Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 21.08.2023, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 2291/2022
Вид
Решение № 148
Подписан
21.08.2023
В сила
21.08.2023
Състав
Катерина Въткова Ненова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Ботевград, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря Маринела К. Проткина като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20221810102291 по описа за 2022 година

С исковата молба от „***“ ООД, чрез пълномощник адв. Ц. И. от САК, срещу И.

Р. Д. е предявен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на 710 лв. за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че ответникът е бил негов работник по Трудов договор № *** г. Ответникът бил назначен на длъжност „работник строителство“ срещу брутно трудово възнаграждение в размер на 710 лв. От 28.06.2022 г. до 29.06.2022 г. работникът безпричинно преустановил изпълнението на трудовите си задължения, като престанал да се явява на работа. Работодателят инициирал и провел дисциплинарно производство, след което със Заповед №***г. прекратил трудовото правоотношение на работника на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Акцентира се, че наложеното дисциплинарно наказание съответства по тежест на извършеното нарушение.

Договореният срок на предизвестие между страните бил 30 дни. По същество искането към съда е да осъди ответника на заплати на ищеца процесната сума. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като не е подал отговор в законоустановения срок

В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован, не се представлява, но в предварително депозирана молба взема становище по същество и прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.

1

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира кумулативно изискуемите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно:

1.) същият да не е представил отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК;

2.) да не се е явил в първото заседание по делото, без да направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.

Ответникът е получил на 20.02.2023 г. препис от Разпореждане № ***г. по гр. д.

№ *** г. по описа на Районен съд – Ботевград, в което разпореждане изрично му се указва, че при непредставяне на отговор по исковата молба в срок и неявяване в първото по делото заседание, без ответникът да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, на основание чл. 238 от ГПК може да бъде поискано постановяване на неприсъствено решение. Въпреки това ответникът не е депозирал отговор по исковата молба.

На осн. чл. 41, ал. 2 ГПК на ответника надлежно е връчено Определение № *** г., с което съдът е съобщил проекто – доклада си и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Ответникът не се е явил в откритото съдебно заседание, не е изпратил свой упълномощен представител, нито е депозирал искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Налице е и процесуалната предпоставка за произнасяне на неприсъствено решение срещу ответника, а именно ищецът своевременно е направил искане за постановяването на решение по реда на чл. 239 във вр. с чл. 238 от ГПК.

Отделно от това искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, а именно заверени преписи на:

Трудов договор № *** г., ведно с длъжностна характеристика от същата дата; Писмо изх. № *** г.; Искане за даване на обяснения от 30.06.2022 г.; Известие за доставяне, връчено на 11.07.2022 г.; Писмо изх. № *** г.; Заповед № *** г. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение; Заповед № *** г. за налагане на наказание 2 дисциплинарно уволнение и за прекратяване на трудово правоотношение; Известие за доставяне, връчено на 21.07.2022 г.

С оглед гореизложеното, предвид наличието на визираните от законодателя предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са налице основанията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като последното не е необходимо да се мотивира по същество.

По разноските

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски в исковото производство в размер на 50 лв. (петдесет лева), представляващи заплатена държавна такса.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от ГПК, Ботевградският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ И. Р. Д. с ЕГН:

********** да заплати на „***“ ООД с ЕИК: *** сумата от 710 лв. (седемстотин и десет лева), представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед №***г. по Трудов договор № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. Р. Д. с ЕГН: ********** да заплати на „***“ ООД с ЕИК: *** сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща разноски в исковото производство заплатена държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Решението подлежи на отмяна по реда на чл. 240 от ГПК, която може да бъде поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен срок от връчването.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 3

4