Решение № 998 от 11.09.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. София , 11.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20201000503426 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.

С решение № 4170 от 13.07.2020г., постановено по гр. д. № 16975/2018г.

СГС, І ГО, 20 състав е отхвърлил предявеният от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД против СТОЛИЧНА ОБЩИНА иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и изменена със заповед № 18-6467/19.08.2015г. на началника на СГКК-София, с адрес на УПИ: гр. София, СО - район „Сердика“, ул. „***“, с площ, съгласно данните от кадастралната карта от 87 745 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, ведно с находящите се в имота сгради, както следва:

1/ СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 222 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: промишлена сграда;

2/ СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 321 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: промишлена сграда;

3/ СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 24 кв.м., брой 1 етаж: 1, предназначение: промишлена сграда;

4/ СГРАДА с идентификатор ***, с площ от 36 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: допълващо застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***, и за осъждане на ответника да предаде владението на описания имот. С решението СГС, I ГО, 20 е осъдил „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 40 176лв. – разноски.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. /“ОББ“ АД/, чрез процесуалните представители. Във въззивната се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение - постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В жалбата се поддържа, че по делото е събран доказателствен материал, който въобще не е бил обсъден в мотивите на решението, поради което то е постановено в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Прави се извод, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения първоинстанционният съд е установил погрешно факти от значение за спора, направил е необосновани фактически изводи, поради което правните му изводи за неоснователност и недоказаност на предявения от ищеца иск по чл. 108 ЗС са неправилни и необосновани. Релевира се възражение, че първостепенният съд е приел едва в мотивите на решението си, че ищецът е направил признание на неизгоден за него факт, а именно „че дължимият ДДС е включен към заплатената от ответника сума общо в размер на 2 415 460 лв.“, без да е довел до знанието на ищеца, че намира този факт за признат и да предостави възможност за становище по него, поради което се поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на императивните норми на чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 146, ал. 3 ГПК, изразяващо се в нарушение правото на защита на ищеца. В жалбата се сочи, че решаващият съд в нарушение на чл. 202 ГПК не е обсъдил експертното заключение на допуснатата, изслушана и приета без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза. Релевира се оплакване, че в противоречие с доказателствения материал първоинстанционният съд е приел, че е заплатен пълният размер на определеното парично обезщетение за отчуждените имоти, като за целта е приел, че представените фактура и справка от Дневник-продажби съдържат признание на неизгодния за ищеца факт, че дължимият ДДС е включен в определеното парично обезщетение. В жалбата се изразява становище, че от събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, следва изводът, че липсва признание от страна на ищеца, че дължимият ДДС е включен в определеното парично обезщетение, както и че липсва признание, че ищецът е получил пълната дължима сума по определеното обезщетение за 2 отчуждаване на процесния имот и сградите, находящи се в него. Поддържа се твърдението в исковата молба, че поради извършеното частично плащане на определеното парично обезщетение Столична община продължава да дължи част от обезщетението в размер на 402 576.67 лв. и дължимия върху него ДДС, поради което и не е настъпил отчуждителния ефект на заповедта за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III ЗОС №СОА17-РД4076/24.11.2017 г., издадена от кмета на Столична община. Релевира се оплакване, че неправилно и в противоречие с материалния закон, съдът е приел в мотивите на решението, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, според която, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. В жалбата се излагат съображения, че чл. 67, ал. 2 ЗДДС е неприложим в случаите на отчуждаване на частна собственост по реда на ЗОС, тъй като цитираната норма обхваща единствено случаите на гражданско (търговско) правни сделки и проведеното договаряне по тях, но не и принудителното отчуждаване. Поддържа се твърдение, че прехвърлянето на собствеността върху имота и намиращите се в него сгради от „ОББ“ АД на Столична община в резултат на проведената отчуждителна процедура по ЗОС срещу обезщетение представлява доставка на стока за целите на ЗДДС, облагаема с 20% ДДС, като чл. 33 от ЗОС е неприложим. В жалбата се прави позоваване на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, откъдето се извежда извода, че направеното от Столична община плащане в размер на 2 415 460.00 лв., представлява само частично (авансово) плащане, което подлежи на облагане с ДДС. Допълва се, че причината за този извод, е че авансовото плащане следва характера на основната доставка и след като тя е облагаема, за авансовото (частично) плащане също се дължи ДДС. В жалбата се излага становище, че поради тези изводи сума в размер на 402 576.67 лв., ведно с дължимия върху тази сума ДДС, представлява неизплатената и към момента част от определеното с отчуждителната заповед и решението на АССГ обезщетение в полза на ищеца. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго решение по същество на спора, с което да уважи предявения от „ОББ“ АД против Столична община иск с правно основание чл. 108 ЗС. Предявява се претенция за присъждане на направените пред двете инстанции разноски, съгласно приложени списъци по чл. 80 ГПК и доказателства за реално извършени разходи.

Въззиваемият - Столична община, чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 263 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба. В същия се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като се излагат подробни съображения. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално извършени разходи.

3

В о.с.з. въззивникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище, с което поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена, а обжалваното решение да бъде отменено.

Въззиваемият, чрез своя процесуален представител, изразява становище, с което оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор.

Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

СГС, I ГО, 20 състав е бил сезиран с иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че със заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава III ЗОС с № СОА17-РД40-76/24.11.2017 г., издадена от кмета на Столична община, собственият на ищеца недвижим имот – подробно описан в исковата молба, ведно с находящите се в имота четири броя сгради, бил отчужден, във връзка с реализация на обект „Разширение на гробищен парк, кв. 1, м. „Централни гробища“, район „Сердика“, гр. София. Сочи се, че със заповедта за отчуждаване било определено парично обезщетение за отчуждените имоти общо в размер на 2 293 623,70 лева. Твърди се, че с решение № 1958/26.03.2018г. по адм.д. № 14237/2017 г. по описа на АССГ, II отд., 23 състав, определеното в заповедта за отчуждаване обезщетение било увеличено на 2 415 460 лева. Като неподлежащо на обжалване, решението на АССГ влязло в сила на датата на постановяването му - 26.03.2018 г. Поддържа се, че на 23.05.2018 г. определената с влязлото в сила съдебно решение сума в размер на 2 415 460 лева била преведена на ищеца от Столична община. В исковата молба се поддържа становище, че преведената на ищеца сума не представлява пълната дължима сума по определеното обезщетение за отчуждаване, тъй като съгласно чл. 6, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 45, ал. 5, т. 1 ЗДДС, отчуждаването на поземлен имот е облагаема доставка, а по отношение на сградите „ОББ“ АД е избрала доставката да бъде облагаема на основание чл. 45, ал. 7, вр. ал. 3 ЗДДС. Допълва се, че ищецът е заявил пред ответника, че въпреки извършеното плащане, пълният фактически състав на отчуждаването на процесния недвижим имот не е завършил, тъй като Столична община дължи на ищеца и сумата от 483 092 лева - данък върху добавената стойност. Излагат се съображения, че към предявяване на исковата молба е изтекъл предвиденият в чл. 29, ал. 6 ЗОС шестмесечен срок за заплащане на дължимото обезщетение, но ответникът не е изпълнил задължението си да го заплати ведно с дължимия ДДС, а отчуждителният ефект настъпвал ех lege от момента на изплащане на цялата сума на дължимото обезщетение. Поради дължимостта на ДДС върху определеното 4 обезщетение за отчуждаване, се сочи, че ответникът не е заплатил пълната дължима сума на определеното обезщетение за отчуждаване, поради което се прави извод, че не е настъпил транслативният ефект на заповедта за отчуждаването, фактическият състав по реда на глава III от ЗОС не е завършен и ищецът е собственик на процесния УПИ, което ответникът отрича. Твърди се, че ответникът фактически е завладял имотите и демонстрирал установеното от него владение. Предвид изложеното, се прави искане да бъде постановено решение, е което да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на описания поземлен имот, ведно с находящите се в имота сгради, и ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху тях (съобразно молбата на ищеца от 11.10.2019 г. на л. 140 от делото пред СГС и допуснато изменение на иска - с определение от 18.11.2019 г. на л. 210 от делото пред СГС).

Ответникът Столична община оспорва иска. Възразява, че е налице влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 14237/2017 г. по описа на АССГ, II отд., 23 състав, с което е било определено крайно общо обезщетение, което е било изплатено на ищеца на 23.05.2018 г. Поддържа твърдение, че с това решение спорът за законосъобразността на отчуждаването е бил решен окончателно. Сочи, че в случай, че ищецът е считал, че дължимото му се парично обезщетение не му е било изплатено изцяло, той е следвало да поиска отмяна на заповедта за отчуждаване по реда на чл. 29, ал. 6 ЗОС, като ищецът вече се е възползвал от тази възможност и му е било отказано.

Излага, че по молби и жалби на ищеца били образувани множество съдебни производства с цел „отмяна“ на заповедта за отчуждаване, като по приключилите такива АССГ и ВАС с а приели, че законосъобразността на заповедта за отчуждаване е била потвърдена с влязло в сила съдебно решение, а извършеното от СО плащане на определеното от АССГ обезщетение е довело до преминаване на правото на собственост от ищеца към ответника.