Решение № 3878 от 14.06.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. София, 14.06.2018г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ

БОГДАНОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12418 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от ищецът Д.М.Р. срещу решение от 07.01.2011г., постановено по гр. дело № 22622/2006г. по описа на СРС, ГО, 46 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу П.С.К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на следния недвижим имот: апартамент № 63, находящ се в гр. София, жк „********.

Жалбоподателят твърди, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде уважен, тъй като по делото е установено, че ответникът владее процесния имот без основание. Поддържа, че саморъчното завещание, въз основа на което ответникът се легитимира като собственик на имота, е нищожно и не може да породи противопоставими на ищеца права.

Насрещната страна -

П.С.К. оспорва въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Първоначалният ищец Д.М.Р. твърди в исковата молба, че е единствен законен наследник на починалия на 02.12.2015г. Р.Д.Ч.и в това качество е собственик на притежавания от неговия наследодател недвижим имот – апартамент № 63, находящ се в гр.

София, жк „********, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 61 кв.м., при съседи: стълбище, апартамент № 62, двор, К.Л., заедно с избено помещение № 17, заедно с 2, 065 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Излага, че в процесния имот се е настанил и го владее ответникът П.С.К., който се легитимира като собственик въз основа на саморъчно завещание на Р.Д.Ч.от 02.10.2005г. и издадения въз основа на същото нотариален акт № 085, том І, рег. № 2139, дело № 085 от 2006г. Ищецът поддържа, че това саморъчно завещание не е автентично – не е написано и подписано от лицето, посочено в него като завещател. С оглед изложеното прави искане съдът да признае за установено, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху процесното жилище на основание законово наследствено правоприемство, като ответникът П.С.К. да бъде осъден да му предаде владението на същите имоти.

Ответникът

П.С.К. оспорва предявения иск.

С определение от 28.10.2013г. въззивният съд е конституирал на основание чл. 120 от ГПК /отм./ в правата на починалия въззивник Д.М.Р. неговите наследници по закон: Н.П.Р. /преживял съпруг/, Е.Д.Р. /син/ и П.Д.Р. /син/.

С нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 02.06.1982г. с № 116, том VІІ, нот. дело № 1316/1982г., Р.Д.Ч.е признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 63, находящ се в гр. София, жк „********.

Видно от удостоверение за наследници № 003780/05.06.2006г. на СО- Район "******", Р.Д.Ч.е починал на 01.12.2005г., като оставил за единствен законен наследник първоначалният ищец Д.Р.М. /чичо/ въз основа на наследяване по съребрена линия от трета степен.

По делото е представено саморъчно завещание от 02.10.2005г., с което Р.Д.Ч.е завещал на П.С.К. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 63, находящ се в гр. София, жк „********, както и два банкови депозита на обща стойност от 3 300 лева. Въз основа на това саморъчно завещание е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 85, том І, рег. № 2139, дело № 085 от 17.04.2006г., с който П.С.К. е признат за собственик на процесния недвижим имот.

Саморъчното завещание е оспорено от ищеца като нищожно при твърдения, че същото не е написано и подписано от лицето, посочено за негов автор. В тази връзка в първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, което не следва да се обсъжда, тъй като вещото лице не е отговорило на поставените въпроси поради непредставяне на сравнителен материал от подписа на Р.Д.Ч..

Във въззивното производство е назначена нова съдебно-почеркова експертиза, която съдът следва да кредитира като обективна. Вещото лице С.Ц. е посочила, че при проведеното сравнително графическо изследване на почерка, с който е изпълнен оспореният документ, и представеният сравнителен материал от почерка на Р.Ч., са установени различия в общите графически признаци, както и в следните по-характерни частни графически признаци: форма на движенията при изписване на елементи на букви „В“, „Р“, „Ч“, „Я“, „Н“ и цифрата „6“; във формата на движение при свързване на елементи от букви „Р“,

„А“, „Ф“, „Д“ и „В“; във формата и посоката на движение при изписване и свързване на елементи на букви „Ф“ и „К“. Вещото лице е направило извод, че констатираните различия са характерни, устойчиви и достатъчни като съвкупност за формиране на извод, че текстът на саморъчното завещание от 02.10.2005г. не е изпълнен от Р.Д.Ч.. При извършеното сравнително изследване между подписа – обект на експертизата и подписите – сравнителни образци от Р.Д.Ч., били констатирани различия в общите графически признаци, строежа на подписа, наклона, формата, разтегнатостта, посоката, а също така и в частните признаци, по-характерни, от които са: във формата на движение и количеството на движение при изписване и при свързване на елементи от букви „Ч“ и „Р“, както и в относителното местоположение спрямо мислената линия на реда. Констатирани били и съвпадения в част от общия вид и съдържанието на транскрипцията, в последователността на движенията при изписване елементите от транскрипциите на сравняваните подписи. Вещото лице е направило категоричен извод, че констатираните различия обхващат индивидуалните особености на подписа, те са характерни, устойчиви и достатъчни за извод, че изследваният подпис не е положен от лицето, от чието име изхожда – Р.Д.Ч.. Установените съвпадания имат общ характер, ниска информативна и идентификационна стойност и освен за изграждане на мнение, че се касае за стремеж за имитация, не могат да окажат влияние на направения извод.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. М.В., чиито показания следва да се кредитират като логични, непротиворечиви и отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства.

Свидетелката В.е била съседка и в близки отношения с родителите на Р.Ч.. През 2006г. разбрала, че има някакъв проблем с Р., тъй като в жилището на В.идвали полицаи да питат за лицето, което живее в апартамента на родителите на Чернев, които били починали още през 2004г. През лятото на 2006г. свидетелката решила да отиде в жилището на Р., за да разбере какво се случва. При посещението й вратата на апартамента била отворена от лице, което се представило с името П.К.. Той обяснил, че е новият собственик на имота.

С присъда от 12.05.2015г., постановена по НОХД № 2058/2012г. по описа на СГС, НО, 14 състав, влязла в законна сила на 17.11.2017г., изменена и отменена с присъда на САС от 23.01.2017г. по ВОХД № 221/2016г., потвърдена с решенеие на ВКС № 153 от 17.11.2017г. по КНД № 589/2017г., подсъдимият Б.В.Б.е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и 4 от НК - за това, че на 24.03.2006г. в гр. София, като подбудител и помагач, в съучастие с П.С.К.

– извършител, умишлено склонил и улеснил П.С.К., чрез набавяне на саморъчно завещание от името на Р.Д.Ч.с дата от 02.10.2005г. в полза на П.С.К., на сертификат за депозит Максимум № ********* за 1 700 лева, на сертификат за депозит Максимум № ********* за 1 600 лева, издадени от „Е.“ АД /сега „Б.П.Б.“ АД/ и на служебна бележка с дата 02.12.2005г. от следовател Б.Б.он ССлС, чрез използване на неистински частен документ – саморъчно завещание от името на Р.Д.Ч.с дата от 02.10.2005г. в полза на П.С.К., да получи без правно основание от „Е.“ АД /сега „Б.П.Б.“ АД/ чуждо движимо имущество – пари в размер общо 3 300 лева, собственост на Д.М.Р., в качеството му на наследник по закон на Р.Д.Ч..

Със същата присъда подсъдимият П.С.К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 316, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че на 18.01.2006г. и на 24.03.2006г. в гр. София, при продължавано престъпление, както следва: на 18.01.2006г. пред нотариус В.П.-И.-нотариус рег.

№ 206 на Нотариалната камара, с район на действие СРС и на 24.03.2006г. пред С.Г.М.– супервайзор в офис „Възраждане“ на „Е.“ АД /сега „Б.П.Б.“ АД/, съзнателно се е ползвал от документ с невярно съдържание – служебна бележка с дата 02.12.2005г., издадена от следовател Б.Б.от ССлС, за намерен плик с надпис „завещание“ за П.С.К. при оглед на 01.12.2005г. на адрес гр. София, жк „********, с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. С посочената присъда подсъдимият П.С.К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за това, че на 24.03.2006г. в гр.

София, в офис Възраждане на „Е.“ АД /сега „Б.П.Б.“ АД/, като извършител, в съучастие с Б.В.Б.– подбудител и помагач, чрез използване на неистински частен документ – саморъчно завещание от името на Р.Д.Ч.с дата от 02.10.2005г. в полза на П.С.К., получил от „Е.“ АД /сега „Б.П.Б.“ АД/ без правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 3 300 лева, собственост на Д.М.Р., в качеството му на наследник по закон на Р.Д.Ч..

Други доказателства, относими към предмета на спора, не са ангажирани.

При така установените от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По отношение на иска с правно основание чл. 108 ЗС:

За да бъде уважен иск, основан на нормата на чл. 108 ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска /т. е. да докаже фактите, от които възниква за него право на собственост върху имота/; вещта да се намира във владение или държане на ответника и ответникът да владее или да държи вещта без правно основание /т.е. за това фактическо състояние да липсва основание в отношенията между страните/. Установяване при условията на пълно и главно доказване на първите две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищеца - арг. от чл. 127, ал.1, изр. 1 ГПК /отм./.

По делото е установено по несъмнен начин, че първоначалният ищец Д.М.Р. е единствен законен наследник по съребрена линия от трета степен на починалия на 01.12.2005г. Р.Д.Ч./аргумент от чл. 8, ал. 4 от ЗН/. Тъй като съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 3/30.12.1994 г. по гр. д.

№ 3/94г., ОСГК, правната норма, уредена в чл. 8, ал. 4 от ЗН не допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини от III до VI степен включително, а създава правила за подреждането на тези роднини в новия четвърти ред съгласно принципа: по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен, респ. и низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния по степен роднина, не са призовани към наследяване на откритото наследство на починалия Р.Ч. – "по право на заместване", низходящите на другите наследници по съребрена линия от трета степен, починали преди общия наследодател.

Ответникът

П.С.К. обосновава своята материална легитимация като носител на правото на собственост върху спорния имот със саморъчно завещание от 02.10.2005г., като поддържа, че то е съставено и подписано от наследодателя Р.Д.Ч.. Именно въз основа на тази формална едностранна разпоредителна сделка е издаден на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК констативен нотариален акт № 85, том І, рег. № 2139, нот.дело № 08582006г., съставен от нотариус В.П., рег. № 206 на НК, район на действие – СРС, с което ответникът е бил признат за титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот.