Решение № 4068 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4068 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20231100500040 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20038850 от 30.05.2022г., постановено по гр. дело № 18759/2021г. по описа на СРС, 90-ти състав са отхвърлени предявените от А. К. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК срещу БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, действащо чрез клона си в България с ЕИК 204915054, относно признаването за установено, че ищецът не дължи на дружеството вземанията по изпълнителен лист, издаден на 14.02.2013г. по ч.гр. дело № 53071/2012г. съгласно описа на СРС, в размер на 8938,26 лева- главница по Договор за кредит № 01287122/03.10.2008г., 1159,54 левамораторна лихва за периода от 30.05.2011г. до 26.10.2012г., както и сумата в размер на 301,95 лева- разноски по делото, въз основа на който е било образувано изп. дело № 20178440401676 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 съгласно регистъра на КЧСИ поради погасяването по давност на тези вземания в периода от 30.05.2011г. до 30.05.2016г. С решението е осъден А. К. Д. да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция, действащо чрез клона си в България с ЕИК 204915054 сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от А. К. Д., с която е посочено, че решението е неправилно и незаконосъобразно, както и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и издаването на изпълнителен 1 лист, била прекъсната давността за процесните вземания. Поддържа, че давността се прекъсвала с предприемане на същинско изпълнително действие, каквото било извършено с подаването на молбата от кредитора за образуване на изпълнително дело срещу длъжника за събиране на сумите, за които бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, но към този момент погасителната давност била изтекла. Сочи, че не бил твърдял, че погасителната давност на задължението била изтекла към датата на издаване, респ. към датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. Счита, че както към датата на издаване, така и към датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, погасителната давност не била изтекла, поради което и същата не била обхваната от стабилизиращата сила на влизането в сила на заповедта за изпълнение, преклудираща възможността на длъжника да оспорва вземането въз основа на факти, настъпили до влизане в сила на заповедта. Напротив, по делото се твърдяло, че след влизане в сила на заповедта до предприемане на първото действие по изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, бил изтекъл петгодишният давностен срок, с изтичането на който се погасявала възможността за принудително изпълнение на процесното вземане. Сочи, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсвало давността. Тя се прекъсвала с предявяването на иска за съществуването на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск имало обратно действие само ако бил спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако този иск не бил предявен или ако бил предявен след изтичане на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се считала за прекъсната. В конкретния случай не било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, съответно не бил подаден и установителен иск, поради което давността се прекъсвала едва с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело. Твърди, че в конкретния случай въз основа на процесната заповед за изпълнение от 15.11.2012г. по ч.гр. дело № 53071/2012г. по описа на СРС, 34-ти състав и изпълнителен лист от 14.02.2013г. по същото дело, било образувано изпълнително дело № 20178440401676 по описа на ЧСИ С.Я..

Изпълнителното дело било образувано по молба на ответника от 19.05.2017г., а петгодишната давност била започнала да тече на 30.05.2011г.- датата на която ищецът бил изпаднал в забава, и била изтекла на 01.05.2016г., т.е. преди образуване на изпълнителното производство. Поддържа, че неправилно съдът бил приел, че в рамките на изпълнителното дело били предприети валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Сочи, че от материалите по изпълнителното производство се установявало, че на 22.06.2017г. било връчено запорно съобщение в „Юробанк България“ АД, както и на „Н. 99- Й.Т.“ ЕООД.

Първият запор не бил ефективна мярка, тъй като била установена липса на парични средства, а по отношение на втория запор- ищецът не бил служител на дружеството. На 19.09.2017г. била наложена възбрана на недвижимия имот, а на 14.05.2019г. бил насрочен опис. Описът на движими вещи не се бил осъществил. По отношение на спиране на изпълнението като наложена обезпечителна мярка, твърди, че по делото не била издавана обезпечителна заповед, тъй като не била внесена определената от съда гаранция, респ. принудителното производство по изп. дело № 20178440401676 по описа на ЧСИ Я. не било спирано. Поддържа, че давността не се прекъсвала с подаване на исковата молба. Твърди, че 2 дори хипотетично да се приемело, че давностният срок на процесните вземания не бил изтекъл към датата на образуване на изпълнителното производство или към датата на подаване на исковата молба, то същият бил изтекъл в хода на процеса и следвало да бъде взет предвид съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, Франция, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението на СРС е правилно и законосъобразно, както и че давностният срок не бил изтекъл и към настоящия момент, доколкото същият бил прекъсван многократно с предприетите действия по принудително изпълнение по изп. дело № 1676/2017г. по описа на ЧСИ Я.. Искането към съда е да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

С Определение № 3738 от 11.02.2025г., постановено по в.гр. дело № 40/2023г. по описа на СГС, IV- Е въззивен състав, съдът на основание чл. 227 ГПК е конституирал като въззиваема страна в настоящото производство правоприемникът на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“- клон България КЧТ- „Юробанк България“ АД, и е заличена като страна по делото „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“- клон България КЧТ.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

В конкретния случай при първоначалното разглеждане на предявените искове е било постановено Решение № 51459 от 25.02.2020г. по гр. дело № 47175/2019г. по описа на СРС, 25-ти състав, с което е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от А. Д. срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България, че не дължи сумата от 8938,26 лева- главница по кредит № 01287122/30.10.2008г., сумата от 1159,54 лева- мораторна лихва за забава от 30.05.2011г. до 26.10.2012г., както и сумата от 301,95 лева- разноски, разпоредени за плащане със Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.11.2012г., издадена по ч.гр. дело № 53071/2012г. по описа на СРС, 34-ти състав и изпълнителен лист от 14.02.2013г., издаден въз основа на влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК, за събирането на която е било образувано изп. дело № 20178440401676 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ. Така постановеното решение е било обжалвано и е било постановено Решение № 260385 от 19.01.2021г. по в.гр дело № 5828/2020г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав, с което е обезсилено изцяло Решение № 51459 от 25.02.2020г., постановено по гр. дело № 47175/2019г. по описа на СРС, 25-ти състав и делото е върнато на СРС за разглеждане от друг съдебен състав. Решението на СГС като 3 необжалвано е влязло в сила.

След връщане на делото на СРС е било образувано гр. дело № 18759/2021г. по описа на СРС, 90-ти състав.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В настоящия случай страните не спорят, а и от представения при първоначалното разглеждане на делото изпълнителен лист от 14.02.2013г., се установява, че същият е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр. дело № 53071/2012г. по описа на СРС, 34-ти състав. Видно от съдържанието на издадения изпълнителен лист А. Д. е бил осъден да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД сумата от 8938,26 лева, главница, ведно със законна лихва за периода от 07.11.2012г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1159,54 лева за периода от 30.05.2011г. до 26.10.2012г. и разноски по делото, а именно 201,95 лева, държавна такса и 100 лева, възнаграждение за юрисконсулт.

Също така от съдържанието на изпълнителното дело се установява, че липсват погашения чрез изпълнение на отричаните с исковата молба суми. Следва да бъде посочено, че от приетите по делото доказателства не се установява прехвърляне на процесните вземания в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД въз основа на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020г., каквито твърдения са били изложени в отговора на исковата молба, депозиран пред СРС, 90-ти състав. Настоящият съдебен състав намира, че дори процесните вземания да са били прехвърлени по силата на описания договор за цесия, същият е сключен след образуване на настоящото дело /на 14.08.2019г./, респ. на основание чл. 226, ал. 1 ГПК делото следва своя ход между първоначалните страни.

Поради което при наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за установяване на недължимост на процесните суми въз основа на въведеното от него основание.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

От приобщения препис от изпълнително дело № 20178440401676 по описа на ЧСИ Я. се установява, че същото е образувано по молба от 19.05.2017г., подадена от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД. С молбата са възложени всички действия на съдебния изпълнител 4 на основание чл. 18 ЗЧСИ.

С постановление от 22.05.2017г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително производство, разпоредил е да се изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение, да се уведоми на основание чл. 458 ГПК НАП, както и да се извършат справки НБДН, НАП, Кадастър и имотен регистър, Търговски регистър, както и РБСС към БНБ. С постановлението е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което получава от КД „Н. 99- Й.Т.“ ЕООД и върху банковите сметки на длъжника, открити в „Юробанк България“ АД.