Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 838 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 561/2025
Вид
Определение № 838
Подписан
25.03.2025
В сила
25.03.2025
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 838 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г.ев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500561 по описа за 2025 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 чрез пълномощника си юриск.Г. А. против Разпореждане № 589 от 27.01.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 22368/ 2024г. по описа на ПРС – IХ гр. с., с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжницата П. Е. П. от с......................, Пловд.област по отношение на акцесорните претендирани вземания за неплатено договорно възнаграждение, лихвата за забава и законната лихва, дължима от датата на предсрочната изискуемост.

По изложени съображения в жалбата се иска отмяна на постановения акт в обжалваната част на заповедния съд и постановяване издаване на ЗИ по чл.410 ГПК и за посочените по размер и период претендирани вземания от заявителя.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със Заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на ЗИ против длъжницата , произтичащи от сключен ДПК № 40015718851 от 27.02.2023г., по който се претендира изпълнение на парични задължения на потребителя, с претендирани суми: в размер на 3451,97 лв- главница , 1264,77лв - договорно възнаграждение за периода 25.09.2023г – 04.10.2024г, сумата

527.09 лв – лихва за забава за периода 21.08.2023г04.09.2024г,неплатени възнаграждения за закупени услуги „Фаст“ в размер на 1226,69 лв и „Флекси“ ив размер на 1852,32 лв; 0 лв – такси за извънсъдебно събиране на вземането, начислено на 09.09.2023г., както и 500 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислено на 25.12.2023г., ведно лихва за забава в 1 размер на 102,91 лв и законната лихва върху вземането за главница и договорно възнаграждение, считано от датата на предсрочната изискуемост

04.09.2024г. до

29.12.2024г. , както и законна от датата на подаване на заявлението.

С обжалваното разпореждане в отхвърлителната част заповедният съд е извършил проверка в приложение на правомощията си по императивната разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 ГПК с констатации относно наличието на отрицателното условие, при което не се издава заповед за изпълнение, а именно – искането да се основава на неравноправна клауза по представения ДПК или обоснована вероятност за това, водещи до неговата действителност. По тези критерии е констатирана недействителност на процесния ДПК съгласно чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК: разпоредбите на договора са предвидени задължения за заплащане на такса за допълнителна услуга „Фаст“ от 1 600 лв. и такса за допълнителна услуга „Флекси“ от 2 400 лв. Така начислените такси представляват скрито възнаграждение, което не е включено в ГПР и лихвения процент. Налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, при което - нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на Окръжен съд Пловдив/. Ето защо, реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл.

143 ЗЗП - в този смисъл Определение от 07.08.2020 г. по в.ч.гр.д. № 853/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив; Определение № 1023/20.04.2022 г. по в.ч.гр.д. № 388/22 г. на Окръжен съд Пловдив; Определение № 69/10.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 3309/22 г. на Окръжен съд Пловдив. Поради изложеното, съгл. чл. 23 ЗПК, на връщане подлежи само неплатената главница. С оглед изложеното, заповедният съд е обосновал, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК като се присъди единствено чистата стойност по кредита. Отчетени са твърденията на кредитора в уточнителната молба от 24.01.2024 г., че по договора за кредит е заплатена сумата от 2 980, 41 лв. , която е съотнесена и разпределена за погасяване на чистата стойност по кредита в размер на сумата от 4 000 лв.

Въззивният съд намира в съответствие с досегашната си практика в насока на реализиране на правомощията на заповедния съд по чл.411, ал.2, т.3 ГПК, че в рамките на императивната процесуална разпоредба, съдът е направил обоснованият извод при проверката относно спазване на материално-правните изисквания на ЗПК също с основани на разпоредби с императивен характер относно констатациите за наличие на неравноправни клаузи в договора, вкл. свързани с ГПР относно въпроса включени ли са договорените допълнителни услуги „ Фаст“ и „Флекси“ в посочените по-горе размери в общия им размер, идентичен с размера на главницата по кредита от 4000 лева. Следователно това обстоятелство налага 2 извода, че целеният от кредитора фактически икономически резултат е единствено скрито оскъпяване на кредита и неговото неоснователно обогатяване, поради което е налице невярна информация относно общите разходи по кредита, което води до извод за нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО и съответно отчетената от заповедния съд неравноправност на клауза по смисъла на чл.4, пар.1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Практиката на настоящият въззивен състав на ПОС поддържа правния си извод относно наличие на заобикаляне и на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/ доставчика и потребителя – чл.143 ЗПК.

С уважената част на заявлението са присъдени суми на основание чл.23 във вр. с чл.22 ЗПК , вкл. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, като поради това не са присъдени претендираните акцесорни вземания с оглед изричната законово предвидена правна последица по чл.23 ЗПК за присъждане само на останалата дължима част от чистата стойност на кредита.

Обжалваното разпореждане съответства изцяло на възприеманите фактически и правни изводи на въззивния състав по аналогични на настоящия случай договори за потребителски кредити, при които са налице клаузи с предвидени допълнителни възнаграждения за допълнителни видове услуги „Фаст „ и „Флекси“, чрез които се налага извод за нарушение на императивната разпоредба по чл.143 ЗПК от гледна точка на правата на потребителя чрез предвидени в договора клаузи с неравноправен характер , поради което и в нарушение на добрите нрави.

По така изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваният акт като правилен и обоснован ще се потвърди изцяло.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 589 от 27.01.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 22368/ 2024г. по описа на ПРС – IХ гр. с., с което е отхвърлено частично заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 чрез пълномощника си юриск. Г. А. за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжницата П. Е. П., ЕГН: ********** от с. ....................., Пловд.област по отношение на част то претендираната главница за разликата над сумата от 1 019,59 лв до пълния предявен размер от 3 451,97 лв по ДПК № 40015718851 от 27.02.2023г., сумата от сумата от 1 264, 77 лв. – договорно възнаграждение за периода от 25.09.2023 г. до 04.10.2024 г., сумата от 1 226, 69 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, сумата от 1 852, 32 лв. незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“, сумата от 500 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 3 календарни дни при плащане на погасителна вноска, начислени на 25.07.2023 г., сумата от 102, 91 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.03.2023 г. до 04.10.2024 г., както и сумата от 155 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.10.2024 г. до 29.12.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4