Решение № 7617 от 14.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7617 гр. София, 14.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20251100107706 по описа за 2025 година

Предявени са два обективно съединени иска от „КАБИЛЕ ГРУП“ ЕООД гр.Ямбол против Т. Г. Т. от гр.София -първия с правно основание чл.55, ал.1, предложение второ ЗЗД за връщане на сумата от 30 000 лв. дадена/получена на неосъществено основание и втория иск с правно основание чл. 79,ал.1 във вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД за връщане на дадена в заем сума от 10 000 лв./евентуално като дадена без основание-чл.55,ал.1,предложение първо ЗЗД/, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищецът И.Х.Х., ЕГН: ********** твърди в исковата молба, че по силата на постигнато споразумение през м. август 2023г. с Т. Г. Т. с ЕГН **********, в качеството му на едноличен собственик на капитала на „ТИ ЕЛ КОНСУЛТИНГ ГРУП“ ЕООД за покупка на 50 дружествени дяла от капитала на „ТИ ЕЛ КОНСУЛТИНГ ГРУП“ ЕООД, „КАБИЛЕ ГРУП,, ЕООД е заплатил на Т. Г. Т. 30 000 лева - договорена продажна цена за посочените дружествени дялове. Сумата била заплатена както следва:на 22.08.2023г. - 10 000 лева и на 08.09.2023г. - останалите 20 000 лева.

Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да прехвърли дружествените дялове предмет на предварителния договор , купувачът по него поискал връщане на дадената сума от 30 000 лв. ,но въпреки поканите, вкл. и нотариална такава последният не е върнал дадената му сума.

Твърди също,че на 31.07.2023г. „КАБИЛЕ ГРУП“ ЕООД, в качеството на заемодател предоставил на заем на Т. Г. Т., в качеството на заемател сумата от 10 000 лева със срок на връщане 31.12.2023 год. Сумата е платена по банкова сметка на Т. Г. Т., като в платежното нареждане изрично е посочено основанието за плащане - по договор за 1 заем.Заемополучателят не е върнал дадената му в заем сума въпреки ясния краен срок и нарочната покана.

Ето защо, моли съда на основание чл.55, ал.1, предложение второ ЗЗД да го осъди да му заплати сумата от 30000 лв. -дадена във връзка с несключен договор за покупкопродажба на дружествените дялове от капитала на „ТИ ЕЛ КОНСУЛТИНГ ГРУП“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

На основание чл. 79,ал.1 във вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лв. дадена в заем на 31.07.2023 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

При условия на евентуалност претендира горната сума като дадена без основание и моли съдът да осъди ответника да му я заплати , ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът Т. Г. Т. е депозирал отговор в срока на чл. 131 ГПК , с който твърди, че исковите претенции е недопустиманеоснователна. Не оспорва, че са водени разговори за придобиване на дружествените дялове от капитала на „ТИ ЕЛ КОНСУЛТИНГ ГРУП“ ЕООД, но тъй като не се е стигнало до окончателен договор по вина на ищцовото дружество, то му е превело на два пъти сумата от общо 30 000 лв. като отметнина.

Възразява да е вземал заем от ищеца,но на практика не оспорва получаването на тази сума като по отношение на получените 10 000 лв. твърди, че е направил изявление за прихващане с дължими му от ищцовото дружество адвокатски хонорари, като и по настоящето дело прави възражение на прихващане на тази сума. Моли съдът да прекрати делото или да отхвърли исковете,евентуално да уважи възражението за прихващане.

Доказателствата са писмени.

Съдът, след като обсъди доводите на ищцата и прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

От представените по делото три платежни нареждания се установява,че „КАБИЛЕ ГРУП“ ЕООД гр.Ямбол е превел по банкова сметка на Т. Г. Т. на 31.07.2023 г.

Сума от 10 000 лв. с основание „по договор за заем“,на 22.08.2023г. сума 10 000 лева с основание „предварителен договор за закупуване дялове в „ТИ ЕЛ КОНСУЛТИНГ ГРУП“ ЕООД“ и на 08.09.2023г. сума от 20 000 лева с основание „предварителен договор за закупуване дялове в „ТИ ЕЛ КОНСУЛТИНГ ГРУП“ ЕООД“.

Представена е нотариална покана per. № 2563/24г., акт № 32, том 1 чрез нотариус Е.Щ. per. № 487 от „КАБИЛЕ ГРУП“ ЕООД до Т. Г. Т. за възстановяване на платената сума от 30 000 лева за покупка на дружествени дялове от капитала на „ТИ ЕЛ КОНСУЛТИНГ ГРУП“ ЕООД в 14 дневен срок от получаването й. Получена е Т. Т. на 31.05.2024г.

От нотариална покана per. № 2562/24г. акт № 131, том 1 на нотариус per. № 487 на 2

НК,е видно,че „КАБИЛЕ ГРУП“ ЕООД е поканило Т. Г. Т. да върне на дружеството сумата от 10 000 лева в срок до 15 /петнадесет/ дни от получаване на поканата. Нотариалната покана е получена лично от Т. на 31.05.2024г.

По делото е представена ел.кореспонденция на ответника с ищцовото дружество от 15.08.2024 год. относно процедура по ЗМИП,с трети лица-С.Д.,Г.А. и П.Б.,запорно съобщение по изпълнително дело за запор на възнаграждението на последното лице,два договора за правна помощ от 25.11.2022 год. и 06.03.2023 год. между ищцовото дружество и ответника като адвокат/неподписани от доверителя/ и фактура 1/30.11.2022 год. за сумата от 9420 лв. с ДДС.

Представена и разпечатена на хартия вайбър кореспонденция на която е изписано името „Petar Baev“.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предложение второ от ЗЗД-връщане на дадено на неосъществено основание, изисква предаване, съответно получаване, на нещо при неосъществено основание, т. е. когато след самото получаване не се е осъществило желаното от страните основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

По предявения иск ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено този факт. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото и ако оспорва връщато да въвведе правопрепятстващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения.

При анализа на събраните доказателства съдът намира за безспорно установено, че действително ищецът е предоставил на ответника сумата от 30 000 лв. - преведена по банкова сметка на ответника във връзка с уговорки /предварителен договор/ за сключване на окончателен договор за покупка на дружествените дялове от капитала на „ТИ ЕЛ КОНСУЛТИНГ ГРУП“ ЕООД. Тъй като няма доказателства тази сделка да се е осъществила ответникът дължи връщане на сумата. Съдът не възприема възражението на последния,че сумата е платена като «отметнина», доколкото няма доказателства такава уговорка да е имало при неформално сключения предварителен договор за продажба на дяловете.

Ето защо претенцията на ищеца с правно основание чл.55,ал.1,пр.второ ЗЗД за възстановяване на процесната сума, като дадена от ответното дружество на ответника на неосъществило се основание е доказана и като такава следва да бъде уважена за сумата от 30 000 лв.

Основателен е и втория иск за връщане на дадената в заем сума от 10 000 лв. За действителността на договора за заем не е необходима писмена форма,макар да е полезна при доказването. Доколкото заема е реален договор е налице и реално предаване на сумата от 10 000 лв. по сметката на заемополучателя Т. Г. Т.. В платежното ясно е посочено,че плащането е „по заем“ и ако получателят не е бил съгласен с това основание посочено от 3 платеца е могъл да възрази. Не само не е възразил при превода, но не е възразил и след получената през м.май 2024 год. покана да върне заетата сума, като прави това едва с отговора на исковата молба. Ето защо съдът намира, че действително сумата от 10 000 лв. платена с преводното нареждане от 31.07.2023 год. от „КАБИЛЕ ГРУП“ ЕООД на Т. Г. Т. е дадена в заем и след поканата е следвало да се върне на заемодателя в едномесечен срок.

Възражението за прихващане на вземането по втория иск с насрещно задължение по дължими адвокатски хонорари е неоснователно, доколкото няма доказателства за ликвидно вземане на ответника спрямо ищеца-не се установи по делото ответникът да дължи сумите посочени в представените два договора за правна помощ, доколкото няма доказателства тези договори да са сключени от дружеството с ответника като адвокат, доколкото не носят подпис на представител на „КАБИЛЕ ГРУП“ ЕООД. Всички останали възражения и представените от ответника доказателства не доказват недължимост на претендираните вземания. Документите в голямата си част съдът намира за неотносими към настоящия казус,а останалите не доказват тезата на ответника изразена в отговорите на исковата молба.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 3850 лв., както и за държавна такса от 1600 лв. или общо сумата от 5450 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. Г. Т. с ЕГН ********** адрес град София, ж.к. „******** да заплати на „КАБИЛЕ ГРУП“ ЕООД със седалище и адрес на управление град Ямбол,ул. „******** с ЕИК 147219297 на основание чл.55, ал.1 предл. второ от ЗЗД сумата от 30 000 лв. дадена на 22.08.2023г. - 10 000 лева и на 08.09.2023г. - 20 000 лева с оглед на неосъществено основание и на основание чл. 79,ал.1 във вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД сумата от 10 000 лв. дадена в заем на ответника с преводно нареждане от 31.07.2023 год. , както и сумата от 5450 лв. разноски по делото, ведно със законната лихва върху главниците от 09.09.2024 год. до окончателното им изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4