Решение № 9 от 14.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Стара Загора, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20245500900169 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 380 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 16.08.2023 г., около 08:00 часа в кръстовището на път PDV2078 и път III 641, общ. К., водачът Д. П. Б., управлявайки л.а. „М.“ с peг. № РВ **** РА, нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал правомерно движещия се л.а. марка и модел „Ф.П.“ с peг. № СТ **** АМ, управляван от В. И. П.. Вследствие на настъпилото ПТП били причинени телесни повреди на В. П. и пътника в л.а. „Ф.П.“ - П. И..

Във връзка с процесното ПТП е било образувано ДП № 281 ЗМ 317/2023 г. по описа на РУ - К., пр.пр. № 9474/2023 г. по описа на ТО К. към РПТ П..

Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на лекия автомобил „М.“ нарушения на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че в конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата.

С оглед на изложеното ищците смятат, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Д. Б. и настъпилите общественоопасни последици телесните повреди, причинени на В. П. и на П. И..

За увреждащия л.а. „М.“ с peг. № РВ **** РА, управляван от Д. П. Б., имало сключена застраховка

“Гражданска отговорност”, з.п.

BG/23/122003606311/13.12.2022 г. със срок на валидност една година, считано от 22.12.2022 г. до 21.12.2023 г. със ЗАД „О.З.“ АД, гр. С..

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „О.З.“ АД, гр. С., като 1 представили всички документи, с които разполагат. С писмо с обр. р. от 05.09.2023 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая била заведена щета с № 0411- 0411-400- 0008-2023 г., по която застрахователят не е изплатил обезщетение.

С оглед на изложеното, ищците твърдят, че за тях е налице правен интерес да предявят претенцията си за плащане пред съда.

В исковата молба се твърди, че при процесното ПТП В. П. е получила следните травматични увреждания: contusio thoroco - abdominalis; contusion nasi; fracturae vertebrae LI et L4; множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници; психически стрес и др.

След пътния инцидент на 16.08.2023 г. пострадалата била откарана за лечение в Клиника по хирургия към УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П. с оплакване от болки в носа, врата и кръста в увредено общо състояние. Направени й били необходимите изследвания, както и консултации със специалисти. Били установени компресионни фрактури на Л1 и Л4. След обсъждане на направените изследвания било взето решение пострадалата да остане под активно наблюдение. Назначена била терапия и поставен лумбален колан. На 21.08.2023 г. В. П. била изписана с дадени препоръки - ХДР.

Излагат се съображения, че пътният инцидент е причинил на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Твърди, че с усилия се справя в ежедневието си и силно е ограничила социалните си контакти, поради наличните и към момента болки и дискомфорт, които изпитва в областта на травмите. Нараняванията значително затруднявали нормалното ежедневие на ищцата, както и всички физически активности. Посочва, че изпитва дискомфорт и силна болка в областта на травмите. Не може да спи спокойно от болки, получава задух, сърцебиене и сънува кошмари, свързани с преживения инцидент. Търпи изключителни и постоянни болки. Изпитва страх от автомобили.

Травматичният шок и съпровождащите го - тревожност, депресивни състояние и напрегнатост все още не са отминали. За времето на възстановяване, тя е разчитала на помощта и подкрепата на своите близки, поради невъзможността да се обслужва сама, като е чувствала срам и безпокойство, че е в тяхна тежест. Освен причинените физически и психически болки и страдания, ищцата твърди, че е получила силен стрес и страх по време на инцидента, които ще останат в съзнанието й завинаги.

Твърди се, че при процесното ПТП П. И. е получил следните травматични увреждания: contusio thoroco - abdominalis; contusion faciei; фрактура на ребро; множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници; психически стрес и др.

След пътния инцидент на 16.08.2023 г. пострадалият е откаран за лечение в Клиника по хирургия към УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П. с оплакване от болки в главата, гърдите и корема. Направени били необходимите изследвания, както и консултации със специалисти. Установена била фрактура на ребро. След обсъждане на направените изследвания било взето решение пострадалият да остане под активно наблюдение. Била е назначена терапия.

2

На 21.08.2023 г. П. И. е изписан с дадени препоръки - ХДР и терапия за дома.

В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищецът търпял силни болки и много страдания. Твърди, че към настоящия момент не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента пострадалият е получил множество травми и наранявания. Преди процесното ПТП П. е бил в добро здравословно състояние, бил е изключително деен, но след инцидента животът му се променил. Посочва, че изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки. За времето на възстановяване, той е разчитал на помощта и подкрепата на своите близки. Освен болките ищецът е изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в неговото съзнание.

Ищците считат, че причинените им неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани. Излагат съображения, че паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Ищците твърдят, че получените вреди са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Д. П. Б., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД „О.З.“ АД, гр. С.. Посочват, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което ищците считат, че за тях е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди. Считат, че предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2023 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „О.З.“ АД, гр. С. да изплати, както следва:

- на В. И. П. сумата от 25 100 лв., частичен иск от 60 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП;

- на П. К. И. сумата от 4 000 лв., частичен иск от 15 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП.

Претендират законната лихва върху сумата, считано от 23.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират и направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

3

В съдебно заседание от 16.12.2024 г., съдът е допуснал увеличение на цената на предявените искове за неимуществени вреди, както следва:

От 25 100лв. на 50 000лв., частичен иск от 60 000лв. за причинените на В. И. П. неимуществени вреди, представляващи психически стрес, търпени болки и страдания, следствие на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, така както е претендирана.

От 4 000 лв. на 10 000лв., частичен иск от 15 000лв. за причинените на П. К. И. неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпяни болки и страдания, следствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, така както е претендирана.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище, че предявените искове са допустими, но заявява, че оспорва същите, както по основание, така и по размер.

Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищците са основали исковите си претенции, като в тази връзка излага подробни съображения.

Счита, че така предявените искове, основани на изложените в исковата молба обстоятелства са неоснователни и необосновани.

На първо място оспорва твърденията за настъпването на ПТП по посочения от ищеца механизъм.

Заявява, че оспорва изцяло представения като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от дата 16.08.2023 година. Счита, че констативният протокол, представен като доказателство към исковата молба е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила, но само относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Твърди, че ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностно лице, поради което протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП. В тази връзка се позовава на съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК.

По отношение виновността на водача на МПС марка „М.“, модел „***“ с peг. № А **** КТ С.А.Д., ищците считат, че от изложените в исковата молба обстоятелства и представените с нея документи не може да се направи извод, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД, при наличието на които следва да бъде ангажирана отговорността за заплащане на обезщетение.

Посочва, че в исковата молба е посочено единствено, че за водача на лекия автомобил са били налице определени, фиксирани в ЗДвП задължения за спазване па правилата за безопасно движение по пътищата, но същият виновни ги е нарушил като по този начин е допуснал настъпването на ПТП с пострадали лица, респ. не са изложени никакви факти и обстоятелства, които да обосновават противоправното поведение на водача на МПС марка „М.“, модел „***, с peг. № РВ **** РА участвал в ПТП и причинната връзка между същото и твърдения като настъпил вредоносен резултат.

Счита, че в подкрепа на гореописаното е и фактът, че образуваното 4 досъдебно производство ДП № 281, ЗМ 317/2023 година по описа на РУ - К., пр.пр. № 9474/2023 година по описа на ТО - К. към РПТ, П. към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила акт, което от своя страна внасяло неяснота относно твърдяното от ищеца противоправно поведение на водача на лекия автомобил марка „М.“, модел „***“ с peг. № РВ **** РА. Дори и да се възприеме, че е налице противоправно поведение на сочения като виновен за настъпването на ПТП водач на лекия автомобил марка „М.“, молел „***“ с peг.

№ РВ **** РА, то ищците считат, че липсва причинно следствена връзка между това негово поведение и твърдените като настъпили в резултат и в причинно следствена връзка с него вреди — травматични увреждания на ищците, за които се претендира изплащането на застрахователно обезщетение.

Посочва, че съдейки от епикризата на ищцата В. П., издадена от УМБАЛ „С.Г.“ за проведено лечение в периода от дата 16.08.2023 година до 21.08.2023 година, се установя, че при извършените диагностики е било установено, че същата страда от лумбален вертебрален синдром/дискова херния/. При извършените рентгенографии на лумбалните прешлени е констатирано, че е налице остеопоротична костна структура/остеопороза/. В този смисъл се позовава на медицинска теория, според която медиците сочат, че при болен от остеопороза остеопоротични компресионни фрактури на прешлените мотат да се появят и след минимални травми, при усукване, навеждане или кашляне.