Решение № 4349 от 03.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4349 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110207998 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С наказателно постановление (НП) № 699828-F683540/18.04.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ към дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“, на „***“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Фу ***, на основание чл. 185, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като нарушението е извършено повторно.

НП е обжалвано от санкционираният търговец в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата се твърди, че НП е издадено от некомпетентен орган, че АУАН не е връчен надлежно, с което е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се още, че са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.

42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в тази връзка посочва, че липсва пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено, поради което е нарушено правото на защита на санкционирания субект. По отношение на материалната законосъобразност, жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му нарушение без да сочи аргументи и доказателства в подкрепа на твърдението си. Счита, че неправилно на дружеството е наложена ПАМ и имуществена санкция. В жалбата се твърди още, че не е спазено изискването на чл. 57, т. 8 от ЗАНН, 1 като не са взети предвид отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, при определяне вида и размера на наказанието, както и че неправилно е направена преценка за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложените аргументи, жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление и да осъди въззиваемата страна да заплати сторените от него съдебни разноски.

В съдебното заседание, жалбоподателят, нередовно призован, не изпраща представител. Призовката е върната в цялост от посочения в жалбата съдебен адрес с отбелязване, че адв.

Административно наказващият орган, чрез пълномощника си юрисконсулт Илиев, моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, като се отчете, че нарушението е извършено в условията на повторност. Моли съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид наведените доводи и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 27.10.2022 г. в 21:00 часа свид. С. Д. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП и Цветелин Цолов – старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект – ресторант, находящ се в гр. София, ул. „Пирин“ 89, стопанисван от „***“ ООД. В хода на проверката била извършена контролна покупка на задушен бял ориз (на стойност 3,90 лв.), минерална вода от 300 ml (на стойност 1,90 лв.), свински ребра с пипер и сол (на стойност 15,90 лв.), 2/два/ броя Кока-кола (на обща стойност 5,60 лв), пържен ориз с къри (на стойност 11,00 лв.) и сосове (на стойност 1,90 лв.). За извършената покупка бил предоставен нефискален - служебен бон с УНП ED331932-0012-0014824 от 27.10.2022 г., 21:14:30 часа, на обща стойност 39,30 лв., в брой. В 21:15 часа, служителите на НАП извършили втора контролна покупка на 2 /два/ броя кафета на обща стойност 5,00 лева, като за извършената покупка не бил предоставен фискален бон. В обекта е било установено, че има работещо фискално устройство марка “ELTRADE”, модел “A3 KL” с № ED331932 и ФП 44331932, като за извършените консумации не били представени фискални бонове. От същото била издадена контролна лента на електронен носител /КЛЕН/, с час 21:49:27 за периода от 20:00:00 часа до 23:59:59 часа на 27.10.2022 г., като справката потвърдила установеното от инспекторите.

Констатирано било, че дружеството-жалбоподател е било санкционирано за същото нарушение с наказателно постановление № 624663-F641047 от 14.02.2022 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ към дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“, което е било връчено на управителя на дружеството. Същото е влязло в сила на 02.03.2022 г.

Резултатите от данъчната проверка били обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0126268/27.10.2022 г., връчен на управителя 2 на санкционираното дружество. На 03.11.2022 г., свидетелят Д., в присъствието на свидетел и упълномощен представител на дружеството, съставил АУАН № F683540/03.11.2022 г., връчен на упълномощеното лице на същата дата, в който горепосочените фактически констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на последния и административно наказателната преписка било издадено и атакуваното НП 699828/18.04.2023 г., с което Стефан Станчев, на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ към дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“, е наложил на „***“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Фу ***, на основание чл. 185, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) "имуществена санкция" в размер на 2500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Същото било връчено на управителя на санкционираното дружество.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетеля С. Д.; писмени – протокол за извършена проверка сер. АА № 0126268/27.10.2022 г., заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП, КЛЕН, пълномощни и наказателно постановление № 624663-F641047 от 14.02.2022 г.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на същите се установяват по еднозначен начин фактите, включени в предмета на доказване (чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН), така както са посочени в изложената по-горе фактическа обстановка. Фактите не се и оспорват от жалбоподателя. Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал съдът приема, че подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.

От правна страна:

По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно – чл. 13, ал. 1, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл.

193, ал. 2 от ЗДДС, в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – с описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, 3 които са били нарушени. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (връчването на НП също е надлежно извършено, но по правило същото има отношение единствено към началото на срока по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му).

Началникът на отдел „Оперативни дейности“ към дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на чл. 185 от ЗДДС, видно от приложената заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП.

Не е допуснато нарушение на чл.43, ал. 1 от ЗАНН, доколкото е налице пълномощно от представляващия дружеството, с което *** е упълномощен да го представлява пред всички поделения и офиси на НАП и да подписва АУАН (нот. заверено пълномощно на л. 17 от делото), т. е. в производството е участвал надлежно упълномощен представител на дружествотожалбоподател.

Нарушението е описано пълно и ясно, както и обстоятелствата, при които е извършено, поради което не се констатират нарушения на чл. 42 и 57 от ЗАНН.

По приложението на материалния закон: НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че физическото лице, което е извършвало търговска дейност от името на дружеството, при извършени покупко-продажби не е издало фискална касова бележка (фискален бон) от наличното в обекта фискално устройство, в нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. За неизпълнение на това задължение съгласно чл. 185, ал. 1 и 2 от ЗДДС е предвидена глоба за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за ЮЛ и ЕТ. Следователно за едно и също нарушение може да бъде ангажирана административно наказателната отговорност както на физическото лице, така и/или на ЕТ и ЮЛ. Всеки от посочените две групи субекти отговаря на самостоятелно основание – физическото лице при наличие на виновно противоправно поведение, а ЕТ и ЮЛ при неизпълнение на публично-правно задължение. Затова правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Съществуващата възможност на ЕТ и ЮЛ да се налага "имуществена санкция" за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност, се явява по своето естество обективна (стриктна, безвиновна) отговорност. Обективният характер на отговорността следва и от това, че никое ЮЛ или друго обособено имущество, не може да прояви вина – субективно отношение, при осъществяване на своята дейност.

По безспорен начин е установено и повторното извършване на нарушението, тъй като процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на предходно наказателно постановление, влязло в сила на 02.03.2022 г, като процесното нарушение е извършено на 27.10.2022 г.

4

По санкцията: В санкционната част на нормата на чл. 185, ал. 4 от ЗДДС (действала към датата на нарушението), за юридическите лица и ЕТ е предвидена имуществена санкция от 1 000 до 4 000 лв. В конкретния случай е наложена имуществена санкция от 2500 лв., без в НП да са изложени каквито и да е отегчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка Съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, като наложената санкция в посочения размер се явява необоснована и НП следва да бъде изменено, като наказанието бъде намалено до минималната предвидена в закона санкция.

Съдът намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС), поради което дружеството-жалбоподател не следва да бъде освободен от административно наказателна отговорност.

Жалбоподателят е ЮЛ, т. е. субект, които по занятие извършва търговска дейност (чл. 1, ал. 1 от ТЗ). Същият като професионалист следва да бъде запознат с нормативната уредба, касаеща неговата дейност и в частност със ЗДДС, и стриктно да я спазва. С оглед на това и за постигане на посочените в чл. 12 от ЗАНН цели жалбоподателят следва да бъде санкциониран за извършеното от него нарушение.

По направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че последното следва да бъде уважено с оглед изхода на делото. Въз основа на фактическата и правна сложност на делото и провеждането на три съдебни заседания, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД следва да заплати на ЦУ на НАП сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.