Решение № 388 от 30.10.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Смолян, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20235440100161 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът В. М. С. от гр. Смолян, представляван от адв. Д. *** е предявил срещу „***“ ООД, представлявано от *** обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите по чл. 20, чл. 24, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от Договор за Бяла карта от 14.10.2022, сключен между страните като накърняващи добрите нрави и поради заобикаляне на законовите разпоредби на чл. 11, чл.

19, чл. 33 ЗПК и като неравноправни по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗПП.

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Ищецът е страна по Договор за кредит „Бяла карта“ от 14.10.2022 г., сключен с „***“ ООД. Съгласно чл. 2 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 14.10.2022 г. Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит, в размер на 500 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата по кредита, съгласно условията на договора. Съгласно чл. 20 от Договора ако ищецът не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Съгласно чл. 21, ал. 4 от договора ако при забава на плащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора, ищецът дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл. 12, ал. 1 от договора. Както и в случай, че ищецът не предостави допълнително обезпечение 1 поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл. 20 от договора е размер на 10 %. Така в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска. И на последно място, в чл. 21, ал. 5 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 14.10.2022 г. е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, ищецът дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.

Твърди, че клаузите на чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от Договора са нищожни поради противоречие с добрите нрави и при нарушение на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Клаузата на чл. 20 от Договора за кредит „Бяла карта“ е неравноправна по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 33 от ЗПК като противоречаща на тези текстове и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като договорената неустойка е необосновано висока и е в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива - съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити.

Уговорката прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване и според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тьлк. дело № 1/2009 г., ОСТК е нищожна поради накърняване на добрите нрави и заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

С чл. 20 в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т. 32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

Чл. 20 е нищожна и противоречи на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като чрез нея се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Неустойката по чл. 20 в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението е в огромен размер. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, освен това е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като клаузата на 2 чл. 20 е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора, в какъвто смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По отношение на иска за нищожност на клаузите на чл. 21, ал. 4 от Договора за кредит: в случай на неизпълнение на задълженията, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска. Клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл.10а и чл. 33 от ЗПК и е нищожна като заобикаляща закона. Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Заплащането на такси разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до погасяване на текущо задължение, се явява в пряко противоречие с чл. 10а от ЗПК.

Съгласно чл. 33 от ЗПК- при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Т.е. такси разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до погасяване на текущо задължение се явяват в пряко противоречие с чл. 33 от ЗПК.

Клаузата на чл. 21, ал. 4 от Договора за кредит „Бяла карта“ от 14.10.2022 г. е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като предвижда заплащането на неустойка, както и допълнителни такси, които са необосновано високи в противоречие с транспонираното съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити, а освен това според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009, ОСТК клаузата е нищожна и поради накърняване на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, както и поради заобикаляне на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

С клаузата на чл.21 ал.4 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 14.10.2022г в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, в какъвто смисъл е и т. 32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора, с което се цели неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя. Клаузата е нищожна и противоречи на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като се стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора, нарушава се и принципа на добросъвестност и справедливост, както и е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално договорена .

Аналогични са твърденията и по отношение на третия иск за нищожност на чл. 21, ал.

3

5 от Договора.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Възраженията се свеждат до следното:

Финансовият продукт „Бяла Карта“ е револвиращ кредит, който се предоставя под формата на разрешен кредитен лимит, който лимит от своя страна се усвоява чрез платежен инструмент – кредитна карта. Веднъж сключили договор за кредит „Бяла Карта“ кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем. „Бяла Карта“ като финансов продукт не е вносков продукт, по който задължението от Кредитополучателя се изплаща на равни месечни/седмични вноски. По силата на сключения между страните договор ответникът е предоставил на ищеца револвиращ кредит с разрешен кредитен лимит в размер на 500 лева, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта, а Кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на Договора. Ищецът не изпълнява редовно задълженията си по сключения от него Договор за кредит. Счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Твърденията за нищожност на чл. 20 от Договора, изложени в исковата молба, са неоснователни, а условията на клаузата са погрешно представени от ищцовата страна. За кредитора не съществува забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени, като при кандидатстване за отпускане на кредита на ищеца е обяснено изискването за предоставяне на обезпечение. Изискването договори за кредит да бъдат обезпечени е обичайна търговска практика и то не непременно само при неизправност от страна на кредитополучателя в обслужване на кредитните му задължения, ами и например при обезценяване на предоставени обезпечения. ЗПК не съдържа нито забрана, нито ограничения да се уговаря задължение за предоставяне на обезпечение, което да стане изискуемо само при настъпване на определени уговорени от страните в договора хипотези.

Законовото изискване на чл. 11, т. 18 от ЗПК е изпълнено и в чл.15, са уговорени изрично две обезпечения, като е предвидено кое кога следва да бъде предоставено, като изборът кое от две да бъде предоставено е изцяло в дискрецията на кредитополучателя. В случай, че кредитополучател реши през даден месец да не усвоява суми, то той не дължи нищо за това, но ако усвои суми от кредитния лимит дължи уговорената договорна лихва, която се начислява на ден върху усвоената сума. В случай че кредитополучателят усвои сума чрез платежния инструмент, той следва да заплати всичко усвоено, ведно с начислената договорна лихва в срок до 2-ро число на месеца, следващ месеца през който има усвоена сума от кредитния лимит. Уговорената в Договор за кредит „Бяла Карта“ неустойка нито е прекомерна, нито противоречи на принципа на справедливостта. Голословно и неподкрепено от е твърдението на ищеца, че клаузата за неустойка и нейният размер, както и разходите по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договора противоречат на добрите нрави. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Доколкото понятието за добри нрави е субективно и относително, то подлежи на изследване и доказване от страната, която желае да се позове на него, в случая – от ищеца, като такива доказателства не са ангажирани.

4

Договорът е сключен през октомври 2022 г., а ищецът повдига въпроса за нищожност на негови клаузи месеци след като е сключил договора за паричен заем, което представлява недобросъвестност от страна на ищеца и опит да злоупотреби с предоставени от закона права и възможности с цел да се избегне плащане на задължения и с цел неоснователно обогатяване. Счета за неоснователно твърдението на ищеца, че неустойката излиза извън определените й функции. Неустойката цели да дисциплинира кредитополучателя и последният да предприеме действия по осигуряване, в рамките на договорения срок, обезпечение по заемното правоотношение, поради което неустойката има обезпечителна функция – цели обезпечаване на изпълнението на едно договорно задължение, като има и обезщетителна функция за вредите от неизпълнение на това договорно задължение, които вреди са свързани със затрудняване събирането на задълженията по договора. Налице е и санкционната функция на неустойката – потребителят се санкционира за неизпълнение на едно свое задължение. Следователно неустойката е разход, дължим само при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури обезпечение, което към момента на сключване на сделката съставлява бъдещо несигурно събитие. Ищецът не е съобразил разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, съгласно която при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят би заплатил при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Неустойката не е предвидена от законодателя като елемент на ГПР, видно и от възприетата математическа формула, посочена в приложение № 1 на ЗПК. При изчисляване на ГПР чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит.