Протоколно определение № 6941 от 08.04.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 6941 гр. София, 04.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА и прокурора П. Вл. П.

Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Частно наказателно дело № 20241110204891 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:55 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ А. В. С., явява се лично, доведен от СА към НСлС. За него се явява адвокат Г. М. - упълномощен защитник и адв. Н. М. упълномощен защитник

СРП - редовно призована, изпраща прокурор П. П..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА /поотделно/: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Няма пречки да гледаме делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по лична карта:

А. В. С., л.к.№ ХХХ, роден на ХХХ г., в гр. София, българин, български гражданин, средно образование, неосъждан, неженен, работи като „склададжия“ в склад на „Х“ без трудов договор, постоянен адрес: ХХХ, настоящ адрес: ХХХ, ЕГН: **********.

1

СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия в настоящото производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ С.: Разбрах правата си. Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ЗАЩИТАТА /поотделно/: Отводи няма да правя.

ПРОКУРОРЪТ: няма искания за отвод

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по хода на съдебното следствие.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО се докладва с прочитане искането на СРП по чл.64 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемия.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ПРОКУРОРЪТ: доказателства.

Поддържам искането.

Нямам искани за нови

ЗАЩИТАТА АДВ. М.: Оспорвам искането. Искам да представя удостоверение за раждане, видно от което подзащитният ми е баща на малолетно дете, с копие за прокурора. Нямаме искания за събиране на други доказателства в тази процедура.

ОБВИНЯЕМИЯТ С.: Да, разбирам искането. Не желая да давам обяснения.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приобщи

СЪДЪТ намира, че копието на удостоверение за раждане на дете разкрива отношение към предмета на настоящото дело, поради което 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА същото към материалите по делото.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Намирам делото за изяснено от фактическа страна.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и на основание чл.283 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства и писмените доказателствени средства по делото.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, поддържам внесеното от СРП искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия А. В. С.. Считам, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, визирани в чл. 63, ал. 1 от НПК за налагане на същата. От доказателствения материал по делото, отчитайки изключително ранния стадий на ДП, намирам, че може да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият С. е автор на вмененото му престъпление, за което привлечен към наказателна отговорност. Наличието на обосновано предположение относно авторството на деянието се базира преди всичко на приобщените свидетелски показания, както и на останалите действия по разследване, сред които претърсвания и изземване, които еднопосочно, логично и безпротиворечиво установяват времето, мястото, изпълнителното деяние, както и обстоятелството, че именно обвиняемият е негов автор.

Налице са и другите изискуеми предпоставки, а именно престъплението, за което обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност се наказва с „Лишаване от свобода“, за срок от 1 до 6 години, което се явява и тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Относно другата кумулативно дадена и изискуема от НПК предпоставка реална опасност обвиняемият да извърши 3 престъпление, считам, че от анализа на материалите по делото се налага правния извод за нейното наличие. В действителност обвиняемият не е с обременено съдебно минало, но предвид количеството наркотични вещества, които е държал, както в жилището, което пребивава, така и в автомобила, който управлява, намирам, че в случая е налице реална опасност от извършване на престъпление, а не хипотетична такава. Ето защо, в настоящия случай инкриминираното деяние се отличава с висока степен на обществена опасност предвид количествата наркотични вещества. Доколкото към момента намирам, че са налице двете алтернативни предпоставки при кумулативната наличност на задължителните такива, намирам за необходимо да бъде обсъдена предпоставката, касаеща реална опасност от укриване на обвиняемия. По отношение на същия в настоящия етап на ДП няма съответни доказателства за трудова ангажираност, като не са приобщени каквито и да е доказателства в тази насока. От друга страна са налице доказателства, че обвиняемият има известен по делото адрес. От изложеното намирам, че е налице предпоставка, касаеща реална опасност от укриване на обвиняемия.

Предвид гореизложеното, считам, че единствената адекватна и отговаряща на целите на чл. 57 от НПК мярка за неотклонение, се явява най-тежката такава.

Благодаря!

ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. Г. М.: Уважаема госпожо Председател, противно на мнението на държавното обвинение, аз считам, че в настоящия случай не е налице нито една от предпоставките за взимане на най-тежката мярка за неотклонение, като ще взема отношение първо по мотивите изложени в искането за постановяване на най-тежката мярка за неотклонение, представено от представителя на СРП.

На първо място, считам, че в никакъв случай не може да бъде направен извод за наличие на обосновано предположение, че подзащитният ми е именно авторът на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Посочените в предложението свидетелски показания на СС, ЕД и БГ, не внасят яснота по въпроса за авторство, тъй като С и Д са свидетели, полицейски служители, които са дошли на място на сигнали и от техните показания никъде не става ясно, че въпросните наркотични вещества, намерени в жилището, което обитава подзащитният ми и в автомобила, са били именно в негово държане. Този извод следва от обстоятелството, че 4 жилището е било обитавано не само от моя подзащитен, но и от свидетелката БГ, която в нейните показания не сочи нищо за каквото и да било наркотично вещество, още по-малко насочва към подзащитния ми като извършител на някакво противоправно деяние. Става въпрос за семеен скандал, поради което тя е потърсила помощ от ЦСМП, без да е желала да бъде намесвана полицията. Така остават косвените показания на С и Д, без да са налице първични такива. Законът допуска да бъдат кредитирани такива косвени доказателства, но единствено и само при първични такива или когато множество такива водят до обоснован, логичен и непротиворечащ извод, което в конкретния случай обаче няма как да бъде приложено, именно поради обстоятелството, че жилището е обитавано от двама души. При претърсването и изземването, както на автомобила, така и на жилището, обитавано от моя подзащитен, са намерени наркотични вещества, които до настоящия момент не са изследвани за дактилоскопни отпечатъци, за да може да бъде преценено, дали не са оставени следи от свидетелката БГ, по отношение, на която моят подзащитен, в обясненията си във вчерашния ден, даде насочващи и напълно логични обяснения, защо е възникнал помежду им въпросният скандал и чии са тези наркотични вещества. По делото няма индикация да са търсени дактилоскопни следи по тези наркотични вещества, но пък ще обърна внимание на съда, че въпросната свидетелка е тази, която е била намерена в лекия автомобил, в който са намерени наркотични вещества, а не моят подзащитен. Също така, държавното обвинение не обръща внимание на доказателства, които са могли да бъдат събрани. но по непонятни за защитата причини не са събрани такива, които биха способствали за установяване на авторството на деянието, както и да бъдат събрани доказателства в подкрепа на обясненията, дадени от моя подзащитен или пък да насочат разследването в посока, че именно моят подзащитен е виновен, тъй като в материалите по делото са посочени пет малолетни и непълнолетни лица, като очевидци на част от престъпната дейност, но нито един от тях не е разпитан и няма индиция да са търсени за разпити. По свой почин държавното обвинение и по навик, както се случва, събира доказателства в ущърб само на обвиняемия и не събира доказателства, които биха разколебали обвинителната теза, която, отново подчертавам, в конкретния случай е голословна и неподкрепена от доказателствата по делото. Единственото годно доказателство в конкретния случай е един протокол за доброволно предаване за един фас от цигара, за 5 който моят подзащитен е приел, че е от цигара, която са пушили заедно със свидетелката БГ. Най-малкото следваше да бъде събрано свидетелство за съдимост за свидетелката БГ и ако беше сторило това, държавното обвинение най-вероятно би стигнало до по-различен извод от този, че доверителят ми е автор на престъплението, за което е обвинен.

На следващо място, следва да обърна внимание на твърдението на държавното обвинение, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Такава опасност, аз считам, че не е налице, тъй като от доказателствата по делото не може да се приеме по безспорен и категоричен начин, че той е автор на деянието, на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а на следващо място не е налице такава реална опасност и от обстоятелството, че неговото съдебно минало е чисто и той не е осъждан до настоящия момент. Чистото съдебно минало характеризира дееца, като личност с ниска степен на обществена опасност и в същото време това е индиция за липсата на опасност от негова страна да извърши други престъпление. Също така обвинението е по основния текст на чл. 354а, ал. 3, а не по ал. 1, а и от друга страна тежестта на обвинението никога не следва да бъде предпоставка за взимане на най-тежката мярка за неотклонение, тъй като трябва да са налице и други такива. В конкретния случай не е налице дори индиция, че моят подзащитен би извършил друго престъпление, ако спрямо него не бъде взета най-тежката мярка за неотклонение. Съгласно току-що изложеното от мен, аз считам, че не е налице висока степен на обществена опасност, така, както твърди държавното обвинение, сочейки, че сама по себе си съставлява индивидуално основание, обосноваващо риска от последваща престъпна дейност. Това, че доверителят ми не е трудово ангажиран, също не следва да бъде прието от съда като основателна причина и да сочи на извод, че задължително той ще се укрие. Никога наличието или липсата на трудова ангажираност не е обуславяло наличието на вземане на най-тежката мярка за неотклонение и не е основание да се счита, че едно лице ще се укрие. Липсват доказателства по делото, които да сочат, че доверителят ми притежава някакви имоти или е заинтересован, или свързан с друго местоположение и местоживеене, които евентуално биха насочили на извод, че би могъл да се укрие. Всъщност за доверителя ми съществува най-голямо желание и би искал с всякакви средства и методи, незабранени от закона, да се съберат доказателства, че не той е автор на деянието и че скандалът между двамата, 6 между свидетелката БГ и него, който е довел до настоящото обвинение, че именно свидетелката БГ е държала въпросните наркотични вещества в жилището на моя подзащитен, с което той не е бил съгласен и липсва всякаква логика в изложеното от нея, че хем искала да избяга от моя подзащитен, хем пък е тръгнала да го гони и спира от мястото, на което й е причинено телесно увреждане. За това нейно твърдение липсва всякаква житейска и правна логика, но пък, дава обяснение защо моят подзащитен в днешния ден се намира на мястото на обвиняем, а не свидетелката БГ. Всъщност, моля Съда да направи един друг прочит на събраните доказателства, поглеждайки от позицията на моя подзащитен, който, както е известно имат двояк характер, но задържайки го и налагайки най-тежката мярка за неотклонение, той няма да има възможност да се оневини по никакъв начин. Целите на мерките за неотклонение се свеждат и до обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното производство при спазване на разумни срокове за разглеждане на делата, но основното изискване за законосъобразността за мярката за неотклонение се явява тя да е пропорционална на преследваните цели и да не създава за обвиняемия повече ограничения от необходимите за провеждане на ефективен наказателен процес. В конкретния случай, аз считам, че целите, за които се налагат мерките за неотклонение, биха могли да бъдат постигнати и с налагане на някоя от по-леките мерки за неотклонение, тъй като считам, че налагането на най-тежката мярка за неотклонение следва да бъде определяно в изключителни случаи, когато всяка една от останалите мерки би била недостатъчна за обезпечаване на воденото наказателно производство. Всъщност, по това дело са разпитани всички свидетели и този, който се твърди да е свидетел очевидец - свидетелката БГ и няма опасност моят доверител да въздейства на свидетелите, които предстои да бъдат разпитани. За останалите свидетели- малолетни и непълнолетни, ако все пак държавното обвинение реши, че подлежат на разпит, също няма възможност моят подзащитен да въздейства върху тях, поради което считам, че найтежката мярка за неотклонение би се явила несъразмерна в конкретния случай.