Решение № 384 от 10.04.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Перник, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20221720104406 по описа за 2022 година

Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от М. М. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С., ж.к. „М.Л.", *** ** ** ** представлявано от Д. М.

- Управител, против „Аксес Файнанс" ООД с ЕИК 202806978 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Б." № 1, бл. 9, ет. 2, представлявано от Управителя Ц.К. и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "П.В." № 29, ет. 3, представлявано от Н.С. , като се иска да бъде да бъде провъзгласена недействителността на клаузите по чл. 20 от договор за бяла карта, в която е предвидена неустойка за непредставяне на обезпечение, като неравноправна по чл.143, т.5 ЗПК, като противоречаща на добрите нрави и като заобикаляща закона - чл.ЗЗ ЗПК, както и да бъде прогласена за недействителна клаузата по чл.21, ал.4 и ал.5 от договора, предвиждащи такси за забава, поради противоречие с чл.10а, ал.2 и чл.33 ЗПК, като противоречащи на добрите нрави от Договор за кредит, сключен между „Аксес Файнанс" ООД с ЕИК 202806978 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Б.” № 1, бл. 9, ет. 2, представлявано от Управителя Ц.К. и М. М. П. с ЕГН **********, както и да бъде признато за установено в отношенията между страните, М. М. П. с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "П.В." № 29, ет. 3, представлявано от Н.С., че М. М. П. с ЕГН ********** не дължи сумата в размер на 355.32 лв. претендирана от ответното дружество.

Ответната страна „Аксес Файнанс" ООД с ЕИК 202806978 е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

1

Ответната страна „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202527341, е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се установява, че на 31.08.2017 г. М. П. /с предишно фамилно име В./ е сключил договор за паричен заем № ****** - „Бяла карта" с „Аксес Файнанс" ООД /първият ответник/, по силата на който на ищцата е предоставен револвиращ заем с кредитен лимит от 100 лева, при фиксиран лихвен процент от 43.20, а ГПР в размер на 45.9 %.

В чл. 15 от процесния договор е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на този договор, същият се задължава в срок от 3 /три/ дни след падежа да предостави на Кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря на едновременно няколко условия - да получава доход в размер на 1 500 лв., да е над 21 г. и др. В чл. 20 от договора е уговорено, че при непредоставяне на поръчител, на потребителя се начислява неустойкла в размер па 10% от усвоената и непогасена главница.

В ал. 4 на чл. 21 от Договора страните са уговорили, при забава за плащане на текущо задължение или на сумата по чл. 12 ал. 1 Кредитополучателя да дължи на кредитора сумата в размер на 2.50 лв. за събиране на вземането за всеки ден просрочие.

В ал. 5 е посочено, че ако кредитът е обявен за предсрочно изискуем се дължи такса в размер на 120 лв. за дейността на служител по административна дейност.

Не се спори, че след сключва на договора, ищцата е изтеглила сумата в размер на 100 лв., като с няколко броя плащания я е погасила.

Ищцата е получила уведомление от втория ответник, /„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД/, в качеството му на пълномощник на „Аксес файнанс" с което я уведомяват, че съгласно Приложение N° 1 от 01.06.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на задължения и Договор за „Бяла карта" № ****** от 31.08.2017 г., сключен с „Аксес Файнанс" ООД, цедиран към „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, с ЕИК 202527341, съгласно Приложение N ° 1 от 27.07.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на задължения, че М. П. дължи сумата в размер на 845.46 лв. по договор за кредит „Бяла карта", като за напред всички плащания следва да бъдат извършвани по сметка на новия кредитор.

Видно то заключението на вещото лице Я. П., по изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че по Договор за кредит „Бяла карта" №

******/31,08.2017 г, са усвоени 619,92 лева. Съгласно данни по Договор за кредит „Бяла карта" № ******/31.08.2017 г. са платени общо 1091,33 лева, с които са погасени: 427,77 лева главница, 97,71 лева договорна лихва, 230,85 лева неустойка по чл. 20 от договора, 2

335,00 лева за разход по чл. 21, ал, 4 от договора. Платените суми са осчетоводени за погасяване на вземане по договора. Вещото лице сочи, че неплатената сума към датата на исковата молба е в размер на 627,41 лева, от тях : 192,15 лева главница, 36,80 лева договорна лихва, 115,32 лева неустойка по чл. .20 от договора

. 120,00 лева за разход по чл, 21, ал .

4 от договора 120,00 лева за разход по чл, 21, ал. 5 от договора, 3,90 лева законна лихва за периода от 07.02.2020 г. до 27.07.2020 г. и 39,24 лева законна лихва за периода от 27.07.2020 г. до 01.08.2022 г.

Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :

В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата.

Съдът приема възражение на ищеца за нищожност на цитираната клауза за осигуряване на обезпечение при предсрочна изискуемост на цялата сума по договора, за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е задължил в срок до три дни, след падежа да предостави на Кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря на едновременно няколко условия - да получава доход в размер на 1 500 лв., да е над 21 г. и др. , като неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка. Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.

Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.

За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК.

Въз основа на същите мотиви съдът приема и клаузата по чл.21, ал.4 и ал.5 от договора, предвиждащи такси за забава, поради противоречие с чл.10а, ал.2 и чл.33 ЗПК, 3 като противоречащи на добрите нрави.

Както бе посочено, съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Аналогичен е и случая с клаузата на чл. 21 ал. 4 и ал. 5 на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, тоест тези разпоредби, предвидени в чл.21, ал.4 и ал.5 от договора се явяват в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на неизпълнение или забавено изпълнение, заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението. Отговорността за разноски, въведена в договора, представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси но същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство и санкцията при предсрочна изискуемост към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.

1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер па предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи но кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на 4 кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, конто трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.