Решение № 313 от 06.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Варна, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Дебора Н. И.а в присъствието на прокурора и И. П. С. като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20243100601441 по описа за 2024 година

Предмет на въззивното производство е протоколно определение № 4215 по ЧНД № 2996 / 2024г. по описа на Районен съд – Варна, 5-ти наказателен състав, постановено на 17.09.2024 г., с което на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на осъденото лице Д. И. И., ЕГН ********** е било наложено найтежкото от наказанията, постановени по НОХД № 1348/2022 г. на Районен съд - Велико Търново, по НОХД № 184/2023 г. на Районен съд - Варна, по НОХД № 447/2023 г. на Районен съд - Варна, по НОХД № 424/2023 г. на Окръжен съд - Варна, по НОХД № 512/2023 г. на Районен съд - Велико Търново, по НОХД № 3070/2023 г. на Районен съд - Варна и по НОХД № 1687/2024 г. на Районен съд - Варна, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 24 от НК, РС - Варна е увеличил така наложеното общо наказание с девет месеца „лишаване от свобода“, и определил осъденото лице И. да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и три месеца при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал изтърпяната до момента част от наказанието „лишаване от свобода“ по присъдите, включени в 1 групата.

Недоволен от така постановеното определение в частта, в която съдът е приложил чл.24 от НК е останало осъденото лице И., който чрез адв. С. С. от ВАК в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба. В нея се излагат мотиви за наличие на достатъчно предпоставки да не се увеличава наказанието, сред които наличието на трудова ангажираност, семейство за което И. полага грижи, включително и за малкото му дете, с което не желае да прекъсва връзката си. С жалбата се твърди, че престоя на осъдения в местата за лишаване от свобода му е повлияло позитивно, съответно изтърпяното наказание е било достатъчно по размер за постигане на целите предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Към молбата се представят: копие на удостоверение за раждане на детето Б. Д. И.а издадено от Община Варна на 31.05.2024г.; Трудов договор от 17.04.2024г. между Clean Consulting Ltd. И Д. И. И. и договор за наем на недвижим имот от 11.12.2023г между Г. Т. Г. и Д. И. И..

В с.з представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за частично основателна. С оглед на многократните осъждания на осъденото лице седем пъти за последните две години, според прокурора наложеното наказание се явява несъответно на престъпната му деятелност. Намира за правилно приложена разпоредбата на чл.24 от НК. Предлага се редуциране на наказанието от девет на четири месеца – съответно общото наказание да бъде в размер на 1 година и 10 месеца.

В с.з защитникът - адв. С.в от ВАК, поддържа въззивната жалба.

Осъденото лице – Д. И. И., моли да не бъде прилаган чл. 24 от НК.

С последната си дума моли да бъде на свобода, за да полага грижа за детето си.

Съдът, след преценка на доводите, изложени в жалбата, позицията на страните, както и на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, като разгледана по същество се явява основателна.

От материалите по делото се установява, че спрямо И. са влезли в сила 12 присъди, респ. споразумения, с които е бил признат за виновен в 2 извършване на разнородни престъпления.

Последните споразумения, по които е извършено групиране, предмет на настоящото производство са следните:

НОХД № 1348/2022г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с влязло в сила на 04.11.2022 г. споразумение за престъпление извършено на 22.10.2022 г. наказуемо по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1 от НК, за което на И. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим и за престъпление извършено на 23.10.2022 г. наказуемо по чл. 211, пр.2, вр. чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.18, ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл.23 ал.1 от НК е било наложено едно общо за съвкупността наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

НОХД № 184/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с влязло в сила на 16.03.2023 г. споразумение, за престъпление извършено на 14.12.2021 г., наказуемо по чл.131а, пр.2, вр. чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК с наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

НОХД № 447/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с влязло в сила на 28.03.2023 г., споразумение, за престъпление, извършено в периода от 02.07.2022 г. до 03.07.2022 г., наказуемо по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1 т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК с наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

НОХД № 424/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с влязло в сила на 29.03.2023 г., споразумение за престъпление, извършено на 05.05.2022 г., наказуемо по чл.244, ал.1 от НК, с наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

НОХД № 512/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с влязло в сила на 05.04.2023 г., споразумение за престъпление, извършено на 22.05.2022 г., наказуемо по чл.196, ал.1, т.2, пр.1, вр. чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК с наложено наказание 3

"лишаване от свобода" за срок от една година и един месец, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

НОХД № 3070/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с влязло в сила на 13.11.2023г., споразумение за престъпление, извършено на 04.10.2022 г., наказуемо по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1 от НК с наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

НОХД № 1687/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с влязло в сила на 23.07.2024г., споразумение за престъпление, извършено на 22.01.2022 г., наказуемо по чл.211, вр.чл.209, ал.1 от НК с наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за групиране на наказанията на И., наложени по тези дела, доколкото деянията са извършени преди да има влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях. Настоящият съдебен състав счита, че така извършеното групиране от Районен съд – Варна съответства на правилата на чл.25 и чл.23 от НК, като същото е и най-благоприятното съчетание за осъдения.

Предвид изложеното правилно е определено И. да изтърпи най– тежкото от наложените наказания, а именно „Лишаване от свобода” за срок една година и шест месеца при първоначален „строг“ режим, като на осн. чл. 25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната до момента част от наказанията по горепосочените присъди.

По отношение приложението на чл.24 от НК:

Първоинстанционният съд е направил извод, че целите на наказателната репресия не могат да се постигнат само с определяне на общо наказание по реда на чл.25 от НК. Преценил е, че определения размер от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, се явява несправедлив и несъответен на съвкупността от престъпните деяния, поради което са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.24 от НК и увеличаване на така наложеното общо наказание с девет месеца „лишаване от свобода“ или общо наказание от две години и три месеца, които И. да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Въззивната инстанция не споделя този извод, тъй като намира, че не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.24 от НК. За да бъде увеличено наказанието следва определеното общо наказание да е 4 несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото да не могат да се постигнат целите на наказанието по чл. 36 от НК.

Съдът следва да вземе предвид данните за личността на подсъдимия и неговото съдебно минало, за да изгради представа за личността му. В този смисъл съдът не е обвързан да съобразява само фактите по престъпленията, включени в съвкупността, а всички доказателства, касаещи степента на обществена опасност на личността му изобщо.

В случая предмет на настоящото производство са влезли в сила седем споразумения, за извършени разнородни престъпления, които обаче не свидетелстват за трайно установени престъпни навици, за завишена степен на обществена опасност на личността на осъдения. Видно от приложените във въззивната инстанция писмени доказателства, а именно – удостоверение за раждане на дете, трудов договор и договор за наем, осъденото лице И. полага усилия да води нормален и законосъобразен начин на живот, да полага грижи за новороденото си дете и да участва пълноценно в неговото отглеждане и възпитание.

Според настоящият състав на съда, така определеното общо наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода“ ще способства в достатъчна степен осъдения да се поправи и превъзпита и ще му даде възможност да коригира своето поведение към спазване на общоприетите правила и норми на поведение в страната, без да се налага едно попродължително изолиране от обществото и семейството му.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице основания за изменение на обжалваното определение, в посочената част.

В останалата част определението не страда от пороци, поради което и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Варненският окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ протоколно определение № 4215, постановено по ЧНД № 2996/ 2024 г. по описа на ВРС – 5-ти наказателен състав от 17.09.2024 г., по отношение на Д. И. И., ЕГН **********, като ОТМЕНЯ същото в частта относно приложението на чл. 24 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Решението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6