Решение № 174 от 07.07.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Радомир, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20241730101327 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. А. К. срещу „Кредисимо“ ЕАД , с ЕИК ..и „Ай Тръст„ ЕООД, с ЕИК ...., с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

В срока за отговор на исковата молба ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е депозирало насрещен иск срещу ищеца по първоначалния иск, който насрещен иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за потребителски кредит № ... от дата 18.10.2023 г., по силата на който е получил сумата от 5000 лв., при годишен лихвен процент от 40% и ГПР в размер на 48,26%, като страните са договорили, че заемателят ще погаси кредита на 24 месечни вноски.

Сочи се от ищеца, че съгласно чл. 4 от договора за заем, заемателят се задължава в срок от броени часове, считано от датата на подаденото заявление за кредит, да представи на заемодателя едно от трите обезпечения подробно описани в три точки. Твърди се също и, че непонятно за ищеца е обстоятелството защо от същата дата към контракта се появява „Договор за поръчителство" сключен между втория ответник „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: ...., със седалище гр. С..., бул. „В...." ...., ет.. Бизнес център "Б...."/абсолютно идентично с това на кредитора по сключения договор за заем № .../.Сочи се, че при справка в търговския регистър се установява обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: .... е заемодателят „Кредисимо" ЕАД, ЕИК: ... Съгласно посочения „Договор за поръчителство" - потребителят дължи възнаграждение за гаранция в размер на 4 940,68 лв., платим разсрочено на вноски, като вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния Договор за паричен заем № ....

Твърди се, че процесният договор като потребителски попада в приложното поле на 1

ЗЗП и ЗПК.

Сочи се от ищеца, че изцяло е усвоил кредитния ресурс, но на основание чл. 23 ЗПК той не дължи изпълнение на вземанията за възнаграждение за поръчителство и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка.

Твърди се, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Сочи се ,че кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва е и че договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.

Според ищеца договорът се явява нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК. Разписаният в договора ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на възнаграждение за предоставяне на гаранция/поръчителство договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане.

Твърди се, че по силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит води до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Ищеца сочи, че поради накърняване на добрите нрави се е достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното правоотношение с цел извличане на собствена изгода за кредитора и обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, както и , че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна , тъй като с договорения лихвен процент в размер на 40% се нарушават добрите нрави.На второ място се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.

Твърди се, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40% не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй 2 като нарочно създаденото договорено възнаграждение за Гаранция представлява добавък към договорната лихва и по своята същност е скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

9 ЗПК, кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс.

Вземането по договора за Гаранция към договора за предоставяне на потребителски кредит се твърди, че няма характер на реално дължимо възнаграждение за обезпечаване на кредита, тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначално е уговорено без да притежава присъщите на реално обезпечение и характеризиращите го като такова обезщетителна и обезпечителна функции. Твърди се, че това вземане е допълнителна и гарантирана за кредитора икономическа облага, поради което то съставлява печалба за търговеца — скрита под формата на такса за предоставяне на Гаранция.

Сочи се от ищеца, че с договорния лихвен процент в размер на 40%, към който се кумулира вземането за Гаранция, представляващо скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява, се нарушават правилата на чл. 11, ал. 2, т. 9 ЗПК.Сочи се, че нарочно създаденото обезпечение за неизпълнението на задължението за осигуряване на лично и реално обезпечение е загубило присъщата му обезщетителна функция, защото чрез него не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна престация. Ето защо вредите, компенсирани с тази нарочно създадена такса за предоставяне на Гаранция не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице, като такова договаряне противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗТТК).

Сочи се, че уговореното възнаграждение за предоставяне на Гаранция се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна, възнаграждението е включено като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга — същото е предвидено в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е прекомерно спрямо предоставената сума по кредита, поради което възнаграждение за поръчителство представлява скрита лихва.Твърди се, че съгласно чл. 21 ЗПК, договорна клауза, която има за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК е нищожна.

Сочи се, че е неприложима е нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, понеже той нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за недействителност на договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 —9 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. Сочи се, че нищожността на клаузата, регламентираща част от реквизитите на договора за 3 потребителски кредит, а именно лихвения процент, представлява част от същественото съдържание на договора, което прави цялото заемно съглашение нищожно.

Сочи се от друга страна от ищеца ,че процесният договор за кредит е изначално недействителен и поради неспазване от страна на кредитора на изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия да бъдат подписани от заемателят.Твърди се, че на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на „Договор за поръчителство " сключен с „Ай Тръст" ЕООД, и Договор за паричен заем № ... от дата 18.10.2023 г. сключен с „Кредисимо" ЕАД, като в условията на евентуалност да прогласи нищожността на клаузите на чл. 4 от Договор за паричен заем № ... от дата 18.10.2023 г. сключен с „Кредисимо" ЕАД и на клаузата предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за Гаранция сключен с „Ай Тръст" ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, поради това, че противоречат на добрите нрави и поради това, че са сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск, като сочи, че в действителност между страните е налице облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски кредит № .../18.10.2023 г. Твърди, че възнаграждението за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, поради което не е включен като такъв. Освен това не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Твърди се, че по силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо" ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита.

На следващо място ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД сочи, че размерът на възнаграждението за поръчител не му е бил известен към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР по последния. „Кредисимо“ ЕАД не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо „ЕАД.

Сочи се от ответника, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит дори да се приеме за нищожен неговата евентуална недействителност на основанията изложеното в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение 4 за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство.