Определение № 278 от 07.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. Кюстендил, 07.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500132 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 вр. чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Т. С. с ЕГН **********, чрез адв. К.

П. Р., същият и съдебен адресат с адрес: *****, срещу определение №83/20.01.2023 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№2059/2022 г. по описа на същия съд.

С оспорвания съдебен акт първоинстанционният съд е допълнил в частта за разноските Определение №1293/13.12.2022 г. по гр.д.№2059/2022 г., като е осъдил, на основание чл.78, ал.4 ГПК, Р. Т. С. да заплати на „********“ ЕООД сумата от 2650.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел, че доколкото производството по делото е прекратено след като между страните е възникнало процесуално правоотношение с връчването на препис от исковата молба и респ. подаване на отговор по нея, то на ответника в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК се дължат сторените в производството съдебни разноски. Позовал се е на приетото в ТР №6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, че договора за правна защита и съдействие има спецификата на разписка и доказва извършеното плащане, както и че досежно последния закона не въвежда изискване на форма. Отхвърлил е като неоснователен довода на насрещната страна, че договорът е изготвен за целите на производството по чл.248 ГПК и доколкото законът регламентира като краен момент за представяне на доказателства за сторените разноски – краят на устните състезания пред съответната инстанция, е уважил искането по чл.248, ал1 ГПК като основателно.

Частният жалбоподател оспорва правилността на изводите на районния съд. Изтъква, че ответното дружество е представило по делото договор за правна защита и съдействие след постановяване на определението за прекратяване на делото. Акцентира, че доколкото договорът по същността си е частен документ и като такъв няма достоверна дата, то не може да се 1 приеме, че към момента на получаване на съобщението за прекратяване на производството, този правен акт е съществувал, при което последният не би могъл да удостовери плащане по него.

Поддържа искане за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната страна – „********“ ЕООД е депозирало писмен отговор, чрез пълномощника адв. А. А.. Изтъква като аргумент за неоснователност на частната жалба липсата на законова регламентация относно формата за действителност на договора за правна защита и съдействие включително и относно неговата достоверна дата. Моли за оставяне без уважение на въззивната частна жалба. Претендира разноски в производството.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК, ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата.

Производството пред Районен съд – Дупница е образувано по искова молба, подадена от Р. Т. С. срещу „********“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

С разпореждане №2054/08.11.2022 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба да се връчи на ответника за подаване на отговор по реда на чл.131 ГПК.

Преди депозиране на отговора от ищцата е входирана молба, с която оттегля исковата си претенция.

С определение №1293/13.12.2022 г. РС – Дупница, на основание чл.232 ГПК, е прекратил производството по делото.

Последвало е подаване на отговор на исковата молба, към който е приложено пълномощно, учредяващо представителна власт на адв. А. М. А. да представлява и защитава „********“ ЕООД в образуваното пред РС Дупница производство.

В срок ответното дружество подава и молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК като моли на основание чл.78, ал.4 ГПК в полза на същото да бъдат възложени съдебни разноски в размер на 2650 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от дата 14.12.2022 г., сключен между ответното „********“ ЕООД и адв. А. М. А. и удостоверяващ претендирания разход за заплатено адвокатско възнаграждение.

2

С обжалваното определение РС Дупница е приел молбата за основателна и е допълнил в частта за разноските Определение №1293/13.12.2022 г. по гр.д.№2059/2022 г., като е осъдил, на основание чл.78, ал.4 ГПК, Р. Т. С. да заплати на „********“ ЕООД сумата от 2650.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

При така установеното фактическо положение, съдът от правна страна приема следното:

Съгласно чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установявате той е представил надлежни доказателства.

В настоящата хипотеза спорен е въпросът относно достоверността на датата на съставяне на представения по делото договор за правна защита и съдействие, респ. дали същият представлява надлежно доказателство, удостоверяващо извършения разход за заплатено от ответното дружество адвокатско възнаграждение.

Безспорно представеният по делото договор има характеристиките на частен документ. Константната съдебна практика е безпротиворечива, че частният документ има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл.181, ал.1 ГПК, а именно “от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа”. В посочения смисъл е съдебна практика по чл.290 ГПК – решение №235/04.6.2010 г. по гр.д.№176/2010 г. на ВКС, ІІ г.о;

Решение №80/17.07.2013 г. по гр.дело №161/2012 година на ВКС.

С оглед изложеното съдът приема, че представеният по делото договор за правна защита и съдействие, доколкото е съставен след – 13.12.2022 г.датата на постановяване на определението, с което производството по делото е прекратено, няма достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК по отношение на ищеца и съда, тъй като е представен за първи път в производството с молбата по чл.248 ГПК – 22.12.2022 г., т.е. най-рано на тази дата страните са договорили размер на дължимото адвокатско възнаграждение за представителство по делото. Изложеното формира извод, че ищецът не дължи направените от ответника разноски, които са договорени и заплатени след прекратяване на производството по делото, предвид разрешението по т.1 от тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл сравни Определение № 118 от 10.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1650/2020 г., II г. о., ГК.

По изложените съображения обжалваното в настоящото производство определение се явява неправилно и следва да бъде отменено.

По заявеното от „********“ ЕООД искане за присъждане на разноски в настоящото производство:

В производството по чл. 248 от ГПК не се дължат нови разноски на страните с оглед изхода на спора, както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство, по който въпрос има 3 формирана трайна съдебна практика (виж Определение № 493/26.10.2016 г. по гр. д. № 4088/2016 г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на 3-то гр. отд. на ВКС;

Определение № 296/15.08.2017 г. по ч. гр. д. № 1758/2017 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на 2-ро гр. отд. на ВКС; ), тъй като то няма самостоятелен характер, а е функционално свързано с производството по съществото на спора.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №83/20.01.2023 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№2059/2022 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4