Решение № 266 от 20.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Пловдив, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000705 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260146 от 12.04.2021 г.,постановено по т.д.№337/2019 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,е осъден ответника „ЗД „Б.И.“ АД-гр.С. с ЕИК ********* да заплати на АНК. СТ. АНГ., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на детето АС. АНК. СТ., с ЕГН **********,сумата от 25 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в получени от детето субтрохантерно счупване на дясната бедрена кост, счупване на IV ребро вляво, контузия на белите дробове, масивни охлузвания на лицето, главата и гърба, както и преживени душевни болки и страдания стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от пострадалото дете ПТП на 23.11.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 02.07.2019г. датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над сумата от 25 000 лв. до прететендирания размер от 60 000 лв. искът за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.

С горното решение ответното застрахователно дружество е осъдено още да заплати на АНК. СТ. АНГ.,в качеството й на майка и законен представител на детето АС. АНК. СТ., с ЕГН **********,сумата от 20.00 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди, 1 изразяващи се в направените от ищцата разходи за лечението на пострадалата й малолетна дъщеря, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от детето травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 23.11.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 02.07.2019г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице,до окончателното изплащане на сумата,а за разликата над сумата от 20 лв. до прететендирания размер от 40 лв. искът за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.

Наред с това,с горното първоинстанционно решение от 12.04.2021 г. „ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати на адв. Ж.З. от АК-Ст.З. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в общ размер на 1096 лв. съразмерно с уважената част от исковете,а в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,е осъдено да заплати сумата от 1000,80 лв. за държавна такса, както и сумата от 126, 64 лв. за възнаграждение на вещи лица, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

И на следващо място,с решението от 12.04.2021 г. на ОС-С.З.

АНК. СТ. АНГ.,в качеството й на майка и законен представител на детето АС. АНК. СТ.,е осъдена да заплати на „ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК: *********, направените по делото разноски в размер на 1630,21 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответното дружество-Ж. АНГ. АС. с ЕГН **********.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на АНК. СТ.

АНГ. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете АС. АНК.

СТ.,подадена чрез адв.Ж.З. като пълномощник,срещу частта на решение № 260146 от 12.04.2021 г.,постановено по т.д.№337/2019 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,с която искът на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 25 000 лв. до определеното от съда справедливо обезщетение в размер на 50 000 лв.,както и с която искът на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 20 лв. до претендирания размер от 40 лв.Оплакванията във въззивната жалба са изцяло срещу извода на ОС-С.З. за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете АС. АНК. СТ. поради неупражнен върху него надзор от страна на майка му АНК. СТ. АНГ..В жалбата е изразено становището,че с изключение на този извод,ОС-С.З. е установил правилно фактическата обстановка по делото и е достигнал до обосновани и логични правни изводи,като правилно е съобразил и принципа за справедливост,закрепен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Неправилно, незаконосъобразно и необосновано, обаче, първоинстанционният съд приел за доказано възражението за съпричиняване, направено от ответника,и намалил с 50 % определеното справедливо обезщетение за претърпените от малолетното дете неимуществени вреди,както и обезщетението за понесени от пострадалото дете имуществени вреди вследствие на процесното ПТП от 23.11.2018 г.Жалбоподателката счита,че в тази част обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с трайната практика на ВКС по 2 прилагането на чл.51,ал.2 от ЗЗД.Заявява,че макар съдът да е установил фактическата обстановка напълно правилно,с оглед на събраните по делото доказателства,не е взел предвид всички установени релевантни факти,а някои не е съобразил в достатъчна степен при преценката си за това дали в конкретния случай е налице принос на пострадалото дете и неговия размер,поради неупражнен върху него надзор от страна на неговата майка.По този начин,според жабоподателката,съдът е достигнал до погрешни правни изводи,а оттам и до необоснованост на решението в тази част.Счита,че от приложеното към делото ДП №**********/2018 г. по описа на РУ на МВР-К.,и по-конкретно от находящите се в кориците на досъдебното производство протоколи за разпит на свидетели,изброени в жалбата,както и от протокола за разпит на обвиняемия Ж. АНГ. АС. и сведение от същия,категорично се установява,че в момента и на мястото на процесното ПТП е имало ромска сватба,на която са присъствали много хора и на пътното платно не е имало движение на автомобили,а е имало разположени шатри,хорото се е извивало на самото пътно платно,където се е намирала ищцата и нейната майка.Счита,че от тези доказателства се установява и обстоятелството,че много от присъстващите гости са били на платното,от където са наблюдавали празненството,т.е. движението на леки атомобили по ул.“В.“ в ромската махала в гр.Н. към този момент е било невъзможно,според жалоподателката.Твърди,че на същото пътно платно,в близост до палатките/шатрите на сватбата е бил паркиран и процесният лек автомобил „Ф.Г.“,с рег.№********* и смята,че така описаната конкретна фактическа обстановка налага изводи,различни от тези,до които е постигнал първоинстанционният съд относно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете.Смята,че при такава фактическа обстановка не може да бъде вменено във вина на майката на детето-А.А.,че същото е играело на пътното платно и че то не е оставяно без надзор от майка си,тъй като на пътното платно освен ищцата е имало стоящи много други хора,които са гледали сватбата и е имало други деца,които също са играели около паркираните автомобили.Освен това,по платното нямало движение на автомобили,а само на пешеходци и на мястото било много шумно и не можело да се чуе запалването на автомобила,както се твърди в жалбата.В последната се поддържа още,че не може да се приеме за предвидимо и очаквано събитие,за майката на ищцата А.А.,паркиран автомобил,с деца вътре,внезапно да потегли на заден ход,докато тържеството все още е в разгара си,както и непълнолетно,неправоспособно лица да има изобщо ключ за автомобил и да има способността да запали и да приведе в движение на заден ход процесния лек автомобил.Твърди,че детето е било гост на сватбата и е играело с много други деца на пътното платно,което е възприело не като улица и като опасност,а като място за игра,тъй като в онзи момент не е имало движение на ППС и се е играело хоро,чувала се силна музика.

Предвид това,жалбоподателката счита,че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказано заявеното от ответника възражение за съпричиняване и неправилно е редуцирал определените на ищцата обезщетения за неимуществени и имуществени вреди с приетия процент на съпричиняване,а именно с 50 %,който процент счита за необосновано висок.Счита още,че в обжалваната част решението на ОС-С.З. е и в пълно противоречие с 3 константната практика на ВКС относно приложението на чл.51,ал.2 от ЗЗД.Конкретни доводи в тази насока излага във въззивната жалба.И с оглед на всички поддържани в жалбата аргументи и твърдения,жалбоподателката моли да бъде отменено решение №260146 от 12.04.2021 г.,постановено по т.д.№337/2020 г. по описа на ОС-С.З.,като незаконосъобразно,неправилно и необосновано в обжалваната му част,с която искът на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 25 000 лв. до определеното справедливо обезщетение в размер на 50 000 лв.,както и с която искът на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 20 лв. до претендирания размер от 40 лв.,като моли настоящият съд да приеме,че н конкретния случай не е налице каквото и да било съпричиняване от страна на пострадалото дете АС. АНК. СТ.,което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат,пораи неупражнен върху него надзор от страна на майка му.И моли вместо това да бъде постановено решение,с което ответникът-застраховател да бъде осъден да заплати на АНК.

СТ. АНГ. в качеството й на майка и законен представител на детето АС. АНК. СТ.,сумата от 50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди,настъпили в резултат на процесното ПТП от 23.11.2018 г.,ведно със законната лихва върху обезщетението,считано от 02.07.2019 г-датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице,до окончателното изплащане на сумата,както да заплати и сумата от 40 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП,изразяващи се в направените от А.А. разходи за лечението на пострадалата й малолетна дъщеря,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 02.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата.Моли също така да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта за разноските,както и да се присъди на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.Моли да се присъди в такова възнаграждение на процесуалния й представител и за осъщественото процесуално представителство пред Апелативен съд-Пловдив.

Въззиваемият „ЗД „Б.И.“АД-гр.С. с ЕИК *********,е подал в законния срок писмен отговор на жалбата,в който е изразил становище за недопустимостта й предвид обстоятелството,че се обжалва решение от 12.04.2021 г.,постановено по т.д.№337 от 2020 г.,а не по процесното първоинстанционно т.д.№337/2019 г. по описа на ОС-С.З..В условие на евентуалност подддържа становището,че жалбата е неоснователна,а постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно в обжалваната му част и не са допуснати от първоинстанционния съд твърдените в жалбата нарушения.Конкретните си доводи в тази насока въззиваемото дружество излага в подадения писмен отговор.Моли въз снова на тях да бъде потвърдено първоинстанционото решение в обжалваната му част,а подадената жалба-да се отхвърли като неоснователна.Претендира направените кпред въззивната и пред първата инстанция разноски.

Третото лице-помагач Ж. АНГ. АС. не е подало писмен отговор на въззивната жалба и не е взело становище по същата.

От страните не са представени писмени доказателства пред въззивната инстанция и 4 не са заявени доказателствени искания.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателката оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в частта,срещу която е насочена жалбата и при подаването на същата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.