Решение № 260013 от 11.02.2021, Районен съд - Свищов

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

260013 гр.Свищов,

11.02.2021 год.

Свищовският районен съд в публично заседание на 11.01.2021 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА

ЙОРДАНОВА при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 780 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.“ЕООД ***, чрез адв. К.С.

*** твърди, че през 2019 година продали на „К.Л.“ЕООД следните стоки : амортисьор к-т 6 броя на обща стойност 615,12 лева, конзола – 2 бр. на обща стойност 421,74 лева, чистачка – 3 бр. на обща стойност 45,00 лева, срещу насрещното задължение на ответника да заплати тяхната цена по фактура № ********** от 30.10.2019г… Стойността на продадените продукти възлизала на 1298,23 лева с ДДС. Заявява, че ответникът не заплатил задължението си по фактурата, което обуславяло правния им интерес от предявяване на иска. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 1298,23 лева – главница- стойността на стоките по фактура № **********/30.10.2019г. и 100,25 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2019 г. до 03.08.2020г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на която е предявен иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба по делото преди съдебното заседание, взема становище за основателност на сиковете. Претендира разноски, съобразно списък на разноските.

Ответникът

„К.Л.“ЕООД ***, представлявано от Т.А.Т. в дадения от съда срок не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява представител. Не взема становище в хода на устните състезания.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено следното:

Между страните по делото е бил сключен договор за търговска продажба на стоки, които стоки са получени от ответника. Издадена е приложената по делото фактура № ********** от 30.10.2019г. за доставка на амортисьор к-т 6 броя на обща стойност 615,12 лева, конзола – 2 бр. на обща стойност 421,74 лева, чистачка – 3 бр. на обща стойност 45,00 лева, в която фигурират подписите и на двете страни – на представител на ищеца – като доставчик и на ответника – като получател. .

Общата стойност на задължението на ответника по тази фактура е 1081,86 лева без ДДС или 1298,23 лева с ДДС. Видно от аналитичен регистър, по сметка 411 Клиенти за месец юли 2020 година фигурира крайно салдо по партидата на ответника в размер на 1298,23 лева по фактура № 19093 от 30.10.2019г..

Съобразно разпоредбата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ, ако не е уговорено друго, плащането на цената следва да бъде извършено на деня, на който стоката е предадена от продавача на купувача или в деня, в който на купувача са предадени документите, въз основа на които следва да извърши плащането на цената. В случая страните изрично уговорили и датата на която да се извърши плащането на цената на доставката по тази фактура. Те постигнали съгласие плащането на цената за доставката по фактурата да е на датата 09.11.2019г.., с платежно нареждане. По тази търговска продажба, безспорно е установено, че ищецът е изпълнил задължението си, предмет на договора-предал е стоките, които са посочени във фактурата, която е подписана от получателя, и в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на цената. Ответникът не оспорва истинността на представения документ, както и получаването на стоките по фактурата, поради което съдът приема, че тази фактура, като годно по делото доказателство, обективира сключената търговска сделка между страните на датата, на която е издадена.

При тези данни от фактическа страна, съдът намира ищцовата претенция основателна и доказана. В случая е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 327 ал. 1 от ТЗ, с който се иска изпълнение на поето от ответника задължение, произтичащо от сключен между страните договор за търговска продажба /изхождайки от качеството на страните по тях/ на 30.10.2019г. Преценявайки основателността на иска следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже факта на плащането.

С представената фактура № **********/30.10.2019г. ищецът доказва сключения договор и собствената си изправност по него. Въз основа на тези доказателства е видно, че ищецът има качеството на кредитор, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо /от датата на падежа на фактурата/ вземане спрямо ответникът. Ответникът не ангажира никакви доказателства, че е изпълнил задълженията си по този договор, което е в негова тежест. Ищецът претендира сумата от 1298,23 лева по процесната фактура. Ето защо следва да се приеме, че претенцията на ищеца е основателна и доказана и следва да се уважи изцяло за сумата от 1298,23 лева – дължима цена за продадени амортисьор к-т 6 броя на обща стойност 615,12 лева, конзола – 2 бр. на обща стойност 421,74 лева, чистачка – 3 бр. на обща стойност 45,00 лева с включен ДДС, по фактура № **********/30.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 03.08.2020г., до окончателното и заплащане.

Съдът намира, че претенцията за лихва за забава е основателна и доказана, но не до претендирания размер и не за целия претендиран период. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо главното задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви. Видно от качеството на двете страни по сделката – търговци по смисъла на ТЗ, сделката между тях е търговска продажба и спрямо нея са приложими правилата по този закон. Плащането на цената по нея, съгласно чл. 327 ал. 1 от ТЗ е следвало да бъде най-късно на посочената в процесната фактура дата на падежа. След посочения падеж по тази фактура, ответникът е изпаднал в забава по отношение на паричното си задължение, и същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД.

Ищецът претендира обезщетение за забава за периода от 31.10.2019г. до 03.08.2020г./датата на завеждане на иска/. След посочения падеж във фактурата, ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си и дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД от деня, следващ падежа на задължението – 10.11.2019г. . Неоснователна е претенцията на ищеца за лихва върху неизпъленинето за периода от 31.10.2019 г. до 9.11.2019г., тъй като както се посочи, във фактурата е описан падеж на задължението, и едва след този падеж, е изпаднал ответникът в забава. На следващо място с разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020г. в първоначалната редакция, до отмяната на извънредното положнеие не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, която разпоредба действа от 13.03.2020г. и указва, че по време на извънредното положение не ката лихв. В тази редакция нормата действаше до 08.04.2020г. и се отнасяше за договорни задължения. Със Закон за изменение и допълнение на закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020г. , разпоредбата на чл. 6 е изменена и от 09.04.2020г. до отмяната на издвънредното положнеие забраната за начисляване на лихви е неустойки върху просрочени вземания на частноправни субекти ще се отнася само за договори за кредит и договори за лизинг и договори за цесия на вземания по такива договори. Предвид това, поради това, че падежът на паричното задълженеие е настъпил преди обявяване на извънредното положение, законна лихва върху задължението се дължи за периода от 10.11.2019г. до 12.03.2020г., както и за периода от 09.04.2020г. до 03.08.2020г.. Или общият размер на вземането за лихва ще бъде сумата от лихвата, начислена преди извънредното положение и сумата на лихвата след 09.04.2020г..

Използвайки ЕПИ калкулатор за изчисляване на законна лихва, съдът изчисли лихвата върху неиздължението по фактура № **********/30.10.2019г. – 1298,23 лева, за периода от 10.11.2019г. до 12.03.2020г. е в размер на 44,72 лева, а за периода от 09.04.2020г. до

03.08.2020г. е в размер на 42,19 лева, общо 86,91 лева.

Претендираната от ищеца лихва е в размер на 100,25 лева върху неизпълнението за периода от

31.10.2019г. до 03.08.2020 г., като иска за лихва в размер на 86,92 лева за периода от 10.11.2019г. до 12.03.2020г. и за периода от 09.04.2020г. до 03.08.2020г.. , като основателен и доказан следва да се уважи, като иска за лихва върху главницата до размер на 100,25 лева за периода от 31.10.2019г. до 9.11.2019г.. и за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г.., следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 272,21 лева, съобразно уважената част от исковете.

Въз основа на гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „К.Л.“ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Т.А.Т. да ЗАПЛАТИ на „Т.“ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***3, представляван от управителя Ц.И.Б., сумата от 1298,23 лева/хиляда двеста деветдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/ – дължима цена с включен ДДС за продадени амортисьор к-т 6 броя на обща стойност 615,12 лева, конзола – 2 бр. на обща стойност 421,74 лева, чистачка – 3 бр. на обща стойност 45,00 лева, описани във фактура №

**********/30.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 03.08.2020 г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „К.Л.“ЕООД,

ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Т.А.Т. да ЗАПЛАТИ на „Т.“ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***3, представляван от управителя Ц.И.Б. сумата 86,91 лева/осемдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.11.2019г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020г. до 03.08.2020г., като иска за лихва за забава върху главницата до размер на 100,25 лева за периода от 31.10.2019г. до 09.11.2019г. и за периода и за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г., отхвърля, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „К.Л.“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Т.А.Т. да ЗАПЛАТИ на „Т.“ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***3, представляван от управителя Ц.И.Б., направените по делото разноски в размер на 272,21 лева/двеста седемдесет и два лева и двадесет и една стотинки/, съобразно уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: