Решение № 759 от 28.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

28.01.2020г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря

Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 1276 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 47749 от 10.10.2018г. по гр.д. № 51102/2016г.

Софийски районен съд, 140 състав осъдил П.Г.Д., ЕГН **********, да заплати на Л.Г.Г., ЕГН **********, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 1 820 лв., ведно със законната лихва от датата, следваща датата на подаване на исковата молба - 10.09.2016г., до погасяването, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на собствената му 1/2 идеална част от следния съсобствен недвижим имот: сутеренен етаж, състоящ се от две мазета (едното южно под хола, другото ъглово югоизточно) с коридор и сервизни помещения (баня и тоалетна), намиращ се в жилищна сграда, построена в УПИ IX, кв. 33 по плана на гр. София, м. „Горна баня“, за периода от 09.11.2011г. до 09.09.2016г., както и да заплати на основание чл. 86 ЗЗД сумата 119.69 лв., представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 1 820 лв. за периода от 09.09.2013г. до 09.09.2016г., като отхвърлил иска с правно основание чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от 362.33 лв. и за периода от 01.12.2011г. до 08.09.2013г. като погасен по давност;

Осъдил Л.Г.Г., ЕГН **********, да заплати на П.Г.Д., ЕГН **********, на основание чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 3 393 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба - 22.12.2016г., до погасяването, представляваща половината от стойността на разходи за ремонт, извършен в периода 2015 - 2016г. в следния съсобствен недвижим имот: сутеренен етаж, състоящ се от две мазета (едното южно под хола, другото ъглово югоизточно) с коридор и сервизни помещения (баня и тоалетна), намиращ се в жилищна сграда, построена в УПИ IX, кв. 33 по плана на гр. София, м. „Горна баня“, с адрес: гр. София, ул. „******, като отхвърлил насрещния иск за разликата до пълния му предявен размер от 4 760 лв. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК П.Г.Д. е осъдена да заплати на Л.Г.Г. разноски в размер на 1 077.29 лв., а Л.Г.Г.

– да заплати на П.Г.Д. разноски в размер на 572.43 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата по първоначалните искове и ответник по насрещния иск Л.Г.Г., която го обжалва в частите, в които не бил уважен първоначалният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която е уважен предявеният насрещен иск с правно основание чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Районният съд неправилно не уважил иска по чл. 31, ал.

2 ЗС в установения от повторната СТЕ размер от 4 169.58 лв. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД първоинстанционният съд неправилно приел, че се касае за периодично плащане, което е погасено по давност за периода 09.11.2011г. – 08.09.2013г. Развиват се съображения във връзка със срока на погасяване по давност на главното вземане за обезщетение за лишаване от ползване, който е 5-годишен. Тъй като обезщетението за ползване нямало характер на периодично вземане, не следвало да се приложи тригодишната давност и претенцията за лихви следвало да се уважи в целия й размер. Неправилно също районният съд приел, че насрещният иск с правно основание чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е основателен за размера от 3 393 лв. Въззивницата оспорила заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице Й.в частта, в която вещото лице включило стойността на извършени СМР през 2014г. Твърди, че ремонтът на двете стаи (мазета) бил извършен през 2014г., а през 2016г. бил извършен ремонт в банята и коридора. Това се установило от показанията на свидетелката Р.А., според която ремонт бил извършен на банята изцяло, както и в мазето и в кухнята на сутеренния етаж, последната собственост на П.Д.. Част от материалите, описани в разходните документи, били вложени в ремонта на кухнята през 2015г., което не било съобразено от вещото лице. Свидетелката не установявала ремонт на двете сутеренни стаи, както и подмяна на дограмата в стаите и т.н. В отговор № 3 вещото лице при извършеното сравнение между количествата на основните материали, с които е извършен ремонтът по разходни норми и закупени по фактури установило, че по разходни норми за изравнителна гипсова шпакловка по стени се полагат 135 кг, а са закупени 75 кг, което потвърждавало извода, че ремонтът на двете стаи е извършен през 2014г. Твърди, че при извършване на ремонта през 2015 – 2016г. не са извършвани СМР лепене на тапети, оценени за 192 лв. Не били представени и разходни документи за закупуване на тапети. При изготвяне на заключението вещото лице взело предвид много касови бележки, износни бележки и стокови разписки за строителни материали, към които нямало приложен касов бон, поради което те не следвало да се включват в стойността на извършените разходи. В СТЕ били оценени и закупени не от П.Д., а от М.К.интериорни врати; Включени били и санитарни принадлежности за банята на обща стойност 965 лв., въпреки че те не били закупени от ищцата по насрещния иск, а от М.К.. За санитарните принадлежности нямало представена фактура и касов бон. Въззивницата оспорила заключението на СТЕ по позиции от № 1 до № 8 и от № 10 до № 11 при твърдения, че тези СМР са извършени при ремонта през 2014г., за част от тях не били представени разходнооправдателни документи, а други не били заявени в исковата молба – лепене на тапети на стойност 212.83 лв.; доставка на интериорна врата – 1 бр. на стойност 380 лв. Общата стойност на СМР в двете стаи била 2 234.92 лв., които въззивницата твърди да са извършени при ремонта през 2014г. Вещото лице посочило, че част от материалите не са за стоки, имащи характер на СМР, но не конкретизирало тези стоки; Освен това посочило, че са вписани материали, които вещото лице не намира къде са вложени. Не бил даден и ясен отговор кои СМР имат характер на необходими и кои – луксозни. Смята, че СМР по позиции № 28 – структура за вграждане душова гарнитура на стойност 600 лв., позиция № 32 – смесител за баня на стойност 220 лв., позиция № 33 – доставка и монтаж тоалетна стена на стойност 220 лв., били луксозни такива и следвало да се изключат от разходите, освен това били закупени не от П.Д., а от М.К.. Неправилно вещото лице оценило в т. 19 доставка и монтаж на алуминиева врата – такава не била заявена в исковата молба. Представена била фактура за ПВЦ дограма, а не за алуминиева врата. Районният съд правилно приел, че правната квалификация на иска е по чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59 ЗЗД. В този случай стойността на разходите следвало да бъде категорично установена, което в случая не било направено.

Изводите на СРС относно това в кои помещения е правен ремонтът през 2015 – 2016г. били необосновани – не посочил защо приема, че в този период е извършен ремонт на всички помещения в сутеренния етаж, а не само на банята и коридора през 2016г. Не посочил и защо не изключва разходите, направени от други лица и защо кредитира заключението на СМР относно размера на разходите, в който са включени непосочени в исковата молба СМР и такива, за които няма разходни документи или са представени такива за материали, които не са вложени. В двете сутеренни стаи не била подменяна дограма в процесния период, нито бил представен документ, че такива са закупени.

Поради това моли съда да отмени решението в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените първоначални искове и да отхвърли изцяло предявения насрещен иск. Претендира разноските по делото, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в две писмени защити от 11.12.2019г.

Въззиваемата страна П.Г.Д. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

С искова молба вх. №

8019149/09.09.2016г., и след допуснато в хода на делото увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове – с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 1 820 лв. (допуснато увеличение с протоколно определение от 31.05.2017г.), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 идеална част от сутеренен етаж, състоящ се от две мазета (едното южно под хола, другото ъглово югоизточно) с коридор и сервизни помещения (баня и тоалетна), намиращ се в жилищна сграда, построена в УПИ IX, кв. 33 по плана на гр. София, м. „Горна баня“, за периода 09.11.2011г. - 09.09.2016г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 362.33 лв. (допуснато увеличение с протоколно определение от 31.05.2017г.), представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.12.2011г. - 09.09.2016г. Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.

131 ГПК, ответницата е оспорила предявените искове, като е релевирала и правопогасяващо възражение за давност по отношение на част от вземанията за мораторни лихви. Искала е от съда да отхвърли исковете.

С отговора на исковата молба ответницата е предявила и насрещен иск за осъждане на ищцата по първоначалните искове да й заплати сумата 4 760 лв. (допуснато увеличение с протоколно определение от 19.04.2017г.), представляваща половината от стойността на извършени в съсобствения имот необходими разноски за ремонт, извършен в периода 2015г. - 2016г. на двете мазета, на общия коридор и на изградения в него санитарен възел. Твърдяла е, че извършеният ремонт бил необходим и неотложен с оглед запазването на вещта, тъй като в санитарното помещение и в коридора имало теч от чистия и мръсния канал вследствие повреда на общия за сградата водопровод, в резултат на което изгоряла и електрическата инсталация и се овлажнили стените, таваните и подовете в коридора, санитарния възел и двете мазета. Това наложило цялостна подмяна на ВиК инсталацията, на електрическата инсталация и ремонт на пода, тавана и стените в двете мазета, коридора и санитарния възел, които се увредили вследствие на теча. Описала е по пера вложените материали и стойността на труда за извършване на ремонта.

Претендирала е и законната лихва върху главницата от подаване на насрещната искова молба в съда на 22.12.2016г. до плащането.

С отговора на насрещната искова молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, Л.Г. оспорила предявения насрещен иск с възражения, че теч не е имало и разноските не са били необходими, както и че изрично се е противопоставила на извършваните ремонти; Не били извършени всички описани ремонтни работи, не били използвани всички закупени материали за описаните СМР.

Твърди, че част от разходите били луксозни – интериорни врати на стойност 1 170 лв., като не било необходимо да се сменят здравите врати и да се монтират скъпи интериорни; Оспорила е претенциите във връзка с изграждане на нова ел. инсталация, подмяна на таблото, поставяне на нова мазилка на таваните в двете мазета и коридора и на тавана на санитарния възел при твърдения, че такава мазилка не е поставяна, не е изграждана цялостна инсталация и не е представена фактура; Оспорила е необходимостта от подмяна на малко дървено прозорче и един двукрилен в стълбищното пространство – смяната им не се налагала, тъй като били в идеално състояние; Оспорила е подмяната на вратата на общото мазе – била подменена дървена врата в идеално състояние с пластмасова такава; Не били прокарани нови водопроводна и ел. инсталации; Оспорила е и монтирането на бойлер (претенция във връзка с поставен бойлер няма в насрещната искова молба);