Определение № 1168 от 08.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1168 гр. София, 08.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500824 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 32309/10.03.2026г на И. К. З. против определение от 04.03.2026г по гр.д. № 12 865/2021г на СГС 1-22 състав в частта му, в която е отменено друго определение на същия съд от 10.11.2021г, с което ищцатачастен жалбоподател е освободена от заплащане на такси и разноски в производството.

Твърди, че определението в обжалваната му част е недопустимо, респ. неправилно. Посочва се, че не е от категорията правни актове, които могат да бъдат „преосмислени“ от съда и той да отменя сам свой охранителен акт. Освен посоченото, се изтъкват и съображения против неправилната преценка на съда, отнасяща се до определянето й като т.нар. тип „масов ищец“, тъй като водените от нея дела не са идентични по предмет, нито подобни обстоятелства оправдават „лишаването“ от освобождаване от такси и разноски. Иска се обезсилване на определението в обжалваната му част като недопустимо, респ. отмяната му като неправилно.

САС в настоящия състав, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебен акт, преграждащ правото на защита. Разгледана по същество е основателна.

Частният жалбоподател е ищец по гр.д. № 12 865/2021г на СГС 1-22, имащо за предмет осъдителни искове за компенсиране на имуществени вреди срещу двама ответници- физически лица, търпени в резултат на непозволено увреждане, конкретизирани по отделни пера, на обща стойност възлиза на 118 140лв. С исковата молба е направено искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавни такси и разноски, което е уважено с постановеното по делото определение от 10.11.2021г. В мотивите на същото е прието, че ищцата е материално затруднено лице, което с оглед на декларацията и уточнението към нея, не реализира доходи от трудово или други правоотношения, не притежава движимо и недвижимо имущество, нито има приходи от рента, наеми, респ. дивиденти от търговски дружества. Тези изводи са направени и 1 въз основа на приложени към декларацията писмени доказателства, представляващи справки от НАП, АВп и МВР сектор „Пътна полиция“. Производството е оставяно множество пъти без движение с указания за изправяне на нередовности, включително прекратено, но върнато за продължаване на производствените действия по ч.гр.д.

3241/2025г на САС. В хода на производството до постановяване на определението в обжалваната му част не са изисквани нови справки във връзка с имущественото състояние на ищцата.

С определението в обжалваната му част първоинстанционният съд е отменил предходно свое определение, с което ищцата е освободена от такси и разноски по съображенията, че е преосмислил становището си по този въпрос, тъй като няма основание ищцата, която води множество дела /затова използва определението „масов ищец“/ да бъде освободена от това си процесуално задължение.

Настоящият състав приема постановения съдебен акт в обжалваната му част за допустим, но по същество- неправилен.

Определението по чл.83, ал.2 ГПК, с което съдът е уважил молба на страната за освобождаване от такси и разноски в процеса няма стабилност на влязъл в сила съдебен акт и може да бъде изменян или отменян от постановилия го съд при промяна в обстоятелствата, за разлика от отказа по чл.83 ал.2 ГПК, който има преграждащ характер и подлежи на инстанционен контрол. Съдът може сам да отмени свое определение, с което е освободил страна от заплащане на държавна такса, ако се установи, че условията за това освобождаване (съгласно чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс - ГПК) не са били налице или са отпаднали. Това означава, че преценката на съда следва да се концентрира именно върху имущественото състояние на лицето, а не на други ирелевантни обстоятелства, в това число колко други дела са образувани по инициатива на същата страна, които нямат общо по предмет с настоящото. Основание да преразгледа постановения вече акт могат да бъдат позоваването му на неверни данни или на неправилна преценка, както и настъпили промени, свързани с подобряване в материалния статус на лицето, който ще противоречи на целта на социалната защита по чл.83, ал.2 ГПК (достъп до правосъдие на материално затруднени лица).

По делото няма данни да са реализирани някои от посочените предпоставки, нито може да се приеме, че първоначално извършената преценка е неправилна. Напротив, тя почива изцяло на приложената декларация по чл.83 ал.2 ГПК и изисканите в тази връзка доказателства, свидетелстващи за материалната затрудненост на ищцата, която не притежава движимо или недвижимо имущество, няма доходи от трудово или друго правоотношение, респ. печалби, дивиденти от търговски дружества или наеми/ ренти.

Като е приел обратното (без да изложи релевантни по този въпрос мотиви), първоинстанционният съд е постановил неправилно опрадаление, което ще подлежи на отмяна.

Ето защо, настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 04.03.2026г по гр.д. № 12 865/2021г на СГС 1-22 състав в частта му, в която е отменено друго определение на същия съд от 10.11.2021г, с което ищцата И. К. З. е освободена от заплащане на такси и разноски в производството на осн. чл.83, ал.2 ГПК.

2

ВРЪЩА делото на същия състав на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3