Решение № 1253 от 05.12.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. Бургас, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С.ов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500114 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 26868/06.12.2021г. по описа на РС Бургас, подадена от А. А. К., ЕГН **********, чрез Адвокатско дружество „Ч., Петкова и Иванова“, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Три уши“ № 8, ет.4, представлявано от адв. Стоян Чаталбашев, против Решение № 1241 от 25.10.2021г. постановено от РС Бургас по гр.д.№ 4528/2021 по описа на същия съд.

С посоченото решение са отхвърлени исковете на А. А. К., ЕГН **********, адрес: с.

Славянци, ***, срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от Д.С.Д. и Р.Г.Б., за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на общо 2856,35 лева, представляващо имуществена вреда от действия на ЧСИ Таня Маджарова, застрахована при ответника по застраховка „Професионална отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 22.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Юробанк България“ АД ЕИК 000694749 на страната на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД.

С определение № 4283 от 08.12.2021г. по гр.д.№ 4528/2021г. по описа на РС Бургас горното решение е допълнено в частта за разноските, като ищецът А. А. К. е осъден да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД сумата от 100 лв., представляваща 1 юрисконсултско възнаграждение.

С жалбата решението е обжалвано изцяло, по съображения, че е неправилно и незаконосъобразно.

Относно противоправните действия на ЧСИ Маджарова по изп.д.№ 2165/2017г., в жалбата се сочи, че запорното съобщение на ЧСИ Таня Маджарова по изп.дело № 2165/2017г. до „Юробанк България“ АД е получено на 04.12.2017г., което било видно от писмените доказателства по делото, докато преводът на застрахователното обезщетение от НББАЗ към А. К. е преведено по същата банкова сметка на ищеца на 13.04.2018г. Затова въззивникът счита, че в случая не са налице предпоставките на чл.446а, ал.1 от ГПК.

Заявява, че съдебният изпълнител е наложил запор върху процесната банкова сметка за сумата от 1776,63 лв. по изпълнителното дело преди застрахователното обезщетение изобщо да е постъпило по сметката. За да отпадне несеквестируемостта по реда на горецитираната норма, според въззивника е необходимо длъжникът да е имал възможността да използва поне един месец преведената сума, след което срещу нея може да бъде насочено принудително изпълнение. В случая запорираната сума изобщо не е била на разположение на длъжника. Всички тези съображения се съдържали в исковата молба, но съдът не ги обсъдил.

Изразява несъгласие с извода на съда, че запорът е наложен на 30.11.2017г., т.е. на датата, на която е изпратено запорното съобщение. Сочи, че запорът има действие от момента на получаване на запорното съобщение, или това е датата 04.12.2017г. Счита, че датата 12.07.2018г., на която е извършен превода от страна на банката към съдебния изпълнител е без значение, тъй като за да отпадне несеквестируемостта е необходимо длъжникът да е разполагал с реална възможност да ползва тези средства. В настоящия случай за времето от превеждане на сумата от 1776,63 лв. по сметка на длъжника на 13.04.2018г., до превода на банката към съдебния изпълнител, длъжникът не е имал възможността да ползва запорираната сума, защото запорът не е бил вдиган, поради което същата не е придобила характер на спестявания. Предвид гореизложеното счита, че е налице противоправно действие от страна на съдебния изпълнител, изразяващо се в насочване на изпълнението към несеквестируемо имущество.

Според жалбоподателя е налице и второ противоправно действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му след като бъде уведомен за произхода на средствата, постъпили по сметката, да се произнесе с изричен акт по нарочно направеното искане за възстановяване на несеквестируемата сума. От този момент за съдебния изпълнител възниквало задължение да събере незабавно информация от банката за източника на постъпленията и да върне на длъжника несеквестируемата част от сумата – Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая ЧСИ не предприел никакви действия в тази насока.

Цитира относима съдебна практика. Изразява несъгласие с извода на съда, че разпоредбата на чл.508 ГПК освобождава от отговорност съдебния изпълнител и я прехвърля върху банката. Излага становище, че чл.508 ГПК не регламентира задължение на банката да предоставя информация на съдебния изпълнител, а последният е длъжен да 2 събере незабавно нужната информация.

Посочва като трето нарушение от страна на съдебния изпълнител това, че в запорното съобщение са посочени само норми на ГПК, според които за конкретни средства е налице несеквестируемост- несеквестируеми средства от социален характер като обезщетения, детски добавки. В случая, доколкото несеквестируемостта на изплатеното застрахователно обезщетение произтича от нормата на чл.381 КЗ, банката нямала друг избор и изпълнила запорното съобщение, защото застрахователното обезщетение не е от вида на посочените в запорното съобщение.

Съдебният изпълнител не е събрал информация от банката относно произхода на средствата, като не е сторил това и след възражението на длъжника за несеквестируемост на длъжника, нито възстановил обратно несеквестируемите суми, което представлявало противоправно деяние- незаконосъобразно бездействие.

Относно противоправните действия на ЧСИ Маджарова по изп.д.№918/18г. са изложени доводи, че обезщетението по КЗ не е доход, нито обезщетение за неполучен доход.

Същото няма за цел да осигури минимална издръжка на длъжника, за разлика от това за нетрудоспособност от НОИ и в тази връзка не може да се твърди, че след като не е използвал паричните средства в рамките на месец, то същите вече имат спестовен характер и съответно не може да се приеме, че несеквестируемостта е отпаднала. Преповторени са и останалите оплаквания, касаещи първото изпълнително дело.

Въззивникът счита, че доводите на ищеца за допуснатите нарушения от страна на съдебния изпълнител и неговите противоправни действия не били обсъдени от съда, поради което същият постановил едно неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение.

Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски за двете инстанции.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция страните по делото не участват лично или чрез пълномощниците си. Представени са молби, с които се поддържат съответно въззивната жалба и отговора. Претендират разноски.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, приема от фактическа страна следното:

А. А. К. от с. Славянци, общ. Сунгурларе, *** е предявил пред Районен съд- Бургас обективно съединени искове против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Христофор Колумб“ №43 за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 2856,35 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие 3 незаконосъобразни действия на застрахования при ответника по застраховка „Професионална отговорност“ по полица № 08800100000050 ЧСИ Таня Г. Маджарова с рег.

№803 на КЧСИ от 12.07.2018г., изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, ведно със законната лихва върху главницата от 22.11.2019г., когато е изтекъл тримесечния срок на застрахователя за доброволно плащане на обезщетението- до окончателното им плащане.

Твърди, че в качеството му на длъжник по изп.д.№ 2165/2017г. и по изп.д.

№918/2018г. на ЧСИ Маджарова на 12.07.2018г. ЧСИ Маджарова незаконосъобразно изтеглила от банковата сметка на ищеца в „Юробанк България“ АД сумата от 1776,73 лв. по първото ИД, както и 1079,72 лв. по второто ИД, без да уведоми ищеца за това.

По тази сметка на 13.04.2018г. било преведено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв., а на 8.06.2018г.- обезщетение за имуществени вреди в размер на 375 лв., дължимо на ищеца от НББАЗ за причинените му вреди вследствие ПТП, настъпило на 23.11.2016г., реализирано от водача М.Е.Н. при управление на МПС марка „А.“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност била застрахована в турската застрахователна компания „AXA SIGORTA“.

На 25.01.2019г. ищецът се усъмнил, че от сметката му липсват средства, поради което се снабдил с разпечатка за движенията по нея за периода от 1.01.2018г. до 25.01.2019г., при което научил за неправомерно извършените тегления. На 1.02.2019г. ищецът депозирал пред ЧСИ искане за възстановяване на неправомерно изтеглените суми, като представил доказателства за тяхната несеквестируемост. Въпреки това неправомерно изтеглените суми не му били възстановени. Според ищеца неправомерните действия на ЧСИ Маджарова се състоят в насочване на изпълнението срещу несеквестируемо имущество на ищеца, без да е изискана информация от банката и без ЧСИ да се е уверила в произхода и вида на средствата по банковата сметка на ищеца, с което му причинила вреди в размер на исковата сума.

Към датата на застрахователното събитие ЧСИ имала сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ /“Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“/ при ответното дружество, което ангажирало отговорността на „ЗД Евроинс“ АД за обезщетяване на настъпилите от неправомерните действия на ЧСИ вреди. На 22.08.2019г. ищецът отправил покана към застрахователя за заплащане на вредите, а на 28.10.2019г. ищецът бил уведомен от дружеството, че отказва изплащане на обезщетение, тъй като на основание чл.446а от ГПК несеквестируемостта на сумите, изплатени от НББАЗ била отпаднала.

Намира, че цитираната норма е неприложима. Съгласно чл.381 от КЗ не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки „Живот“ и „Злополука“, както и върху застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. Принудително изпълнение върху застрахователното обезщетение по имуществена застраховка се допуска, ако то е могло да се насочи върху застрахованото имущество. В случая изплатеното обезщетение от 40000 лв. представлявало обезщетение за претърпени неимуществени вреди4 болки и страдания вследствие ПТП, поради което, понеже върху здравето и живота на ищеца не било възможно да бъде насочено принудително изпълнение, такова не можело да бъде насочено и срещу обезщетението му за преживените болки. Това обезщетение не било доход, нито обезщетение за неполучен доход, нямало за цел да осигури минимална издръжка на ищеца, за разлика на обезщетението за неработоспособност от НОИ, поради което, след като ищецът не го похарчил в рамките на един месец не можело да се твърди, че го е спестил. Счита, че смисълът на чл.446 а КЗ е да даде възможност, ако длъжникът не използва гарантираните му от закона несеквестируеми минимални доходи или обезщетение за неполучен доход, за да се издържа, а вместо това да ги спестява, принудителното изпълнение да бъде насочено срещу тях, тъй като тези спестявания губят функцията си да бъдат източник на минимална издръжка на длъжника. Затова намира, че не може да бъде прието, че длъжникът следва да похарчи 40000 лв. обезщетение в рамките на месец под страх от отпадане на несеквестируемостта. Наред с това се изтъква, че запорът по ИД № 2165/2017г. бил наложен още на 4.12.2017г., т.е. повече от 4 месеца преди постъпване на застрахователното обезщетение, поради което по отношение на него не са изпълнени предпоставките на чл.446а от ГПК.