Решение № 601 от 23.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. Русе, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20244520201405 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на П. С. М., депозирана против Наказателно постановление № 24-1085-002187/11.07.2024 г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Русе, издадено на основание чл. 53 ЗАНН, с който на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, като в тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. С. М. от АК – Русе. Жалбоподателят лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Жалбоподателят дава обяснения като твърди, че нито при извършване на нарушението, нито при съставянето на акта за установяване на административно нарушение е присъствал свидетел. Твърди, че е възприел по-късно същия ден, че е положен подпис след реквизит „свидетел“ и ясно си спомня, че освен актосъставителят Д. В., никое друго лице не е приближавало мястото на проверката. Твърди, че е бил с поставен обезопасителен колан, по време на управление на собствения му лек автомобил „Хонда“, с рег.№ Р7974ВХ, противно на установеното от АНО. Претендира се присъждането в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, и не изпращат представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателят лично е получил препис от наказателното постановление на 17.07.2024 г., а жалбата е депозирана на 31.07.2024 г. с вх.№ 108500-17194/31.07.2024 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Административно-наказателното производство е започнато със съставяне на АУАН серия GA № 1268983 от 24.05.2024 г. от св. Д. С. В., като за свидетел е вписан св. К. В. К. срещу П. С. М., ЕГН ********** от с. Бъзовец, общ. Две Могили, обл. Русе, затова, че на 24.05.2024 г. в 10:30 часа в общ. Русе, на първокласен път I-5 Русе-Велико Търново, в района на км.10 в посока на движение към гр. Русе, управлявал собствения си лек автомобил „Хонда“ с регистрационен номер Р7974ВХ, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е бил връчен на М., който го е подписал без възражения.

В законоустановения срок пред наказващия орган не са били депозирани писмени възражения от М..

Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Русе въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на петдесет лева.

В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно идентична с описаната в АУАН, като е счел, че деянието осъществява състава на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е било връчено на П. С. М. на 17.07.2024 г., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

От разпита на актосъставителя, свидетелите, и от другите приложени по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 24.05.2024 г. в 10:30 часа, в качеството си на водач, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Хонда“ с регистрационен номер Р7974ВХ. Същият се движил в общ. Русе, на първокласен път I-5 Русе-Велико Търново, в района на км.10 в посока на движение към гр. Русе.

Свидетелите Д. В. и К. К. изпълнявали наряд по първокласен път I-5 Русе-Велико Търново, в района на км.10 в посока на движение към гр. Русе, когато жалбоподателят ги подминал, управлявайки лек автомобил „Хонда“ с регистрационен номер Р7974ВХ. Св. В. привел в движение служебния си мотоциклет и последвал автомобила на жалбоподателя.

Жалбоподателят М. забелязал, че единият служебен мотоциклет го последвал, намалил скоростта на управляваното от него МПС, като отбил в дясно и преустановил движението му. Св. В. извършил проверка, въз основа на която установил, че водачът - М. управлявал собствения си лек автомобил с рег.№ Р7974ВХ, без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила. Св. В. съставил АУАН серия GA№1268983, като го връчил на 2 водача срещу подпис. Същият АУАН бил подписан от актосъставителя В., като след реквизит „Свидетел“ на двете места в акта бил изпълнен подпис, но не от посоченото в акта като свидетел лице – К. В. К..

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства - жалба, копие на писмо изх.№ 1085р-6202/12.07.2024 г., копие на НП № 24-1085002187, копие и оригинал на Серия GA АУАН № 1268983; Справка за нарушител/водач/, копие на резултат от образно изследване от УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Д. С. В. и К. В. К..

В хода на проведеното производство по обжалване на издаденото наказателно постановление е назначена и изготвена съдебна графологична експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, по която вещото лице дава заключение, че саморъчният подпис в графа „Свидетел 1“ и „Свидетел 2“ в завереното копие на АУАН серия GA№1268983/24.05.2024 г. не е изпълнен от служителя към сектор ПП на ОДМВР Русе К. В. К..

Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, като между повечето от тях не са налице противоречия. Съдът не кредитира показанията на св.

К., че той е изпълнил подписа на предявения му в съдебното заседание АУАН серия GA№1268983/24.05.2024 г., след реквизит „Свидетел“ на двете места, предвид опровергаването на това обстоятелство от експертното заключение.

Св. В. не си спомня конкретния случай, но твърди, че св. К. присъствал на съставянето на процесния АУАН, тъй като свидетелят винаги присъствал на съставянето на акта. Твърди, че св. К. трябва да е бил с него, тъй като нямало как да не е бил с него. От друга страна св. К. също не си спомня конкретния случай, като сочи многобройността на актовете, които съставят.

Отделно от изложеното, за пълнота следва да се отбележи, че жалбоподателят лично в дадените от него обяснения е заявил, че при извършване на проверката и установяване на нарушението, както и при съставянето на акта е присъствал само свидетеля В. като твърди, че не е бил съгласен, че не е бил с поставен обезопасителен колан и същото обстоятелство е заявил на св. В. при проверката.

От правна страна:

При извършена служебна проверка по законосъобразното провеждане на административното производство и съобразявайки възражението на защитата съдът намира, че в хода на същото е било допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, обуславящо опорочаването на съставения АУАН и оттам на издаденото въз основа на същия наказателно постановление.

Актът за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Същият не е бил подписан от вписания в него свидетел – К. В. К..

По своята правна същност е налице незавършен фактически състав при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение, който е следвало да приключи с неговия подпис от лицата, които са посочени в него като съставител и свидетел/и. Актът е бил подписан единствено от актосъставителя В. и нарушителя М.. Последователното полагане на подписите от участниците в производството е следвало да бъде спазено, за да осигури ефективна гаранция за правото на защита на нарушителя.

Началото на административнонаказателното производство се поставя със съставянето на АУАН. Той е основният процесуален документ, който очертава необходима и незаменима фаза от развитието на административнонаказателното производство. До съставянето на акта се стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и 3 дали е извършено виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за установяване на обстоятелствата по административнонаказателното производство в съответствие с принципа на обективната истина. В зависимост от характера на източника, от който постъпва доказателствената информация, доказателствата се подразделят на първоначални и производни. Първоначални са тези, които се явяват първоизточник на информация за установяване на обстоятелства по административнонаказателното производство. Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така наречената констативна функция на акта. В този смисъл фигурата на актосъставителя се свежда до това, че той е процесуален орган на административното обвинение, чиято основна функция е да разследва нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано наказателно постановление, т.е. да установи по безспорен начин въз основа на събраните доказателства извършеното нарушение.

Законът предвижда редица гаранции за съблюдаване принципа на обективност и бързина още при започване на производството. Една от тези гаранции е съставянето на акта в присъствие на свидетел/и. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН посочва, че АУАН се подписва от поне един от свидетелите. Целта на това законодателно решение - АУАН да бъде подписан от свидетели е да обезпечи доказателствата по административното производство. Свидетелите (според нормативните правила на ЗАНН), могат да бъдат очевидци на извършеното нарушение (арг. от чл. 40, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН), такива, които са участвали при установяване на нарушението, т.е. такива, които са участвали в неговото разкриване, без да имат непосредствени впечатления от извършването му (арг. от чл. 40, ал.

1, пр. 2 от ЗАНН) или други двама свидетели (които не са нито очевидци, нито такива, установили нарушението), като това обстоятелство изрично се отбелязва в акта (арг. чл. 40, ал. 3 от ЗАНН). Единствената хипотеза, при която актът може да се състави в отсъствие на свидетели, е разписана в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН- когато нарушението е установено въз основа на официални документи.

От разпита на св. В. и св. К. се установява, че нито един от двамата не си спомня процесния случай. Като св. В. твърди, че св. К. е свидетел при съставянето на акта – хипотезата на чл. 40, ал. 1, пр. 2. От доказателствената съвкупност не се установява присъствието на други свидетели (хипотезата на чл. 40, ал. 3 от 3АНН), нито АУАН е съставен въз основа на официални документи (хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН), нито се навеждат такива твърдения от страните. За да е свидетел при съставянето на акта св. К., следва да е участвал в разкриването на нарушението – в конкретния случай и в синхрон с показанията на св. В. – да е свидетел на факта, че нарушителят не е бил с поставен обезопасителен колан по време на движение на МПС. След като св. В. лично е установил нарушението въз основа на проверка, в качеството му на актосъставител е пристъпил към съставяне на АУАН, в който е вписал свидетеля – К. К., с които следва да са направили посочената констатация за липса на обезопасителен колан. Това налага единствения възможен извод, че АУАН е съставен в присъствието на свидетел в хипотезата на чл. 40, ал.