Протокол № 188 от 19.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 188 гр. Пазарджик, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500060 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Жалбоподателят-ответник „БИОВЕТ“ АД, редовно призовани, не изпращат законен представител. За тях се явява адв. Д. С., редовно упълномощен отпреди.

Жалбоподателят-ищец П. И. П., редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалният й представител адв. Г. Ц..

Третото лице помагач „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от адв. Ц. в качеството й на пълномощник на П. П.. В него е направено изявление, че ако не успее да се явят в откритото съдебно заседание, насрочено за днешната дата и час. Не се възразява и се моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа се подадената въззивна жалба, както и частната жалби. Съответно се поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Оспорва се като напълно неоснователна, подадената от страна на ответното дружество самостоятелна въззивна жалба, както и отговор на въззивна жалба. Поддържат се представените доказателства, както и направените с подадения от пълномощника отговор на въззивна жалба доказателствени искания за събиране на писмени доказателства по делото и за назначаване на съдебномедицинска експертиза. Счита се, че искането е относимо и допустимо, като не е налице забрана по чл. 266 от ГПК. Моли съдът да се произнесе по направените доказателствени искания като ги уважи и отложи делото за друга дата и час за събиране на допуснатите доказателства. Моли се да се постанови решение, с което да се уважи изцяло подадената от страна на жалбоподателката въззивна жалба по съображения, подробно изложени в 1 същата. Моли са да се остави без уважение подадената от страна на ответника въззивна жалба. Взето е кратко становище по съществото на спора. Моли се за присъждане на разноски, съгласно представения с молбата списък на основание чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за недължимост, респ. прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, както и разноските на ответната страна.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от адв. Ц. в качеството й на пълномощник на П. П., в която във връзка с приемане на еврото в България след подаване от страна жалбоподателя П. П. въззивна жалба се моли при постановяване на съдебния акт служебно да се конвертира претендираното от страна на доверителката й обезщетение.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С Решение № 349/22.07.2025 г., постановено по гр.д. № 819/2024 г. по описа на РС - Пещера е осъден „Биовет“ АД, с ЕИК 112029879, със седалище и адрес на управление: гр.Пещера, ул.“Петър Раков“ №39, представлявано от Ангел Желязков И., да заплати на П. И. П., с ЕГН ********** от с.Р., П. област, ул.“Г.А.“ №112 сумата от 774 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- заплатени разходи във връзка с проведено лечение при трудова злополука и сумата от 41444лв.- частичен иск от 150000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, психически стрес, в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 05.06.2023г. до окончателното им изплащане.

Отхвърлен е предявения от П. И. П. иск против „Биовет“ АД гр. Пещера за сумата над 41444 лв. до 100000 лв.- частичен иск от 150000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, психически стрес, в резултат на трудова злополука.

Осъден е „Биовет“АД гр.Пещера, да заплати на П. И. П. разноски по делото в размер на 258,62лв.

Осъден е „Биовет“ АД гр.Пещера, да заплати на адв.Г. Т. Ц.- САК, с адрес: гр.София, ул.“Лавеле“ №19, ет.2, офис 4 адвокатско възнаграждение в размер на 3970лв.

Осъдена е П. И. П., да заплати на „Биовет“ АД гр.Пещера разноски по делото в размер на 5273лв.

2

Осъден е „Биовет“ АД гр.Пещера, да заплати по сметка на РС- Пещера, ДТ в размер на 1657,76 лв. и разноски за вещо лице в размер на 614,35 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Биовет“ АД в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на П. И. П. сумата от 774лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- заплатени разходи във връзка с проведено лечение при трудова злополука, както и сумата от 41444лв.- частичен иск от 150000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, психически стрес, в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 05.06.2023г. до окончателното им изплащане.

Твърди се, че решението в обжалваната му част е частично недопустимо, както и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Относно възражението за недопустимост се визира, че в последното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е поискал увеличение на частично предявената претенция за обезщетение за имуществени вреди от 100лв. на 669 лв. След уточнение от негова страна изявлението е било прецизирано, като окончателното искане е било да се допусне изменение на иска чрез увеличаване на размера му от 100лв. на 744лв.

Изявление в този смисъл е изрично засвидетелствано в протокола от проведеното на 02.07.2025г. открито съдебно заседание.

Твърди се, че независимо от горното, със свое протоколно определение съдът е допуснал изменение на иска за обезщетение за имуществени вреди чрез увеличаване на размера му от 100лв. на 774лв. В резултат на това в оспорения Акт първата инстанция се е произнесла по иск за сумата от 774лв., макар такова искане от ищцовата страна да не е отправяно.

Счита се, че съдът в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес е увеличил размера на претенцията до сумата от 774лв., тъй като такова искане обективно не е правено.

Приема се, че произнасянето на съда по иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата от 744 лв. до 774 лв. е отвъд заявения петитум /т.н., ,свръхпетитум“/, поради което е недопустимо и подлежи на обезсилване в тази му част.

Относно възражението за неправилност се твърди, че е неправилен изводът на първата инстанция за основателност на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. В този аспект се оспорва присъдената в полза на ищцата сума в размер на 556лв., представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди, изразяващи се в разходи за наемна цена на болнично легло. Също така се оспорва и искът за сумата от 75лв., касаещ разход за ренгенография, тъй същия не е в причинно следствена връзка с лечението на травмите на г-жа П..

3

Счита се, че в тази част, съдът неоснователно е уважил претенцията.

Твърди се, че решението е неправилно и в частта, в която претенцията за заплащане на обезщетение за претърпените от г-жа П. неимуществени вреди е уважена до размера от 41444лв.

Сочи се, че според съда, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 42900лв., като първата инстанция коректно е намалила определеното обезщетение със сумата от 1456,65лв., представляваща заплатено на ищцата застрахователно обезщетение.

Счита се обаче, че сумата от 42900лв. не съответства на действително претърпените болки и страдания от ищцата, поради което PC- Пещера е допуснал нарушение на материалния закон.

Визира се, че доколкото може да се приеме, че искът е доказан по основание /което се оспорва/ се намира, че не е доказан по размервключително до уважената негова част.

Прави се коментар на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като във всички случаи правилното прилагане на тази норма при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди е обусловено от съобразяване на указаните в съдебната практика общи критерии, като се цитира съдебна практика на ВКС.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е приложил правилно чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, в резултат на което присъдената сума е прекомерна спрямо действително претърпените от ищцата болки и страдания.

Приема се, че същото представлява порок в решаващата дейност на първата инстанция, което е довело до постановяването на неправилен съдебен акт.

Визира се, че при определяне на размера на евентуално дължимото обезщетение, съдът не е съобразил актуалните разбирания в съдебната практика по сходни казуси, като отново се цитира съдебна практика.

Твърди се, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е отхвърлил възражението на дружеството за съпричиняване на вредите от страна на П., вследствие на проявена от нея груба небрежност. При правилно съобразяване на нейното участие в настъпването на травмите, което следва да се равнява на не по-малко от 50%, съдът би достигнал до извод, че размерът, до който искът е доказан /ако се приеме, че доказан по основание/ е по- нисък от реално постановеното.

Сочи се, че съпричиняването на вредите от страна на П. се установява в хода на производството пред PC- Пещера чрез разпита на единствения свидетел- очевидец на инцидента- Мария Лулова.

Визира се, че при извършване на преценка съдебният състав трябва да 4 съобразява с конкретните особености на претърпения инцидент. Касае се за падане, настъпило в рамките на светлата част от денонощието. Нито се твърдят, нито са доказани каквито и да било обстоятелства, които да са препятствали възможността на ищцата, действайки разумно и полагайки дължимата грижа, да възприеме зрително площта на стълбищната площадка и да избегне падането от нея и съответно настъпването на увреждането. В случая дължимата грижа и разумното поведение включват проявата на необходимото внимание при изкачване на стълби и престой на стълбищна площадка. Ако дължимата грижа е била положена от страна на ищцата и тя действала с необходимото внимание при осъществяване на своето придвижване, до инцидента изобщо не би се стигнало.

Твърди се относно претенцията за присъждане на законна лихва върху присъдените главници, че конкретно в частта за присъждане на законна лихва за забава, исковата претенция е неконкретизирана и поради това е нередовна.

В този смисъл се моли въззивния съд да даде указания на ищцата за поправяне на исковата молба. Цитира се съдебна практиката на ВКС.

Приема се, че в настоящия случай в петитума на исковата молба не е посочен размер на акцесорното вземане за лихва, макар такъв да може да бъде посочен до датата на предявяване на исковата молба. Ето защо е налице нередовност на претенцията, която подлежи на отстраняване в хода на въззивното производство.

Твърди се, че в последното пред първата инстанция открито съдебно заседание е било извършено изменение на иска чрез увеличаване на размера на претенциите, както за обезщетение за имуществени, така и за обезщетение за неимуществени вреди. Що се отнася до претенцията за неимуществени вреди- частично предявената сума от 25500лв. същата е била увеличена на 100000лв. В тази връзка е поискано присъждане и на законна лихва за забава върху увеличените размери, считано от 05.06.2023г. /датата на трудовата злополука/ до датата на окончателното плащане.

Сочи се, че в обжалваното решение съдът е уважил акцесорната претенция, като е осъдил дружеството да заплати законна лихва за забава, включително върху увеличените размери на двете претенции, считано от 05.06.2023г. Приема се, че произнасяне в този смисъл е неправилно, поради което актът подлежи на отмяна в тази част.

Цитира се съдебна практика съгласно която, при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, моментът от който следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер е от датата на подаване на молбата по чл.214, ал.1, изр.3, пр.1 ГПК за увеличаването на иска.

Ето защо се счита, че в настоящия случай PC- Пещера е следвало да присъди законна лихва върху увеличения размер, считано от 02.07.2025г., когато е отправена молбата за увеличение на иска, а не от 05.06.2023 г., когато е настъпила трудовата злополука. Произнасяйки се в противоречие с 5 практиката на върховната инстанция, PC- Пещера е постановил неправилен съдебен акт.