Решение № 3575 от 15.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3575 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330116228 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл.

99, вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗДо т „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З. Б. чрез ю. Д. срещу А. Ф. Н. с ЕГН ********** и адрес *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 600 лева /шестстотин лева/ – главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен с „Ай ти еф груп” АД, вземанията по който са прехвърлени с приложение № 1 от *** г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; 41,01 лева /четиридесет и един лева и една стотинка/ - договорна лихва за периода 26.05.2022 г. – 26.07.2022 г.; 122,11 лева /сто двадесет и два лева и единадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 27.05.2022 г. – 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.05.2024 г. до окончателното погасяване. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на *** г. между „Ай ти еф груп” АД и 1 ответника е сключен Договор за потребителски кредит с № *** за сума от 600 лв. Същата е предоставена чрез Изипей. ГЛП е 40,56 %, ГПР -49 %.

Връщането на заема е на месечни вноски от по 233,67 лв. или по 275,72 лв. при непредоставяне на обезпечение. Вземането е прехвърлено на ищеца на *** г. Няма погасявания. Изпратено е писмо на длъжника за цесията, което е получено от с.. Вземането е притендирано от ищеца по реда на чл. 410 от ГПК - ч. гр. д. № 9520/24 г. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва дължимостта на вземането към цесионера. Заявява, че е имал теглени кредити от различни банки, но всички са изплатени. Теглени са суми и чрез интернет.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за цесия от *** г. и приложение към него, уведомление от *** г. е видно, че ищеца е придобил на *** г. от „Ай ти еф груп” АД вземането към ответника в размер от 968,83 лв.; от което 600 лв.заемна сума, 41.01 лв. –договорна лихва и 216,15 лв.-такси и неустойки и 51.67 лв.-лихва за забава, за което ответника е уведомен на 08.06.2023 г. .

От приложеното ч. г. д. 9520/2024 г. на ПРС е видно, че вземането е притендирано от ищеца по реда на чл. 410 от ГПК. От длъжника е постъпило възражение в срок.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение обосновава правния интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Притенцията на ищеца в заповедното и настоящето производство произтича от сключен договор за цесия между него и „Ай ти еф груп” АД за вземане на цедента към ответника Н.. Това налага тежест на цесионера да установи наличие на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице. Тъй като разпоредбата на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД налага предишният кредитор да съобщи на длъжника за 2 прехвърлянето, същото ще породи действие спрямо длъжника от деня на уведомяването м у з а това. Следователно съобщаването поражда качеството на кредитор за цесионера спрямо всички трети лица за договора между, които и длъжника. Няма пречка цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, предвид липсата на законова забрана за това. В тази връзка изготвеното уведомление от ищеца до длъжника за осъщественото прехвърляне се явява законосъобразно и може да породи последици при връчването му. Такива са налице към момента на образуване на заповедното производство, тъй като уведомлението е получено на адреса на лицето от с. му. Наред с това следва да се отбележи, че уведомлението за цесията е връчено на длъжника заедно с исковата молба, което следва да се отчете като новонастъпил факт в рамките на настоящето производството. Ето защо съдът счита, че ответника е надлежно уведомен за настъпилата цесия и тя има действие по отношение на него.

При съвкупната преценка на доказателствата по делото, съд ът намира за недодоказано възникването на валидно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит между „Ай ти еф груп” АД и ответника, по който се твърди, че последния е усвоил заетата сума.

Тъй като се касае за правоотношение произтичащо от договор за потребителски кредит следва да се извърши служебна преценка за съответствие на заявеното правоотношение с предписаното от закона съдържание-посочено от ЗПК. В случая, не се представя договор в писмена форма с определен размер на шрифт, който да е подписан надлежно от кредитополучателя. В тази връзка следва да се отбележи, че ангажираните писмени доказателства, които не са кредитирани от съда не представляват писмен или електронен документ носещ саморъчен или електронен подпис на А. Н., каквото е изисването на ЗПК и ГПК. Липсват доказателства за усвояване на заемната сума, което е пречка да се приеме за възникнало праоотношението на основание ЗЗД, доколкото договора за заем е формален по своя характер. Не са налице данни за размера на ГЛП, начина на прилагането му и размера на ГПР и начина на формирането му, което е пречка за преценка уговорките между кредитора и длъжника за съответствие с чл. 10 и 11 от ЗПК, доколкото от приложението към цесията се установява, че вземането е формирано от главница, договорна лихва, такси и неустойки. Не става ясно за какви услуги и неизпълнение на какви задължения се начисляват 3 таксите и нестойките и как е формиран размера им, дали са включени в ГПР.

Всички изброени недостатъци на постигнатото съгласие на твърдения контракт между цедента и ответника навеждат извод за липса на договор между тях, непораждане на задължение за връщане на предоставена сума или недействителност на договора по аргумент на чл. 22 от ЗПК. Недължимостта на вземането към кредитора изключва пораждане на задължение за заплащане на притендираните вземания от цесионера.

Предвид изложеното съдът намира, предявения иск за заявената главница и лихви за неоснователен, което налага отхвърляне на същия.

Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане, представен списък и доказателства за сторени такива.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З. Б. чрез ю. Д. срещу А. Ф. Н. с ЕГН ********** и адрес *** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 600 лева /шестстотин лева/ – главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен с „Ай ти еф груп” АД, вземанията по който са прехвърлени с приложение № 1 от *** г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; 41,01 лева /четиридесет и един лева и една стотинка/ договорна лихва за периода 26.05.2022 г. – 26.07.2022 г.; 122,11 лева /сто двадесет и два лева и единадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 27.05.2022 г. – 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.05.2024 г. до окончателното погасяване., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 9520/2024 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в 4 двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 5