Решение № 353 от 14.12.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Варна, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20233001000513 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, образувано по жалба на С. К. Д. от гр. Ш. и И. Л. Д. от гр. Б. срещу решение № 68/13.03.2023 г. по търг. дело 143/2022 г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД /с предходно наименование „Свети Георги Груп“/ ЕИК 203693558 със седалище гр. София, сумата от 65 000 лв. главница и 15 000 лв. договорна лихва, общо сумата от 80 000 лв., дължима по договор за потребителски кредит № HL 34948 от 17.03.2008 г. сключен между „Юробанк България„ АД /предишно наименование „Юробанк и еф джи България” АД/ и С.

К. Д. /Д./ и И. Л. Д. като съдлъжници, представляваща част от цялото задължение в размер на 267 318.00 лева от които 140 398,26 лв. главница, 117 920,98 лв. лихви за периода от 17.03.2008 г до 27.03.2020 г., 2459,12 лв. разноски, законна лихва върху главницата от 27.03.2020 г. до 1.04.2022 г. в размер на 78 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 80 000 лв., считано от 8.04.2022 г. до окончателното заплащане, както и сумата от 3 400 лв., представляваща направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и нарушение на процесуалните правила.

В писмен отговор, насрещната страна „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД, със седалище гр. София, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от „КОЛЕКТ БГ“ /с предходно наименование „Свети Георги Груп“/, ЕИК 203693558 със седалище гр.София срещу С. К. Д. /Д./ от гр.Ш. и И. Л. Д. от гр. Благоевград, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за заплащане на сумата от 65 000 лв. главница и 15 000 лв. договорна лихва, за периода 17.03.2008 г. – 16.02.2021 г. , 1 претендирани по договор за потребителски кредит № HL 34948 от 17.03.2008 г. сключен между „Юробанк България„ АД /предишно наименование „Юробанк и еф джи България” АД/ и С. К. Д. /Д./ и И. Л. Д. като съдлъжници, представляваща част от цялото задължение в размер на 267 318.00 лева от които 140 398.26 лв. главница, 117 920 .98 лв. лихви за периода от 17.03.2008 г до 27.03.2020 г., 2459 .12 лв. разноски, законна лихва върху главницата от 27.03.2020 г. до 1.04.2022 г. в размер на 78 лв., ведно със законната лихва от датата на подаванена исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата си молба ищецът „КОЛЕКТ БГ“ /с предходно наименование „Свети Георги Груп“/ твърди, че между „Юробанк България“ АД и ответниците С. К. Д. /Д./ и И. Л.

Д. като съдлъжници е сключен договор за потребителски кредит № HL34948 от 17.03.2008 г.

По силата на този договор на двамата съдлъжници е предоставена в заем сумата от 90 000 лв. На 27.03.2020 г. между „КОЛЕКТ БГ“ АД /предходно наименование „Свети Георги Груп"/, ЕИК 203693558, и Търговска банка „Юробанк България“ АД, е сключен договор за цесия, с нотариална заверка на подписите рег. № 907/27.03.2020 г. на нотариус В. К.-Т., peг.

№ ХХХ на Нотариалната камара с район на действие PC-София, по силата на който „Колект БГ” АД е придобил вземанията на банката срещу С. Д. /Д./ и И. Д. по Договор за банков кредит № HL34948 от 17.03.2008 г. и сключените към него допълнително споразумение от 19.03.2009 г., допълнително споразумение от 24.03.2010 г.. В исковата молба се сочи, че към момента на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, вземанията на цесионера „КОЛЕКТ БГ“ АД, по договора за банков кредит е в общ размер на 263114 .53 лв., формирани, както следва - 140 398.26 лв. главница, 117 920.98 лв. лихви за периода от датата на усвояване на кредита до 27.03.2020 г. и 2459 .12 лв. разноски. Твърди, че цесията е съобщена на длъжника С. Д. /Д./ на 15.09.2020 г., а на съдлъжника И. Л. Д. е съобщена на 16.02.2021 г.

Позовава се на обявена предсрочна изискуемост на кредита с писмо с обратна разписка до длъжниците от 16.02.2021 г. Ищецът счита, че е изпълнил добросъвестно задължението си да уведоми длъжниците за цесията и за предсрочната изискуемост на вземанията по договора, като е изпратил писма до тях на посочените в договора адреси.

Заявява, че изрично е уведомил и втория длъжник на новия му адрес в гр. Благоевград.

Според ищецът с подаването на жалби срещу заповедта за изпълнение длъжникът се счита валидно уведомен. Ищецът прави извод за знание у длъжниците за прехвърлянето на вземането и от факта на учредена договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 20 том 2 дело 1022/2008 г. на Агенция по вписванията Шумен, върху търговски обект магазин в гр. Шумен *** с идентификатор № ***. Ищецът подкрепя този свой извод и с обстоятелството, че в този нотариален акт изрично е отразено, че длъжниците дължат главница в размер на 90 000 лв..

Излага, че е инициирал изпълнително производство, въз основа на издаден изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, за принудително удовлетворяване на вземането му от длъжниците. Ищецът аргументира правния си интерес от провеждане на настоящите искове, доколкото издадените срещу длъжниците изпълнителни листи и заповеди за незабавно изпълнение са обезсилени от съда.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да осъди двамата ответници солидарно да заплатят на ищеца сумата от 65 000 лв. главница и 15 000 лв. договорна лихва за периода от 17.03.2008 г. до 16.02.2021 г. по договор за кредит HL34948 от 17.03.2008 г. сключен между С. К. Д. /Демиревска/ и от И. Л. Д. като съдлъжници и цедиран на „Колект БГ“ АД по силата на договор за цесия от 27.03.2020 г., представляваща част от цялото задължение в размер на 267318 лева образувани, както следва 140 398.26 лв. главница, 117 920 .98 лв. лихви за периода от 17.03.2008 г. до 27.03.2020 г. и 2459 .12 лв. разноски, както и законна лихва върху главницата от 27.03.2020 г. до 1.04.2022 г. в размер на 78 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на иска до окончателното заплащане, като се присъдят и разноските по делото.

Двамата ответници С. К. Д. /Д./ и И. Л. Д. в срок са депозирали два отговора, с които оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Ответниците посочват, че не са 2 уведомявани за извършените цесии. В този смисъл цесиите, включително и последната, не са произвели действие по отношение на ответниците. Поради това, сочат, че титуляр на задължението остава цедента. Навеждат твърдения, че по делото липсват доказателства за надлежно им уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията към нов кредитор ищцовото дружество, поради което правата на последното да търси вземанията си от тях намират за непротивопоставими. Заявлението в исковата молба, че цесията е съобщена на длъжника С. Д. /Д./ на 15.09.2020 г., се оценя като невярно и недоказано.

Твърдят, че са извършвали плащания на дължимите вноски по договора за потребителски кредит до 20.04.2010 г., след което поради постоянно увеличаващата се вноска и икономически затруднения не успели да погасят задълженията си. Оспорват индивидуализацията на вземането в исковата молба, според тях неясен остава начина, по който се формира процесната сума за главница, не са посочени като размери и периоди на падежиралите и непадежиралите вноски по кредита. Позовават се на потребителска закрила, тъй като се легитимират като потребители по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП.

Твърдят, че са налице неравноправни клаузи в потребителския договор между страните и в частност на уговорка касаеща формирането на възнаградителната лихва и правомощието на банката едностранно да променя размера , наказателната лихва и поемането на валутния риск. Смятат, че тази неравноправност дава отражение и върху валидността на целия договор за кредит. Правят възражение за нищожност на приложените допълнителни споразумения към договора с оглед преоформянето на кредитното задължение, чрез прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва. Смятат, че с уговорките в допълнителните споразумения се стига до договореност на вземане за лихва върху лихвата, представляващо анатоцизъм, което квалифицират като недопустимо.

Конкретно отправят възражение за нищожност на основание чл. 143, т. 9. т. 10. т.11, т. 12. т. 14, т. 18 вр. чл. 146 ЗЗП, на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал.

2 и ал. 3, чл. 7, ал. 2 и чл. 23 от договора за потребителски кредит, уреждащи начина на формиране на възнаградителната и наказателната лихви, падежа на погасителната вноска по кредита, когато същият съвпадне с неприсъствен ден, и отнасящи се до валутата на погасяване на кредита и поемането на валутния риск, като във връзка с последните твърдят, че кредитът реално е предоставен в лева. Видно от горните уговорките между страните по кредита, паричен поток от кредитодателя към кредитополучателите в швейцарски франкове не бил налице, като швейцарският франк бил само „валута на сметката“, а не „валута на плащането“ към момента на усвояване на кредита. Действителното предоставяне и усвояване на кредита било в лева. Ответниците правят и възражение, че договорът за цесия от 09.04.2008 г., по силата на който вземането по процесния договор за кредит било прехвърлено от банката на „Бългериън Ритейл С“ АД, бил нищожен на основание чл. 26, ал.

2, предл. пето ЗЗД като абсолютно симулативен, доколкото липсва намерение у страните по него за обвързване с правните му последици. Твърдят погасяване на претендираната сума от 65 000 лв. главница и 15 000 лв. договорна лихва за периода от 17.03.2008 г. до 16.02.2021 г..

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивните срокове по чл. 259, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По възраженията за наличие на съществени процесулани нарушения от страна на 3 първоинстанционния съд, касаещи събиране на писмени доказателства, които не са били представени с исковата молба следва да се има предвид, принципа, че съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна. Конкретен израз на този принцип е разпоредбата на чл. 146 ГПК, според която първоинстанционният съд е длъжен да извърши доклад по делото. След като съдът посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва кои от посочените правнорелевантни факти подлежат на доказване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване от ответника, съответно за кои от тях не се сочат доказтелства. За последното се дават указания съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК. Едва след това страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, дадените указания и доклада и от този момент настъпва преклузията да се твърдят нови факти и обстоятелства и да се сочат нови доказателства, освен ако не са налице условията на чл. 147 ГПК. В конкретния случай с доклада по делото по чл. 140 ГПК, съдът е дал указания и е събрал необходимите за изясняването на спора доказателства . Обстоятелството, че ищецът не е представил с исковата молба двете приложения към договора и погасителния план, не лишават същия да стори това в по-късен момент, а в конкретния слуяай, това е било сторено в указаните от първоинстанционния съд с протоколно определение от 15.11.2022 г., срокове.