Решение № 810 от 25.03.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 16482/2021
- Вид
- Решение № 810
- Подписан
- 25.03.2022
- Състав
- Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 183 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200,ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 810 гр. Варна, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело № 20213110116482 по описа за 2021 година
Предявен е от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” против СВ. Г. АТ., ЕГН 681230184 от гр.Варна, ул. „Емануил Манолов“ № 20, ап.
2 иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания от ответника в размер на сумите, както следва: 2754,07 лева, представляваща стойност на неплатена ел. енергия за остойностяване, на която е издадена фактура № ФМ 0106009299/07.10.2019г. в резултат на проведена корекционна процедура за периода 19.07.2016г. до 02.08.2019г. за аб. № 0101303056 и кл. № 1100133963 за обект находящ се в гр.Варна, ул. „Емануил Манолов“ № 20, ап. 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 24.08.2021г. до окончателното погасяване на задължението; 483,50 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.10.2019г. до 06.08.2021г., за което вземане е издадена заповед № 4812/10.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12279/2021г. на ВРС, 46-ти състав.
Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически твърдения в исковата си молба: С ответника са в договорни отношения по пренос и достъп на ел. енергия. Твърди, че на 02.08.2019г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на потребление в присъствието на свидетел. За проверката е съставен КП № 1202941/02.08.2019г., в който е удостоверен демонтажа на СТИ. С Констативен протокол №1916/26.09.2019 г. на БИМ –РО-гр.Русе е установено преминала енергия през СТЕ, която не е визуализирана на дисплея на устройството. Въз основа на проверката е издадена корекционна фактура за потребена ел.енергия за периода 19.07.2016г. до 02.08.2019г. на стойност 2754,07 лева лева. Фактурата е издадена на името на Гачо А. С.. На 20.11.2019г. е 1 депозирано заявление от СВ. Г. АТ. за смяна на титуляра на партидата за аб. № 0101303056 и кл. № 1100133963 и заявление от същата дата за достъп и пренос на ел.енергия през мрежите на ищцовия оператор. Към заявленията е приложен нотариален акт за покупкопродажба на имота, представляващ обект на потребление, от който е видно, че още през 1996г. имотът е дарен на ответника. При справка в СВ се установява, че за периода на корекцията имотът е собственост на ответника. В тази връзка се позовава, че потребителят не е спазил изискването на чл. 17, т.3 от ОУ на „Енерго Про Продажби“ АД за уведомяване на оператора в срок от 30 дни за промяната в обстоятелствата във връзка със собствеността на обекта. Като основание за начисляване на процесното количество ел. енергия ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 200,ал. 1 от ЗЗД и чл. 55 от ПИКЕЕ/2019г./ Навежда се още, че тъй като потребителят не заплатил процесната фактура на падежа, е начислена и мораторна лихва в твърдения размер за периода от 17.10.2019г. до 06.08.2021г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил иска. Оспорва да има качеството на потребител на ел. енергия за процесния период. Имотът е придобит от ответника през 1996 г. по договор за покупко-продажба, като продавачите/ родители на ответника/ са запазили правото си на ползване. До 04.01.2018г., когато е починал Гачо С. -баща на ответника, именно той е бил титуляр на партидата. Ответникът не е живял в имота, представляващ обект на потребление. Оспорва начисленото допълнително потребление. Същевременно акцентира, че в случая не е установена грешка при измерване на консумираната енергия или дефект в тарифния превключвател, а натрупано количество енергия по невизуализирана тарифа. Тази тарифа е недостъпна за потребителя, който не разполага с възможност за контрол на показанията на СТИ, вкл.за периода на потребление. Операторът не е осигурил изправността на СТИ. Потреблението в трета тарифа може да бъде разчетено само със специализиран софтуер, с кото само операторът и производителя на СТИ разполагат.
Оспорва се методиката, при която е начислено процесното количество ел. Енергия. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
Предявеният установителен иск с правно основание 422, ал.1 ГПК възлага в тежест на ищцовото дружество да установи, че ответниците имат качеството потребители и факта на надлежно извършена корекционна процедура, въз основа на която на ответниците е начислено процесното количество ел. енергия.
Първият спорен въпрос по делото е има ли ответника качеството на потребител на ел. енергия за обекта на потребление.
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 22, том ХХХI, дело № 8216/96 на варненски нотариус Гачо А. С. и Атанаска С.а С.а продават на сина си СВ. Г. АТ. недвижим имот – апартамент в гр.Варна, ул.“Емануил Манолов“ № 20, състоящ се от всекидневна, хол, спалня- детска, килер, баня – клозет и коридор с обща площ 96 кв.м. и 2 прилежащото му избено помещение. Продавачите са си запазили правото на ползване върху имота.
Видно от заявление № 5266446/20.11.2019 г. СВ. Г. АТ. е отправил до ответното дружество искане за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД при Общи условия за съществуващ обект на потребление с кл. номер 1100133963 и обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул.“Емануил Манолов“ № 20. Като предишен титуляр на партидата е посочен Гачо А. С..
Съгласно ОУ на „Енерго – Про Продажби” АД потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа (чл. 4 от ОУ). При промяна обстоятелствата, свързани със собствеността и ползването на обекта потребителят има задължение да уведоми „ЕнергоПро Продажби“ АД в тридесетдневен срок от настъпване на обстоятелството за това (чл.17, т.3 вр. чл. 12, ал.1, т. 1 ОУ ). Следователно облигационната връзка по договор за доставка на ел.енергия възниква или въз основа на заявление за присъединяване от съответния потребител (чл. 11 от ОУ) или се счита за възникнала по силата на заварения факт на присъединяването на обекта на потребление към електропреносната мрежа (чл. 4 от ОУ). За разлика от различните основания за възникване на облигационното отношение, в ОУ е предвидено само едно основание за прекратяване на договорната връзка и това е едностранното изявление на потребителя, с което по установения в чл. 17, т. 3 от ОУ ред последният декларира промяна в обстоятелствата, свързани с ползването на имота на потребление. До направата на такова изявление от потребителя облигационната връзка не може да се счита за прекъсната на друго основание, съответно ответникът не би следвало да черпи възражения от неизпълнение на собственото си задължение да уведоми доставчика за промяна в обстоятелствата.
В случая по делото се установява, че с цитирания договор за продажба ответникът СВ. Г. АТ. е придобил вещно право на собственост по отношение на имота, представляващ обект на потребление още през 1996г., като няма данни да е заявил прекратяване на на облигационната връзка по реда на чл.17, т.3 вр. чл. 12, ал.1, т. 1 ОУ, поради което следва да се приеме, че на осн. чл. 4 от ОУ същият има качеството на потребители на ел. енергия. Без значение е обстоятелството, че родителите на ответника като продавачи по сделката, от която за страната са възникнали вещни права са запазили вещното си и право на ползване.
Разпоредбата на чл. 4 от ОУ предвижда, че потребителите са едновременно лицата собственици на имота, така и тези, които го ползват въз основа на учредено им вещно право на ползване. Само от преценката на оператора в този случай зависи към коя от двете групи лица ще предпочете да насочи претенцията си.
На следващо място, ако и да не се сподели този извод и да се приеме, че за част от процесния период титуляр на партидата на потребление е бащата на ответника, следва да се има предвид, че следното: По твърдения на ответника баща му е починал на 04.01.2018г. и следователно към тази датата се е погасило правото му на ползване ( чл. 59, ал. 1 от ЗС), 3 съответно в полза на носителя на вещното право на собственост е възстановено правомощието му да ползва имота. Дата, на която е извършена корекция е 02.08.2019 г., към който момент се преценяват материалните предпоставки, от които възниква правото на оператора да коригира едностранно сметката на абоната. В случая към визираната дата учределеното преди това право на ползване е погасено, поради което ответникът е разполагал с “пълната”, а не само с голата собственост на имота.
Само за изчерпателност съдът посочва, че ответникът би отговарял и като наследник на предходния титуляр на партидата съобразно квотата си в наследството.
В заключение съдът намира, че ответникът има качеството на потребител на ел. енергия.
Относно надлежността на извършената корекционна процедура:
От представения констативен протокол се установява, че на 02.08.2019г. длъжностни лица на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на СТИ, находящо се в гр.Варна, ул.“Емануил Манолов“ № 20, на потребител с абонатен номер 010130356 и клиентски № 1100133963. Електромерът е подменен и е изпратен за експертиза при БИМ с показания 1.8.1- 001179; 1.8.2- 009463; 1.8.3- 015410; 1.8.4- 000000; 1.8.0- 026052;
Отразено е, че СТИ е демонтирано и подменено с ново изправно. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и от един свидетел.
Видно от протокол от предходна проверка, съставен ан 18.07.2016г./л. 25 / поставеното на адреса на потребление средство за търговско измерване е монтирано с нулеви показатели по всички тарифи.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Русе, за което е съставен констативен протокол/ л. 14 и 15/ в който е документирано, че е при оглед се установява отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на СТИ.
При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Установено е съответствие с констативния протокол и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3-15410,255 kWh, която не е визуализирана на дисплея.
Със „становище” от 03.10.2019 г. на началник отдел при „КЕК- № 3654” е одобрено начисляването на допълнителни 15 410 кВТч. потребление за периода от 19.07.2016г. до 06.04.2017г. Отбелязано е, че корекцията е извършена за след прочитане паметта на СТИ.
Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 30.03.2017г. до 19.03.2018г. по фактура№0106009299/07.10.2019г. за сумата 2754,07 лева. Видно от съдържанието на фактурата въпросното количество ел. енергия е начислено служебно.
От заключението на в.л. инж. Б.П. по изслушана СТЕ, вкл. с разясненията дадени в с.з. при изслушването му се установи, че СТИ метрологично годно. Същевременно СТИ не отговаря на техническите изисквания, нарушено е изискването за точно отчитане, осъществено софтуерно вмешателство. СТИ в случая е препрограмиран като е подменена 4 стандартната тарифна схема, така че през 1.8.3 е определение часове да преминава консумираната електроенергия. Датата на неправомерно вмешателство не може да бъде установена с точност. Установява се още, че е технически невъзможно измерената електроенергия да се разграничи на дневна и нощна тарифа за потребление. Вещото лице е посочило, че ответното дружество разполага със софтуерна програма, която може да чете показанията в системния регистър на СТИ, но не разполага със софтуер, който да чете показанията.
Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия, както и относно законосъобразността на извършената проверка.