Акт от 11.11.2019, Административен съд - Разград
- Съд
- Административен съд - Разград
- Дело
- 243/2019
- Подписан
- 11.11.2019
Цитирани разпоредби
- чл.159 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 147, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер:
128 11.11.2019 Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският административен съд, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ след като разгледа докладваното от съдията административно дело № 243 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „ ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Освобождение” № 29Б, чрез адв. М. И. от АК – Велико Търново, срещу ревизионен акт № Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018 год., с който на жалбоподателя е установено задължение за внасяне за корпоративен данък в размер на 110306,86 лв. и задължения за лихва в размер на 38660,31 лв. за 2014 година.
Административен съд Разград, като направи проверка за допустимостта на жалбата по реда на чл.159 от АПК, констатира следното:
След извършена ревизия на „ ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД с ЕИК ********* с обхват задължения за Корпоративен данък за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год., възложена със ЗВР №
Р-03001718001751-020-001 от 23.03.2018 год., срещу ДЗЛ е издаден ревизионен акт № Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице по реда на чл. 32 от ДОПК на 16.10.2018 год. Обжалван е по административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП с жалба вх. № 20225 от 24.07.2019 год.
Жалбата е заведена в регистъра на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП на 29.07.2019 год. .
С Решение № 207 от 27.09.2019 год. решаващият орган е оставил жалбата без разглеждане на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК като просрочена. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 11.10.2019 год.
На 18.10.2019 год. ревизираното лице е подало жалба вх. № 34599-3/18.10.2019 год. чрез Директора на „ОДОП” – Варна до Административен съд - Велико Търново. Решаващият орган е изпратил жалбата по компетентност на Административен съд Разград на основание чл. 156, ал.,ал. 1 изречение второ от ДОПК. В титула и диспозитива на жалбата изрично е посочено, че същата е срещу ревизионен акт № Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018, чиято отмяна се иска.
От справка вх. №
1785 от 30.10.2019 год. на директора на „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП е видно, че срещу Решение № 207 от 27.09.2019 год. на директора на „ОДОП” – Варна не е постъпвала жалба по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК.
При така установените факти съдът намира жалбата за процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва пред съответния административен съд чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Според чл. 156, ал. 4 от ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.
155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.
С разпоредбите на чл. 156, ал. 2 и ал. 3 изрично е разпоредено, че не може да се обжалва по съдебен ред ревизионният акт, който не е обжалван по административен ред или в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението.
В настоящият случай ревизионният акт е обжалван по административен ред но решаващият орган е оставил жалбата без разглеждане по същество, тъй като е била просрочена. В този смисъл е постановил на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК Решение № 207 от 27.09.2019 год., в което изрично е посочено, че подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчването му пред Административен съд Разград, чрез директора на дирекция „ОДОП” - Варна. Жалбоподателят обаче вместо да обжалва това решение по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК е обжалвал ревизионен акт № Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018 год. пред съда по реда на чл. 156, ал. 1 от
ДОПК.
Това обжалване на ревизионния акт пред съда е недопустимо, тъй като този ревизионен акт не е потвърден от решаващия орган нито изрично с решение по чл. 155 нито мълчаливо в хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК.
Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на
ДОПК чл. 156, ал. 1 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Освобождение” № 29Б, чрез адв. М. И. от АК – Велико Търново, срещу ревизионен акт № Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018 год. на органа по приходите при ТД на НАП – Варна, с който на жалбоподателя е установено задължение за внасяне за корпоративен данък в размер на 110306,86 лв. и задължения за лихва в размер на 38660,31 лв. за 2014 година.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 243/2019 год. на Административен съд Разград
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен срок в 7 дневен срок от съобщаването му.
Съдия:
/п/