Решение № 142 от 11.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. П., 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220200035 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Б.“ ЕООД, ЕИК: 201997509 със седалище и адрес на управление село А., п.к. 4445, обл.П., общ.П., улица „П.“ №13, представлявано от управителя И.Ф.У. против НП № 13-2300627 от 13.12.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.П. , с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл.200, ал.1, т.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл.267, ал.2, т.3 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането, на търговското дружество, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който подържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП, а при условията на евентуалност за изменението му чрез 1 преквалификация на нарушението по закон за по-леко наказуемо нарушение, какъвто представлява разпоредбата на чл.415 в от КТ.

АНО – редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

РС - П., след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „Б.“ ЕООД е санкциониран за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е представил протокол за измерване на параметъра импеданс на защитния контур „фаза – защитен проводник“ на всички ел. съоръжения, видно от който да се установи спазване на периодичността най – малко веднъж на пет години, с цел осигуряване безопасност на работещите срещу поражение от ел.ток при индиректен допир. Нарушението било извършено на 11.08.2023 г. в обекта на контрол, стопанисван от дружеството, представляващ магазин „Б.“, находящ се в село А., улица „П.“ № 20Б. То било установено на 25.09.2023 год. в град П., ДИТ, при преглед на фирмената документация, изискана с призовки от 11.08.2023 год. и 04.09.2023 год., когато работодателят не представил протоколи за измерване на параметъра импеданс на защитния контур „фаза – защитен проводник“ на всички ел. съоръжения в обекта.

От показанията на актосъставителката свид.А. Г. се установи че проверката в обекта на контрол била рутинна. Тя била извършена на 11.08.2023 год. Управителят не бил на място. На продавачката била оставена призовка, с указания да му я предаде. В призовката били посочени документите, които управителят следвало да представи в ДИТ П. на 18.08.2023 год., сред които протокол за измерване на параметъра импеданс на защитния контур „фаза – защитен проводник“ на всички ел. съоръжения. На указаната дата управителят се явил, но не представил процесния протокол.

Поел ангажимент да го донесе до 28.08.2023 год. На тази дата той не се явил в ДИТ. Обадил се, за да съобщи че има здравословни проблеми. Тогава свид.Г., на 04.09.2023 год. изготвила нова призовка за 18.09.2023 год. Управителят отново не се явил. Съобщил че се намира в болнично заведение. В крайна 2 сметка той се явил в ДИТ на 25.09.2023 год. и отново не представил протокола. Тогава свид.Г. му връчила протокол за извършена проверка / л.9 – л.10 в делото/, където в т.8 му било дадено предписание да представи протокол за измерване на параметъра импеданс на защитния контур „фаза – защитен проводник“ на всички ел. съоръжения, с цел осигуряване безопасност на работещите срещу поражение от ел.ток при индиректен допир.

Определеният срок за изпълнение бил 31.10.2023 год . Едновременно с това свид.Г. съставила срещу работодателя АУАН, с който му вменила нарушение на чл.200, ал.1, т.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл.267, ал.2, т.3 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането. АУАН бил връчен на управителя на обекта, който бил и законовия представител на работодателя на същата дата – 25.09.2023 год. В графата възражения той вписал, че нарушението ще бъде отстранено веднага. Това било сторено само 2 дни след приключване на проверката, респ. съставяне на АУАН, видно от сертификат за контрол №467/27.09.2023 год. и протокол от контрола на импеданс на контура „фаза – защитен проводник“ от същата дата / л.12 – л.14 в делото/. Тези документи законовия представител над дружеството – жалбоподател представил в ДИТ на 16.10.2023 год., т.е. изцяло в срока на предписанието съгласно констативния протокол – т.8.

На 13.12.2023 год. Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.П. , издал срещу жалбоподателя обжалвано в настоящото производство НП. То било връчено на законовия му представител на 15.12.2023 г., а жалбата против НП била подадена от представляващия жалбоподателя чрез наказващия орган на 29.12.2023 год. и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви.

Показанията на свид.Г. са в пълен синхрон с писмените доказателства по делото.

При така установеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство по безспорен начин се доказа факта на извършеното нарушение по чл.200, ал.1, т.3 от Наредба № 7 за минималните 3 изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл.267, ал.2, т.3 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането, което практически не се оспорва и от пълномощника на дружеството. Тези разпоредби задължават работодателя с оглед безопасността на работниците при експлоатация на електрическите уреди да осигуряват измерване и оценка на импеданса на контура „фаза – защитен проводник“ при периодичност най – малко веднъж на пет години, което очевидно същият не е бил направил към датата на приключване на проверката и съставянето на АУАН. Още същия ден обаче той е подал подал заявка до акредитиран орган за контрол, видно от протокола на л.13- л.14 в делото, и само два дни след това се е снадил с необходимите документи – сертификат и протокол към сертификата. Както вече бе посочено, това е станало изцяло в срока на предписания, дадени в деня на съставяне и връчване на АУАН.

При това положение съдът намира, че неправилно е била ангажирана обективната административно наказателна отговорност на дружеството по реда на чл.413, ал.2 от КТ, вместо по привилегирования състав на чл.415в от КТ.

Както вече се посочи отстраняването на нарушението е било осъществено кратко време след приключване на проверката, при което установеното административно нарушение покрива признаците на състава на чл. 415в от КТ. Отделно от това не са произтекли вредни последици за работниците. Като не е приложил разпоредбата на чл. 415в от КТ, която е специална спрямо общата и има приоритет, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон. Това налага преквалификация на деянието в настоящата инстанция, което е допустимо да се извърши от съда в конкретния случай, защото касае по-леко наказуема хипотеза без съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението, която е и с по- благоприятни последици за нарушителя.

Нормата на чл. 415в от КТ предвижда имуществена санкция за работодателя в размер от 100 до 300 лева, като съдът намира, че в случая следва да се наложи в размер на 300 лева, съобразено с типичната обществена опасност на неизпълнението, чието санкциониране закриля обществените отношения, свързани с опазване здравето и живота на трудещите се.

4

От страна на жалбоподателя се претендират разноски в размер на 500 лева, за заплащането на които своевременно се представиха доказателства. От своя страна разноски се претендират и от юрисконсулта на ДИТ П. под формата на юрисконсултско възнаграждение, който прави и възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Възражението за прекомерност не е основателно. Договорения размер на адвокатско възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Освен това размера надвишава минималния такъв едва с 50 лева.

Съдът като взема предвид фактическа и правна сложност на делото, и положените от представителя на АНО процесуални усилия, на основание чл.

27е от Наредбата за заплащане на правната помощ определя на юрисконсулта на АНО възнаграждение в размер на 150 лв.

По въпроса за разноските на основание чл.144 от АПК субсидиарно приложение следва да намерят правилата на ГПК, тъй като се касае за намаляване на наложената имуществена санкция вследствие на изменение атакуваното наказателно постановление. В този смисъл разноските следва да се присъдят по съразмерност. Ето защо жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр.

София, /доколкото Дирекция "Инспекция по труда"- П. е структурно звено към ИА и няма статут на самостоятелно юридическо лице/ сума в размер на 30 лева - юрисконсултско възнаграждение по съразмерност. От своя страна ГИТ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя възнаграждение за един адвокат по съразмерност в размер на 400 лева.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.4 във връзка с чл.63, ал.7 , т.1 и т.4 от ЗАНН, Районен съд П.,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 13-2300627 от 13.12.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.П., с което на „Б.“ ЕООД, ЕИК: 201997509 със седалище и адрес на управление село А., п.к. 4445, обл.П., общ.П., улица „П.“ №13, представлявано от управителя И.Ф.У., на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като преквалифицира нарушението по 5 чл.415в от КТ, за което му налага имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева.

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК: 201997509 със седалище и адрес на управление село А., п.к. 4445, обл.П., общ.П., улица „П.“ №13, представлявано от управителя И.Ф.У. ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Булстат: 831545394, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, г р . София сума в размер на 30 /тридесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Булстат:

831545394, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр.

София ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.“ ЕООД, ЕИК: 201997509 със седалище и адрес на управление село А., п.к.4445, обл.П., общ.П., улица „П.“ №13, представлявано от управителя И.Ф.У. сума в размер на 400 /четиристотин/ лева – възнаграждение за един адвокат по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд П. в 14дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 6