Решение № 1751 от 12.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1751 гр. Пловдив, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330100373 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. В. Л., ЕГН ********** против „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, с която е предявен установителен иск, с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл.

10, ал.1, чл.11 ЗПК.

Ищцата твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит № *** от 28.11.2018 г., с предоставена сума от 1200 лева, със срок на договора: 12 месеца, с уговорен лихвен процент на кредита – 23 % и ГПР – 49.11 % и общо дължима сума по договора в размер на 1476 лева.

Същият бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Шрифтът на текстовата част бил по-малък от 12 рt.; не била предоставена по пълен и разбираем начин преддоговорната информация, необходима за сключване на договора за кредит, нито е предоставена в писмен вид под формата на СЕФ; не е предоставен погасителен план; не било посочено по какъв начин се определя и изчислява общата дължима сума от 1476 лева, както и лихвеният процент и лихвата от 276 лв.; липсвал погасителен план, при което били нарушени разпоредбите на чл. 10, ал.1; чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 и ал. 2 ЗПК. Предвид изложеното, договорът бил недействителен на специалните основания по ЗПК, поради което и се моли, същият да се обяви за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска.

Оспорва се нарушаване на сочените норми от ЗПК – начислената лихва (и евентуално такси) били изцяло съобразени с действащата нормативна уредба; всички такси били подробно описани в ОУ по договора за кредит и Тарифата към тях. Договорът бил сключен в писмена форма в партньорски офис на Фератум, като при кандидатстването ищецът бил избрал да се възползва от допълнителна услуга – гаранция, предоставяна от Фератум Банк. В чл. 3 от 1

Договора за кредит, бил ясно посочен общият размер на дължимата сума, както и разбивка на всички нейни компоненти; информацията се съдържала и в погасителния план към договора. Посоченият ГПР от 49.11 % бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Изрично бил посочен и размерът на възнаградителната лихва по Договора, както в договора, така и в погасителния план. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Релевира се възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Страните по делото не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на 28.11.2018 г. са сключили Договор за потребителски кредит № ***, по който „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставило кредит в размер на 1 200 лева, който следвало да бъде върнат с плащането на 12 месечни погасителни вноски.

Уговорена е годишна лихва в размер на 23.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.11 %. В чл. 5 е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителството на Фератум Банк в полза на дружеството. Следователно, предоставянето на поръчителство е задължително за отпускането на заема. Във връзка с него е подписан и договор за гаранция (поръчителство), в който е уговорено плащането на възнаграждение от 924 лева от потребителя.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно к ато такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и ког ато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

2

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.11 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 23.00 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 49.11 % и общата сума на плащанията от 1 476 лева, не съответстват на действителните. В тази сума не е включено допълнителното плащане от 924 лева по договора за гаранция, което, както се посочи и по - горе е задължително условие за предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение.

Изложените от ответника възражения, че ищецът е избрал да се възползва от допълнителната услуга – гаранция, предоставяна от Фератум Банк, не променят извода.

Предоставянето на гарант/поръчител е условие за сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите от 49.11% и обща дължима сума – 1 467 лева не отговарят на действителните такива.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно 3 да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайн ата практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.

№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клауз ата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 59.04 лева, която сума следва му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.

Останалите разноски в размер на 100 лева – депозит за СТЕ – не са изплащани и не подлежат на присъждане, а страната би могла да поиска възстановяването им.

Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвок атурата, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.