Протокол с решение от ОСЗ № 3441 от 31.03.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 3441 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330116700 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

***

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от М. Д. Д. срещу ВИВУС.БГ ЕООД, с която се твърди, че е сключен договор за кредит № ***/10.01.2025 г. , по силата на който на ищцата получила в заем сумата от 60 лв. при ГПР 47,40%. Съгласно споразумение за допълнителна услуга следвало да се заплати такса за бързо разглеждане в размер на 10,31 лв. Твърди да е платила 60 лв. за главница, 10,31 лв. за таксата за бързо разглеждане и лихва 0,32 лв. Счита, че договорът за кредит е недействителен поради нарушаване нормите на чл. 11, ал. 1 т. 9 и 10 ЗПК. Твърди, че ГПР следва да съдържа всички разходи по кредита, но в случая не било ясно дали в него е включена допълнителната услуга за таксата за бързо разглеждане. Ето защо счита, че ГПР не е реално прилаганият в отношенията между страните. Счита, че клаузата за таксата за бързо разглеждане накърнява добрите нрави и е неравноправна. Твърди, че сумите, които е платила над размера на главницата, са недължимо платени по недействителен договор, респективно по нищожна клауза. Ето защо моли съдът да признае за установено, че сключеният договор за кредит е недействителен, а при евентуалност – че таксата за бързо разглеждане е нищожна, както и на основание чл. 55 ЗЗД да осъди ответника да върне на ищеца сумата от 10,63 лв., платена по недействителния договор, или при евентуалност сумата 10,31 лв. платена по нищожната клауза за такса за бързо разглеждане.

Не е постъпил отговор на исковата молба в срок. С последващо становище ответникът не оспорва сключването на договора за кредит, нито плащанията на главница, договорна лихва и такса за бързо разглеждане.

1

Счита, че последната съставлява допълнителна услуга.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1 т. 9 и 10 ЗПК за договора, както и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП за клаузата за бързо разглеждане. Предявен е и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За основателността на исковете следва да са настъпили следните юридически факти: сключването на договора, основания за неговата нищожност, както и на клаузата за такса за бързо разглеждане, плащането на сумата от 10,63 лв. на ответника без валидно правно основание за дължимост на тази сума.

Установява се от представения договор за кредит от 10.01.2025г., че била отпусната в заем сумата от 60 лв. Общо дължимата сума била в размер на 60,32 лв., а договорната лихва 0,32 лв. Тези параметри, посочени както в представения от ищеца екземпляр на договора, така и в представения от ответника, водят до извода, че в общо дължимата сума и в ГПР е включен само разход за договорна лихва. От представеното споразумение за допълни услуги във връзка с договора за кредит се установява, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит в рамките на 15 минути, а потребителят се задължава да заплати възнаграждение в размер на 10,31 лв. Съдът намира, че тази допълнителна услуга не предоставя реална насрещна престация на потребителя, различна от обичайните отношения между страните при водене на преговори за сключване на договор. Ето защо се прави извод, че таксата за бързо разглеждане е конструкция, прикриваща допълнително възнаграждение за кредитора. Този факт води до извод, че разходът за тази такса следва да намери отражение в ГПР, което не е сторено. Неспазването на това изискване нарушава на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК и води до недействителност на договора за кредит на осн. чл.

22 ЗПК. С оглед нормата на чл. 23 ЗПК подлежат на връщане като недължимо платени всички суми, платени над размера на главницата. Страните не спорят, че по договора за кредит са платени суми, както следва: 60 лв. за главница, 0,32, лв. за лихва и 10,31 лв. за такса за бързо разглеждане. Ето защо сумата от 10,63 лв. се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане, ведно сък законна лихва от подаване на исковата молба.

Въз основа на изложеното следва да се уважат установителният иск за недействителност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и осъдителния иск за връщане на сумата от 10,63 лв. недължимо платена по договора.

При този изход от спора право на разноски има ищецът, като следва да му се присъдят разноски в размер на 51,13 евро за ДТ, а в полза на адв. М. по реда на чл. 38 ЗА възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 72 евро с ДДС. Възражението за прекомерност се явява основателно, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, реши се в едно с.з., при признание на факти от ответника и без явяване на процесуалния 2 представител на ищеца.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК:

202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, по предявения от М. Д. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че сключеният между тях ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ №*** / 10.01.2025г. е недействителен поради нарушаване изискванията за посочване в договора на ГПР.

ОСЪЖДА "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, да плати на М. Д. Д., ЕГН: **********, по предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 5,44 евро/10.63 лева, платена от нея по недействителен ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ***/ 10.01.2025г и получена от "ВИВУС.БГ" ЕООД без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.12.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, да плати: на М. Д. Д., ЕГН: **********, сумата от 51,13 евро за държавна такса на адв. Д. В. М., *** - сумата от 72 евро с ДДС – адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдът указва на ищеца да представи банкова сметка в 1-седмичен срок от получаване на съобщението.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10,30 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3