Решение № 3913 от 15.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3913 гр. С, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110144690 по описа за 2022 година

Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Н. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 32040/2021 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 729.88 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 07.06.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2021 г. в размер на 105.31 лв.

Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение, а именно главница от 40.79 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 20.05.2021 г. в размер на 7.37 лв. за платени със закъснение главници.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, 1 ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Т С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът твърди, че не е сключвал с ищеца договор за потребление на топлинна енергия, а представеното заявление-декларация е подадено от него в качеството му на пълномощник на ГГ Г по настояване на „Банка ДСК“ ЕАД. Според ответника банката е ограничила достъпа му до жилището и същото е необитаемо.

Ответникът се позавава на чл.62, ал.1 и чл.68 от ЗЗП, както и на чл.9 от 97/7 ЕО, чл.27 от 2011/83 ЕС, като аргументира становище, че ищецът му начислява задължения за услуги, които той не е поискал да ползва. Отделно от това се сочи, че са нарушени разпоредбите на Регламент 2006/2004/ЕО, както и на методиката, заложена в Наредба № 16334. В тази насока развива доводи, че чл.153 от ЗЕ противоречи на Регламент 2006/2004. В отговора на исковата молба е направен подробен анализ на правото на ЕС в областта на енергетиката и защита правата на потребителите.

Оспорва се и приложимостта на общите условия в отношенията между страните, като се отбелязва, че в същите се съдържат неправноправни клаузи.В тази насока ответникът се позовава и цитира съдебна практика.

На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.

Навеждат се и доводи за нищожност на издадената в предходно проведеното заповедно производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа исковете. Ответникът се явява лично и се представлява от упълномощен представител, който оспорва исковете.

По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 32040/2021 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: главница за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 729.88 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия , ведно със законна лихва от 07.06.2021г. до 2 изплащане на вземането, мораторна лихва за забавеното й плащане за периода от 15.09.2019г. до 20.05.2021 г. в размер на 105.31 лв., главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 40.79 лв., ведно със законна лихва от 07.06.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 20.05.2021 г. в размер на 7.37 лв.

С възражение от 14.07.2022 г. длъжникът е оспорил вземанията, като е изложил подробни съображения за недължимост.

Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за дъравни имоти, на 20.02.1990 г. ответницата е придобила чрез покупко-продажба процесния имот, представляващ ап.69, находящ се в гр.С, ж.к.Х Д бл.....

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На проведено ОС на етажната собственост, в която се намира процесното жилище, е взето решение дялово разпределение да се осъществява от „Т С“ ЕООД. Въз основа на същото, на 01.10.2002 г. е сключен договор с ФДР. Представени са доказателства за наличие на договорни правоотношение и между ищеца и ФДР – договор № .../03.06.2020 г.

Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като снетите показатели са отчетени при изготвяне на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания. Установено е намаляване на общия размер на задълженията чрез прихващане.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“ ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната инсталация за отопление и за битово-гореща вода.

Посочено е, че в имота има монтирани две отоплителни тела в помещения кухня и хол, с индивидуални разпределители, като в талоните за отчет за исковия период са отразени нулеви показания. В същото време обаче, в жилището има отоплително тяло /щранг-лира/, за което не съществува техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената за него топлоенергия е определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл.61, ал.1 3 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определените от ФДР топлинна мощност от 426.24 W и екстраполация по максимален специфичен разход за сградата. По отношение самата сграда е отразено, че замерената обща инсталирана отоплителна мощност за отоплителен период от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. е 124.59 КW, за отоплителен период от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. – 125.56 KW.

По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия период процесният имот не е свързан със сградната инсталация за БГВ и такъв разход не е начисляван.

Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 729.88 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за дялово разпределение от 40.79 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за дъравни имоти, ответницата е придобила съобствеността върху процесния имот на 20.02.1990 г. чрез покупко-продажба.

В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството 4 потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, което налага извод, че между страните е валидно възникнало облигацонно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния имот.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на клиенти в гр.С.

Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 729.88 лв.