Решение № 16903 от 30.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16903 гр. София, 30.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110106313 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес ревандикационен иск за собственост) Производството е образувано по искова молба с вх. № 74555/10.03.2026 г. о т В. В. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****** срещу Г. Н. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ********* с която са предявени следните искове с правна квалификация:

1. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, с който ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. Н. Т.,ЕГН: **********, че ищецът В. В. В., ЕГН: **********, е собственик на следния недвижим имот: Нива е площ от 0,951 дка (нула дка и деветстотин петдесет и един квадратни метра), четвърта категория, находяща се в *******, имот № ******** по картата на землището на с. Връбница, с *****, Община Столична, район „Връбница“, присъседи:№ ****** - нива на наследниците на Т.С.И.;№ ****** - нива на наследниците на В. И.П.; № ***** - нива на наследниците на К.Р.Т.; № **** - нива на наследниците на А.К.М.; № ****** - нива на наследниците на ВР 72 и ВР 64; № ****** 1 нива на наследниците на К.Р.Т.; на основание покупко-продажба, обективиран в нотариален *******, том 1 ,*****;- дело № 9/2025г. по описа на Нотариус Н.Д. с ****** от НК, а по описа на СВ: вх. № 2827/20.01.2025 г., акт № 171, том V, дело № 1900.

2. както и съда да осъди ответника да предаде владението на ищеца върху описания имот.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на следния процесен имот: НИВА е площ от 0,951 дка (нула дка и деветстотин петдесет и един квадратни метра), четвърта категория, находяща се в *******, имот № ******** по картата на землището на с. Връбница, с *****, Община Столична, район „Връбница“, присъседи:№ ****** - нива на наследниците на Т.С.И.;№ ****** - нива на наследниците на В. И.П.; № ***** - нива на наследниците на К.Р.Т.; № **** - нива на наследниците на А.К.М.; № ****** нива на наследниците на ВР 72 и ВР 64; № ****** - нива на наследниците на К.Р.Т.;

Като основание посочва: договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален *******, том 1 ,*****;- дело № 9/2025г. по описа на Нотариус Н.Д. с ****** от НК, а по описа на СВ: вх. № 2827/20.01.2025 г., акт № 171, том V, дело № 1900.

Твърди се, че ответникът е предприел самоуправни действия, насочени към фактическо завладяване на имота, без правно основание и против волята на собственика. През периода март - април 2025 г., ответникът неправомерно е навлязъл в имота, като е оградил целия поземлен имот с метална ограда, поставил кучета в имота и е установил противозаконна фактическа власт, изключваща достъпа на собственика

Сочи се, че новият собственик на имота – ищецът, при посещение на имота е установил, че имотът е изцяло заграден с метална ограда. При посещението е видял, че в непосредствена близост до оградата е разположен фургон, в който се е намирал ответникът. Ищецът отправил запитване кой е поставил тази ограда, на който ответникът изрично заявил, че той е извършил ограждането и че счита, че има право да владее имота, тъй като бил сключил предварителен договор. Ответникът изрично е заявил, че счита себе си за носител на права върху имота въпреки прекратения предварителен договор и 2 въпреки наличието на вписан нотариален акт за собственост в полза на ищеца.

Молят съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот, както и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху гореописания имот на ищците.

Претендира разноски в производството.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че искът не е основателен. Ищецът не е доказал, че е собственик на имота, т.е. че неговите праводатели са собственици. Оспорва приемно-предавателен протокол от 15.09.2023 г. Твърди, че сделката по н.а. № 19, т.1, ******, дело № 9 от 2025 г. е симулативна и не произвежда транслатифен ефект.

Моли съда да отхвърли изцяло искове. Претендира разноски.

Двете страни не се явяват в открито съдебно заседание (о.с.з.). Ищецът депозира писмена молба, с която поддържа исковата претенция.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска по 108 ЗС

Предявен е Ревандикационен иск по чл.108 от ЗС. Като пПридобивно основание ищецът е посочил покупко-продажба, обективирана в нотариален *******, том 1 ,*****;дело № 9/2025г. по описа на Нотариус Н.Д. с ****** от НК, а по описа на СВ: вх. № 2827/20.01.2025 г., акт № 171, том V, дело № 1900

За да бъде уважен иска по чл.108 ЗС, ищецът следва да установи правото си на 3 собственост върху процесния недвижим имот, на въведеното от него придобивно основание – договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален *******, том 1, *****; дело № 9/2025г. по описа на Нотариус Н.Д. с ****** от НК, а по описа на СВ: вх. № 2827/20.01.2025 г., акт № 171, том V, дело № 1900, както и да установи, че предишните собственици преди него са били собственици на процесния имот. Ищецът следва да установи, че ответникът владее имота.

За да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да установи основанието, на което владее имота., както и направените от него възражения, а именно, че договорът, на който ищецът се позавава, е симулативен – чл.17 вр. чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД. Ответникът следва да разкрие симулацията й в двете форми – относителна и абсолютна. Следва да се установи, че договорът е привиден. Следва да установи, прикритата и привидната сделка и действителната такава.

В отговора на исковата молба, ответникът не е пособил правопридобиващо възражение, т.е. не е посочил основанието на което владее имота.

С определение № 22976/23.06.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 86-98 от делото).

Със същото определение Съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че неговите праводатели са собственици на имота, а на ответника, че не сочи доказателства, че договорът от 2025 г. е симулативен, на кое основание, коя симулация, не посочва обратно писмо, както и какво оспорва на приемно-предавателен протокол от 15.09.2023 г., на основание чл.146, ал.2 ГПК.

По делото е спорно, че ищецът е собственик на имота.

Не се спори, че ответникът владее имота.

По повод указанията по чл.146, ал.2 ГПК ищецът е ангажирал писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които съдът изцяло кредитира. Същите не са оспорени от страните, нито има данни за упражнен административен или косвен контрол. От тях се установи следното:

С решение № 3/16.09.1998 г. на ПК, Община Връбница, е възстановено в реално съществуващи стари граници на наследници на И.С.И. процесния имот, който е по Плана за земеразделяне и КВС. Решението е влязло в законна сила на 16.09.1996 г.(л.105, 109 от делото).

Наследници на И.С.И. са неговите внуци Г. М.С. и В. М.С., които на 4 основание чл. 5, ал.1 ЗН всеки един от тях получава по 1/2 ид. ч. от процесния имот, на основание чл.9а ЗН, тъй като към момента на възстановяване, това имущество не е съществувало към момента на откриване на смъртта.

В. М.С. е починал на 04.03.2019 г. като същият е оставил следните наследници по закон: съпруга от Е.Н.С. и дъщеря от втори брак Г.В.С. Синът му И.В.С. е починал на 10.02.2018 г., като същият е нямал низходящи, поради което няма право на заместване по смисъла на чл.10 ЗН. При това положение на основание чл.9 и чл.5, ал.1 ЗН наследници към момента на откриване на наследството са Е.Н.С. и Г.В.С. Същите получават 1/2 ид. ч. от индивидуалното имущество на техния общ наследодател. Тъй като процесният имот е придобит по време на брака, но по наследство по чл.9а ЗН, то същият не е СИО, а индивидуална съсобственост, на основание чл.22, ал.1 СК.

При това положение, собственици на процесния имот са били Г. М.С. – при дял 1/2 ид.ч.; Е.Н.С. – при дял от 1/4 ид.ч. ; Г.В.С.– при дял от 1/4 ид. ч.

(л.116-120 от делото).

Последните трима с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. от 20.01.2025 г., *******, том I, ******, дело № 9/2025 г. по описа на Нотариус Н.Д., а по описа на СВ – вх. № 2827/20.01.2025 г., акт № 171, том V, дело № 1900, партида 952419, продават на ищеца целия процесен имот (л.38-40 от делото).

По делото са представени скици по ЗСПЗЗ, извадки от КВС, скици от АГКК, които съдът напълно кредитира. От тях се установи, че процесният реституиран имот, възстановен на наследници на И.И. е идентичен с имота, посочен в цитирания нотариален акт, на който ищецът се позовава като собственик, като придобивно основание.

С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал, че е собственик на имота на посоченото от него придобивно основание. Не е основателно възражението на ответника, че ищецът не е собственик на имота.

По отношение на факта на владение, по делото не се спори, че ответникът владее процесния имот.

Освен това, видно от представена искова молба по гр. д. № 577/2025 г. по описа на СГС, ответникът прави признаване, че владее имота, освен това в 5 негова полза е допусната възбрана (л.26-32).

По делото е представен приемно предавателен протокол от 15.09.2023 г., видно от който наследниците на И.И. са предали владението на ответника Г. Н.

Т.. Същият документ представлява частен диспозитивен документ, поради което същият може да бъде истински или неистински, т.е. автенвичен или неавтентичен. Същият се ползва само с формална доказателства сила, т.е. относно авторството на лицата. Ответникът не е оспорил авторството на този документ. Ответникът не е оспорил авторството и съдържанието. По отношение на съдържанието, документът е диспозитивен. Същият документ изхожда от ответника, поради което съдът приема, че представлява извънсъдебно признаване на факта, че ответникът владее имота. Освен това, ответникът не може да оспори своето волеизявление, т.е. неговото съдържание с оглед доказателствената му сила по чл.180 ГПК. Следователно направеното изявление, че е получил владението от 15.09.2023 г. е доказателство, че ответникът владее имота. Това волеизвялението е направено извънсъдебно, поради което с оглед целия доказателствен материал по делото, в тълкувайки го в неговата съвкупност, съдът приема, че ищецът е доказал, че имотът се владее от ответника, въпреки, че този факт е безспорен (л.33-34 от делото).

Видно от останалите по делото доказателства и доказателствени средства, а имено ИМ (л.26-32 от делото), нотариален протокол (л.23-25 от делото), протокол от 15.09.2023 г. ( л.33-34 от делото), ответникът е извършил трасиране на имота към 21.09.2023 г. Видно от ИМ, която също изхожда от ответника, в него ответникът е признал, че е влязъл във владение на процесния имот (л.27 от делото). Отново е налице частен диспозитив документ, който не е оспорен от ответника, и в него се съдържа признаване на неизгодни за ответника факти и обстоятелства, а именно, че от септември 2023 г. се намира във владение на имота. Това извънсъдебно признаване следва да се кредитира изцяло от съда, като факт, доказващ основателността на иска, на основание чл.180 ГПК. Освен това, ответинкът не успя да докаже, че предал владението на друго лице, след неговото установяване от септември 2023 г.