Определение № 1041 от 10.05.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1041 гр. София, 10.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20228002104567 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 99/06.07.2022 г. по в. гр. д. № 161/2022 г. Варненският апелативен съд е потвърдил решение № 1921/20.12.2021 г. по гр. д. № 1611/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 42, б. “б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗНасл е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 29.04.2018 г., с което М. Н. Н. е завещала на С. С. С. недвижим имот с идентификатор *** по КК на [населено място], намиращ се на [улица], вх. В, ет. 1 ап. 1, с площ от 106.18 кв. м., ведно с изба № 8, таванско помещение № 7 и 2.6993 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, и е уважен предявеният от А. А. А., И. Д. Карапенев и П. Д. К. срещу „Т. 13“ ЕООД [населено място] иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК от ответниците по исковете, които искат то да бъде отменено при основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация - ищците И. Д. Карапенев и П. Д. К., както и В. С. И. - А., А. А. А. и Н. А. А. -процесуални правоприемници на ищеца А. А. А., починал на 08.07.2022 г. след постановяване на обжалваното въззивно решение, считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

По делото е установено, че ищците са наследници по закон на М. Н. Н., починала на 06.07.2018 г., преживяла съпруга на И. Х. Н., починал на 28.12.2013 г., който е притежавал спорния по делото имот, даден като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ /отм./, и майка на В. И. Н., починала на 23.02.2018 г.

1

Със саморъчно завещание от 29.04.2018 г. М. Н. Н. е завещала спорния имот на ответника С. С. С., който с н. а. № 132/16.08.2019 г. го продал на ответника „Т. 13“ ЕООД. По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че вторият ответник упражнява фактическата власт върху имота.

Въззивният съд е посочил, че с оглед централния за спора въпрос за действителността на завещанието, по делото са приети заключения на две единични и една тройна графическа експертиза.

Първата от тях, позовавайки се на съществени различия в общите признаци на почерка при съпоставката му с представените сравнителни образци, е стигнала до категоричен извод, че текстът на завещанието не е изписан от завещателката. Посочени са също и редица различия в частните признаци - разположение на движенията при изпълнение на началната точка на буква „Н“, разтегнатост на движенията по вертикала при изпълнение на първия елемент от буква „Н“, посока на движенията при изпълнение на връзката на първи с втори елемент от буква „а“, форма на движенията при изпълнение на връзката на елементите на буква „т“, размер на движенията при изпълнение на втори елемент на буква „ж“ и много други.

Установените в хода на изследването различия са между значими, устойчиви, рядко срещащи се и самостоятелни общи и частни признаци в изследвания текст и в сравнителните образци. Някои от тях са с голяма идентификационна стойност, образувайки индивидуална съвкупност, достатъчна за извода, че изследваният ръкописен текст не е изписан от лицето, сочено за негов автор. Същите констатации вещото лице е направило и по отношение на подписа, положен в края на текста. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че въпреки естествените промени, дължащи се на възраст или здравословно състояние, това не променя крайните му изводи.

До противоположно заключение е достигнала повторната графическа експертиза, акцентирайки върху сходствата, които според вещото лице са характерни, индивидуални и устойчиви. Констатираните различия в общите и частните признаци на почерка вещото лице е обяснило с влошеното здравословно състояние на завещателката или с вариантност при изписване на текста. Според него именно частните признаци, при които са наблюдавани сходствата, са определящи.

Разногласието между двете експертизи е наложило назначаване на тройна експертиза. При сравняване на почерка в текста на завещанието и представените сравнителни образци вещите лица са установилни значителни различия в редица общи признаци - обработеност, форма и посока на движенията, свързаност, разтегнатост и натиск, както и в множество частни признаци, като силно характерни са: формата на движение при свързване на щрихов начален елемент към главна буква „Н“, форма на движение при свързване на първи и втори елемент на буква „Н“, посока и форма на движение на букви „т“, „Ц“, „ц“, „щ“, „ж“ и др., форма на движение при изписване на първа част от цифра „4“ и др. Различията са повтарящи се, устойчиви и характерни и в съвкупност дават основание за извода, че ръкописните текстове в изследвания документ и сравнителните образци са писани с различни почерци. При изследването на подписа в завещанието, сравнен с образците, се установяват различия в обработеността, координацията, формата на елементите, в натиска.

2

Отбелязвайки запазването на общия строеж на подписа, дори ако бъдат отчетени промените във физическите способности и здравословното състояние на завещателката, вещите лица са заключили, че се касае за опит да се имитира подписът, но категорично същият не е положен от лицето.

Анализът на доказателствата, основан на експертното мнение на преобладаващата част от вещите лица, което е аргументирано и компетентно, е дало основание на въззивния съд да приеме, че саморъчното завещание не е написано и подписано от завещателката. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в текста на завещанието се срещат много правописни и пунктуационни грешки, а такива липсват в представения на експертизите автентичен сравнителен материал от почерка на завещателката. Този аргумент е решаващ, защото дори да се допусне наличието на изменения на почерка под влияние на възраст или влошено здравословно състояние, граматичната култура на лицето остава устойчива във времето.

Предвид установената неавтентичност на саморъчното завещание същото е прието за нищожно на основание чл. 42, б. “б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗНасл, поради което бенефициентът по завещанието не може да черпи права от него, а собственици на имота са ищците като наследници по закон на завещателката. Ответното дружество е договаряло с несобственик, поради което сделката не е породила вещно-прехвърлителното си действие. При липса на оспорване на факта, че именно този ответник владее имота, искът с правно основание чл.

108 ЗС, предявен срещу него, е основателен и доказан. По тези съображения въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, с което исковете са уважени, е законосъобразно, и го е потвърдил.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, подадена от „Т. 13“ ЕООД, се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Касаторът се позовава и на решение № 174/13.01.2016 г. по т. д. № 3122/2014 г. на ВКС, I-во т. о.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, подадена от С. С. С., се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК. Поставят се въпросите:

1. Следва ли съдът в мотивите си в постановеното решение да обсъди и прецени всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти, и да отговори на всички доводи и възражения на страните - по този въпрос касаторът се позовава на Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС, т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на следните решения на състави на ВКС: решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на III-то г. о., решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на II-ро о., решение № 445/02.11.2011 г. по гр. д. № 1733/2010 г. на IV-то г. о., и цитираната в него съдебна практика;

2. При наличие на няколко противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси от основно значение за изхода на спора по делото, следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички и да се аргументира защо възприема или не всяко едно от тях - по този въпрос се поддържа противоречие на въззивното решение със следната практика на ВКС: решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ІV-то г. о., 3 решение № 58/13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на І-во г. о., решение № 248/16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г. на III-то г. о., и цитираната в него съдебна практика;

3. следва ли въззивният съд да откаже събирането на доказателства, които са от съществено значение за изясняване на делото от фактическа страна, и искане за събирането на които е било направено от страните, но оставено без уважение от първоинстанционния съд, и да пристъпи към решаване на спора преди той да е напълно изяснен от фактическа страна - по този въпрос въззивното решение според касатора противоречи на решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г. на ВКС, IV-то г. о., и решение № 60194/03.12.2021 г. по гр. д. № 3345/2020 г. на ВКС, III-то г. о.

Според касатора С. въззивното решение е и явно неправилно.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване по подадените касационни жалби не са налице, като съображенията за това са следните:

Трайната съдебна практика на ВКС, изразена и в посочените от касатора С. решения, приема, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, като не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства; да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а други отхвърля и да отговори на всички доводи и възражения на страните по предмета на спора. Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд не е допуснал нарушение на тази практика, тъй като е обсъдил заключенията и на трите графически експертизи.

Действително, заключението, според което завещанието е написано и подписано от М. Н., е обсъдено лаконично, но съдът е преценил различните мнения на вещите лица с оглед всички доказателства и обстоятелства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК, като е посочил, че в текста на завещанието се срещат много правописни и пунктуационни грешки, а такива липсват в представения на експертизите автентичен сравнителен материал от почерка на завещателката, като тези обстоятелства са решаващият мотив за да не възприеме извода на вещото лице Н. Р., че текстът е написан и подписът е положен от завещателката.

Ето защо не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на съдебната практика, според която независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, следва във всички случаи да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, а при наличието на противоречиви заключения да посочи причините, поради които кредитира едно от тях и отхвърля друго. Изложеното обосновава извод, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, поставени от касатора С..

Съгласно чл. 201 ГПК когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, се възлага допълнително заключение, а когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност - повторно заключение. Съгласно чл. 200, ал. 3, изр. 1 ГПК при оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. В съдебната практика е изяснено, че при противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси съдът следва да изясни коя е вярната констатация, ако и двете са формирани от същия обем доказателства. Това задължение произтича от нормата на чл. 161, изр. 2 ГПК 4