Решение № 111 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20251110215654 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Д. К. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление /НП/ № 25-4332-014692 от 26.06.2025г., издадено от Д. Д. Д. - Началник сектор, отдел ПП при СДВР, с което на основание чл.

183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Също така на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 8 точки.

Чрез депозираната жалба се изразява несъгласие с наложеното административно наказание, като се излагат доводи за това, че липсва пълно и ясно описание на нарушението и коректна првна квалификация, както и недоказаност на извършено нарушение от страна на жалбоподателя.

Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение по приложено пълномощно.

Жалбоподателят Х. Д. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Н. М..

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, 1 който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

Приложени са писмени възражения от юрк. С. М., в които се изразяват доводи за законосъобразност на издаденото НП, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендиран адвокатски хонорар.

Съдът след като прецени изложените от страните твърдения и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната въвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание. Същата е подадена в срок, с което се счита за спазен установеният преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На дата 20.05.2025 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 3411932 от И. А. Б.- мл. автоконтрольор при ОПП СДВР, в присъствието на свидетел очевидец В. А. Х. за това, че на 20.05.2025 г. около 11:29 часа в гр. София по бул. Братя Бъкстон с посока на движение от ул. Вихрен към ул. Мур, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, марка "***“ с рег.№ ***, и използвал мобилен телефон без наличието на устройство позволяващо употребата му без участието на ръцете, с което е нарушил чл. 104а ЗДвП.

Проверката е извършена на бул. Братя Бъкстон № 39. Съставен е АУАН, който е предявен и връчен на жалбоподателя без възражения.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, било издадено атакуваното НП № 25-4332-014692 от 26.06.2025 г., с което е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 104А ЗДвП за това, че на 20.05.2025 г. около 11:29 часа в гр. София по бул. Братя Бъкстон с посока на движение от ул. Вихрен към ул. Мур, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил " ***“ с рег.№ ***, СУМПС № *** и използвал мобилен телефон без наличието на устройство позволяващо употребата му без участието на ръцете.

2

По делото са приобщени - справка - картон, издадена от МВР ОПП СДВР, относно СУМПС, от която установява, че по отношение на жалбоподателя са предприемани от наказващия орган редица санкционни мерки, като същия е наказван за множество извършени нарушения по ЗДвП;

Заповед №8121з-1632 от 10.02.2021г. издадена от министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024г. от Министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица да съставят актове за установяване на административни нарушение, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

В съдебно заседание са изслушани свидетелски показания на двидетеля И. А. Б., който заявява, че на посочената дата и час е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения. Посочва, че процесното МПС се е движело по бул. „Братя Бъкстон“ от ул. „Вихрен“ към ул. „Мур“. Видял е, че водачът използва мобилен телефон по време на движение, без устройство освобождаващо действието на ръцете. Спрял е водача, съставил е АУАН, който е предявил и връчил на водача, нямало е възражения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира откъм правна страна следното:

АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно приобщените заповеди, в кръга на правомощията му и в присъствие на свидетел очевидец.

Актосъставителят е спазил срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя като в 6 - месечения преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Наказателното постановление е издадено от компетентен по смисъла на чл.

47, ал. 2 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно приобщената Заповед, цитирана по-горе издадена от министъра на вътрешните работи, в кръга на правомощията му.

По отношение на наложеното административно наказание по чл.

104а вр. с чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е налице е пълно съответстве между установените фактически обстоятелства в АУАН и НП и първият е годна основа за съставяне на втория. В АУАН и НП са описани нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено - дата, час, място.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е детайлизирано в достатъчна степен, за да разбере последният същността му. В тази част от НП и АУАН, 3 съдебният състав, не намира да са допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби чл. 42, т. 3 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя, поради и което наведените възражения в тази насока са неоснователни.

Съдът намира, че от събраните доказателства безспорно и несъмнено се установява, че жалбоподателят Х. Д. К. е осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение на чл. 104а ЗДвП, поради и което правилно е ангажирана неговата отговорност по реда на чл. 183, ал. 4, т.

6 ЗДВП, съгласно, които се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Предвиденото административно наказание за това нарушение е във фиксиран размер от 50 лева, поради което за съда не съществува възможност да намали така определените наказания.

От субективна страна административното нарушение е извършени виновно - пряк умисъл, поради това че жалбоподателят е следвало стриктно да спазва вменените му от ЗДвПзадължения, което не е сторил след като е използвал мобилен телефон докато управлява МПС, без устройство позволяващо ползването му без участие.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди на О“ПП“ СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗППчл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80,00 до 150,00 лева.

Съобразявайки продължителността на производството и неговата сложност, съдът намира, че на О“ПП“ СДВР следва да се присъди възнаграждение в 4 размер на 66,47 евро и левова равностойност 130,00 лева.

Неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение предвид изхода на правния спор.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 25-4332-014692 от 26.06.2025 г., издадено от Началник сектор, отдел ПП при СДВР, с което на Х. Д. К., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Х. Д. К. с ЕГН ********** да заплати на ОПП - СДВР сумата от 66,47 евро и левова равностойност 130,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - София град в 14 - дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено на касационните основания, предвидени в НПК, по реда на глава ХII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5