Определение № 1007 от 16.04.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 860/2024
- Вид
- Определение № 1007
- Подписан
- 16.04.2024
- В сила
- 16.04.2024
- Състав
- Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55 ал. 1 предл. първо · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1007 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Радослав П. Р.
Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500860 по описа за 2024 година
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора Вивус. БГ ЕООД, ЕИК 202393458 Определение № 3094 от 12.03.2024 г., пост. по гр.д. № 11 631/2023 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от дружеството Молба вх. № 19 638/21.02.2024 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 460/29.01.2024 г. в частта за разноските – чрез намаляване на присъденото на процесуалния представител на ищеца по спора адвокат Р. Р. на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА възнаграждение от 800 лв. на 400 лева.
Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и искане за неговата отмяна и постановяване на определение за уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК с вх. № 19 638/21.02.2024 г..
Ответникът по частната жалба – адв. Р. Р., е депозирал отговор за нейната неоснователност.
Съдът установи следното:
Частната е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Г. С. Й. срещу Вивус. БГ ЕООД иск за осъждане на дружеството да му заплати /върне на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД сумата 275, 42 лв. – недължимо платена на основание нищожна клауза за „ такса експресно разглеждане на заявката за кредит „ по сключен между страните Договор за кредит № 9952492018/19.01.2022 г. и Анекс към този договор от 22.01.2022 г. и сумата 514,80 лв. – недължимо платена на основание нищожна клауза за „ такса удължаване срока на кредит „ по същия договор и анекси към него от 17.02.2022 г. и 17.03.2022 г..
Процесуален представител на ищеца в производството е адвокат Р. Р.. Съгласно сключения между тях договор за правна помощ предоставената от адвоката правна защита е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА.
1
С влязлото в сила като необжалвано първоинстанционно решение исковете са уважени. Прието е, че предмет на производството са два иска, съответно за всеки от тях е определено на адвоката възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 400 лв. / съобразно фактическата и правна сложност на делото /, общо 800 лв., което и присъдено с решението.
С Определението по чл. 248 от ГПК – предмет на настоящата въззивна проверка, е оставено без уважение искането на Вивус.БГ ЕООД за изменение на решението чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение като същото бъде определено за един иск в размер на 400 лева.
Определението е правилно.
Касае се за две отделни вземания, предвидени в две различни клаузи от договора, като вземанията са самостоятелни, а не в съотношение на главно и акцесорно. Поради което и исковете са два, макар вземанията да произтичат от един юридически факт.
Неоснователно е и възражението, че определения размер на адв. възнаграждение от 400 лв. за всеки иск е прекомерен с оглед елементарната фактическа и правна сложност на делото.
Действително, делото е с ниска фактическа и правна сложност и е решено в едно съдебно заседание, като единствените събрани доказателства са договора за кредит и анексите към него, приложени още с исковата молба. Но размера на възнаграждението е определен от съда съобразно така установената фактическа и правна сложност на спора, по нисък размер би бил израз на обезценяване на труда на адвоката, който е висококвалифициран.
Предвид изложеното частната жалба е неоснователна.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на Вивус. БГ ЕООД, ЕИК 202393458 срещу Определение № 3094 от 12.03.2024 г., пост. по гр.д. № 11 631/2023 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от дружеството Молба вх. № 19 638/21.02.2024 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 460/29.01.2024 г. в частта за разноските – намаляване на присъденото на процесуалния представител на ищеца по спора адвокат Р. Р. на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА възнаграждение от 800 лв. на 400 лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2