по въззивна жалба на С. В. И. и Г. Д. И., двамата от гр.Сливен, чрез пълномощника адв.Ел.Х., против решение № 33 от 03.05.2022г. по гр.д.№86/2021г. на Сливенския окръжен съд, с което по предявен от Д. Г. П. от същия град иск е прието за установено по отношение на въззивниците-ответници, че сключеният на 04.06.2020г. договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот – жилище, апартамент в гр.Сливен, кв****, срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Д. Х. Д.а, б.ж. на гр.Сливен и С. В. И., обективиран в нот. акт № 42 от 04.06.2020г. на нотариус Н.В., рег. № 522 на НК, е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл. 4 ЗЗД, поради липса на основание, като ответниците са осъдени да заплатят на ищцата съдебни разноски в размер на 1 160 лв. Поради уважаване на главния иск за нищожност, не е разгледан предявеният при условията на евентуалност иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост на извода, че прехвърлителката по атакуваната сделка е била в такова здравословно състояние, което е водило до неизбежност на близката и смърт. При наличието на онкологично заболяване, прехвърлителката е изпълнявала всички медицински препоръки, провеждала е назначените и 1 химиотерапии, явявала се е сама на прегледи и пред нотариуса и помощта на близък човек е спомогнала за по-дългото и преживяване. Налице е позоваване на свидетелски показания. Посочено е, че първоинстанционният съд не е обсъдил съдебно-медицинската експертиза на д-р Т., където е обяснено, че средната продължителност на живота при това заболяване трудно може да бъде предсказана, като според СЗО е от 3 до 6 месеца. Липсата на основание на договора за издръжка и гледане предполага терминален стадий, пълна физическа немощ, очаквана смърт до няколко дни. Допускането, че прехвърлителката може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка и неизбежна смърт. Наведени са доводи, че в случая заболяването на прехвърлителката е от 2012 г. и при провежданото продължително лечение, през май 2020г. е била в задоволително общо състояние и без непосредствен медицински риск. Влошила се е три дни след подписване на договора, престояла е в болница 2 месеца, като терминалният стадий е настъпил на втория месец, като 4 дни след изписването е починала. Приобретателката не е могла да предвиди близката смърт. Посочена е съдебна практика в този смисъл. Освен това, процесният договор е сключен и за грижите, полагани до момента на сделката. Въззивницата счита за неоснователен и евентуалния иск за разваляне на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнение. По делото са установени полаганите от ответницата реални грижи за болната, както и разходите, направени в тази връзка. Възразява се по приетото от първата инстанция, относно полаганите грижи по време на престоя на прехвърлителката в болницата. В този период задължението е изпълнявано лично от длъжницата, която вечер посещавала болната и се грижела за хигиената и, а през деня при болната е бил св.Д.С. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените при условията на евентуалност искове по чл.26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД и по чл.87, ал.3 ЗЗД да бъдат отхвърлени, в едно със законните последици.

Постъпил е писмен отговор от Д. Г. П., чрез процесуалния представител адв.Д.М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и е заявено искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно, законосъобразно, справедливо, мотивирано и обосновано. Изложени са съображения за доказаност на здравословното състояние на прехвърлителката, трайно влошено, поради крайния стадий на онкологичното и заболяване, което е било известно на приобретателката. Пет дни след сключване на сделката болната е постъпила в болница в увредено общо състояние, изписана е без промяна, при термален стадий на развитие на болестта и е починала 4 дни по-късно в дома си. При престоя и в болницата грижи е полагал болничният персонал, като липсват данни за пребиваване там на ответницата, в качеството и на придружител, т.е. тя не е полагала 2 никакви грижи. Оспорват се твърденията във въззивната жалба, че ответниците не са знаели за влошеното състояние на прехвърлителката. В тази връзка е заявено, че страните по сделката са се познавали, срещите им зачестили след установяване на онкологичното заболяване на Димова, тъй като по това време и майката на ответницата заболяла от такова заболяване.

Като недоказани се сочат твърденията за полагани грижи преди сключване на алеаторния договор. Направено е заключение, че са налице условията на закона за нищожност на сделката, поради липса на основание, с оглед наличието на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след сключването и, както и знание на приобретателя за това обстоятелство.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

При съобразяване становищата и доводите на страните, доказателствата по делото и предвиденото в закона, съдът намира следното:

С обжалваното решението е уважен предявеният от Д. Г. П. против С. и Г. И.и иск по чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД за нищожност поради липса на основание на договор за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 04.06.2020г. между Д. Д.а, б.ж. на гр.Сливен, като прехвърлител и С. И. като приобретател, обективиран в нот. акт № 42 на нотариус Н. Вълчева, рег. № 522 на НК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая е налице фактическият състав на предявената нищожност на договора, поради липса на основание – влошено физическо състояние на прехвърлителката, поради онкологично заболяване, предполагащо твърде скоро настъпването на смъртта и, както и знание на приобретателя за това към момента на сключване на сделката. При уважаване на главния иск за нищожност, съдът не е разгледал предявения при условията на евентуалност иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнение.

Така постановеното решение, преценено съобразно изискванията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от компетентния съд в законен състав, при надлежно развило се съдебно производство по допустим иск. Липсват възражения на страните в тази насока.

По правилността на атакувания съдебен акт, с оглед посоченото в жалбата, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е, че по силата на горепосочения нотариален договор от 04.06.2020г. Д. Д.а, починала на 10.08.2020г., чийто наследник по саморъчно завещание от 25.08.2010г., обявено с протокол от 26.08.2020г. на нотариус Н.Вълчева, е нейната внучка ищцата Д. П., е прехвърлила апартамент в гр.Сливен, кв****, на площ от 60,48 кв.м. на ответницата С. И. „срещу задължението на приобретателя, респективно нейните наследници, да се грижат за нея и да я издържат, лично или чрез трето лице, като и осигурят 3 спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега и в случай на смърт на прехвърлителката да осигури и извърши кремацията и, както и за положените до момента грижи, като прехвърлителят си запазва правото да ползва и обитава безвъзмездно имота докато е жива.“ Към момента на сделката И. е семейна, като със съпруга и Г. И. имат сключен брак на 06.04.1991г.

Ответницата признава в отговора на исковата молба, че е знаела за онкологичното заболяване на прехвърлителката, което датира от 2012г., когато е била оперирана от рак на дебелото черво, след което периодично е правила химеотерапия. Познавала Д.а от дълги години чрез родителите си.

През 2011-2012г. срещите им зачестили, тъй като майка и имала същото заболяване и обменяли информация. От 2003г. Д.а живеела на семейни начала с Д. Ст.. През 2019г. започнала да чувства умора и дисконфорт от химиотерапиите и от тогава ответницата започнала да се грижи за личната хигиена и поддържане на жилището на прехвърлителката. Твърди, че в началото на м.април 2020г. болната се почувствала зле- имала киселини, болки в ставите, гадене. Била приета в болница, като след 4 дни я изписали с подобрение. Ответницата не била запозната с епикризата, където било отразено наличието на метастази в черния дроб. Последната химеотерапия била през м.май 2020г., след което прехвърлителката започнала да подготвя сключването на процесната сделка. При подписването на договора не показвала признаци на влошаване. Пет дни след това състоянието и се влошило, имала коликообразни болки, чувство за подуване на корема, гадене и повръщане, като болките постепенно се засилили и постъпила в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ АД“, гр.Сливен. Тогава И. разбрала, че състоянието на Д.а е сериозно увредено.

Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-медицинска експертиза, при изготвянето на която вещото лице патоанатом д-р Й.Ст. е ползвало данни от медицинските документи по делото - история на заболяването №631/09.04.2020г., издадена от МБАЛ „Царица Йоана“ ЕООД, гр.Сливен и история на заболяването № 8926/09.06.2020г., издадена от ХО при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр.Сливен. Видно от експертното заключение, Д. Д.а е страдала от онкологично заболяване – канцером на сигмовидната част на дебелото черво в IV клиничен стадий метастази в черния дроб /карциноза/ и множество метастазни огнища по перитонеума /коремницата/. Към датата на сключване на процесния договор – 04.06.2020г. общото състояние на Д.а е било увредено и няколко дни по-късно, на 09.06.2020г. същата е хоспитализирана в ХО на МБАЛ „Д-р Ив.Селимински“ в гр.Сливен в увредено общо състояния, контактна и адекватна. При подобен тип заболяване в констатираната степен, срокът на преживаемост според експерта е различен в зависимост от множество фактори, индивидуални за всеки болен. За пациенти в IV стадий, като процент преживели до пет години 4 се посочват около 3-5%. Прогнозирането на срока за настъпване на смъртта на Д. Д.а е условно и зависи от множество фактори, които трудно могат да бъдат предвидени или предсказани. При изписване на болната на 06.08.2020г. състоянието и е било тежко, но прогноза за летален изход е трудно да бъде дадена. В съдебно заседание на 16.09.2021г. вещото лице е пояснило, че с поголяма сигурност това може да се предскаже съвсем в крайния стадий, когато остават няколко дни до настъпване на смъртта, както в случая болната е изписана на 06.08. в тежко състояние без промяна и е починала на 10.08. По данни на история на заболяването, болната е била в IV стадий на болестта още преди операцията през 2012г. с констатирани тогава далечни метастази.

Първоинстанционният съд е изслушал и второ експертно заключение на д-р Павел Т., специалист – онколог. От заключението му се установява, че Д. Д.а е диагностицирана със заболяване „канцером на сигмата“ през м.10.2012г. в МБАЛ „Св. Пантелеймон“, гр.Ямбол. На 24.10.2012г. в СБАЛОЗ – Варна е проведено оперативно лечение – резекция на сигмата, без установени метастази. В периода м.12.2012г. до м.05.2013г. са проведени 8 курса химиотерапия в КОЦ Стара Загора, като през следващите години е диспансерно наблюдавана. От КТ през м.03.2015г. са доказани чернодробни метастази. Започва химеотерапия до м.08.2015 г. в УМБАЛ „Надежда“, гр.София. Следва ремисия. На 09.10.2018г., при проведена КТ е установена прогресия на болестта, след което следват отново пет курса химиотерапии, проведени до м.март 2020г., като при междинни изследвания с КТ се констатира прогресия на заболяването. През м.04.2020г. постъпва за лечение в МБАЛ „Царица Йоана“, гр.Сливен. На 28.05.2020г. прави пореден курс ХТ.

Изписана е на 30.05.2020г. в задоволително общо състояние, без непосредствен медицински риск с насрочена дата на нов курс ХТ след 14 дни.