Решение № 17 от 01.07.2026, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Исперих, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253310200159 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: обл.

Разград, общ. Разград, с. Г., ул. „****“ № 11, чрез адв. Д. С. Д. от АК – София, срещу Наказателно постановление № 25-0275-000400/30.05.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като се поддържа, че жалбоподателят не е напуснал местопроизшествието с цел да не установи последиците от ПТП. Излага се, че другият участник в произшествието е напуснал мястото, поради което жалбоподателят го последвал, за да бъде установен, след което подал сигнал на тел. 112, изчакал полицейските служители и съдействал за изясняване на случая. Иска се отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Районна прокуратура – Разград, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите в жалбата и приложимия закон, приема за установено следното:

От фактическа страна се установява, че на 21.04.2025 г. жалбоподателят 1

Т. М. Т. управлявал товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № РР **** ВР по пътя между с. Самуил и с. Хърсово, обл. Разград. В автомобила с него пътувал свидетелят М. КР. М..

По същото време в насрещна посока се движел друг товарен автомобил, управляван от друго лице. При разминаването между двата автомобила се получил страничен удар между огледалата им. От събраните гласни доказателства се установява, че другият водач навлязъл в лентата за насрещно движение и след настъпване на удара не спрял, а продължил движението си.

Жалбоподателят спрял, възприел настъпилите материални щети по автомобила и последвал другия водач, за да го спре и да бъдат установени обстоятелствата по произшествието. След като другият водач бил настигнат, между участниците възникнал спор относно произшествието и отказ за уреждане на последиците чрез двустранен констативен протокол, поради което бил подаден сигнал на телефон 112. Полицейските служители пристигнали при участниците, след което заедно с тях посетили мястото на настъпване на ПТП, където били установени следи от произшествието и били извършени необходимите действия по документирането му.

За случая бил съставен АУАН серия GA № 3854006/21.04.2025g. срещу жалбоподателя за това, че като участник в ПТП не спрял и не установил последиците от произшествието. Въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление, с което нарушението било квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по административнонаказателната преписка АУАН и НП, както и от събраните в съдебното производство гласни доказателства.

Актосъставителят А. Ю. Х. заявява пред съда, че след получен сигнал за ПТП с материални щети посетил мястото заедно със свидетелката Е. В.. По негови показания участниците в произшествието обяснили, че единият товарен автомобил навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което се ударили огледалата на двата автомобила, като виновният водач не спрял и продължил движението си. Актосъставителят сочи, че на другия участник бил съставен акт за навлизане в насрещната лента, а на двамата водачи били съставени актове във връзка с напускане на мястото на произшествието.

Свидетелката Е. И. В. също потвърждава, че при пристигането си полицейските служители не установили участниците на точното място на удара, а ги открили по-нататък, след което водачите ги отвели обратно до мястото на произшествието. Свидетелката сочи още, че другият водач бил този, на когото бил съставен акт за навлизане в насрещната лента.

Свидетелят М. КР. М., пътувал в автомобила на жалбоподателя, дава последователни и логични показания, че другият автомобил навлязъл в тяхната лента за движение, ударили се огледалата, след което другият водач не спрял. Жалбоподателят спрял, слязъл, видял настъпилите последици, а след като другият водач продължил движението си, го последвал, за да го спре.

След това жалбоподателят подал сигнал на тел. 112, изчакал полицейските служители и съдействал за връщане на мястото на произшествието.

По делото е прието и писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112“, както и е изслушан приложен към него звукозапис, от които се установява, че на 21.04.2025 г. в 12:24 часа при дежурен оператор на ЕЕН 112 е 2 получено обаждане от лице с имена Т. Т. във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

В конкретния случай административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил именно това задължение, тъй като като участник в ПТП не спрял и не установил последиците от произшествието.

Този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

От показанията на свидетеля Маринов се установява, че жалбоподателят е спрял след настъпилия удар, възприел е настъпилите материални последици и едва след като другият водач е продължил движението си, го е последвал с цел установяване на самоличността му и уреждане на последиците от произшествието. Тези показания не се опровергават от показанията на полицейските служители. Напротив, както актосъставителят, така и свидетелката В. потвърждават, че другият участник е бил санкциониран за навлизане в лентата за насрещно движение, че произшествието е било с материални щети, както и че участниците впоследствие са съдействали на органите на МВР и са ги отвели до мястото на настъпване на ПТП.

Съществено значение има и обстоятелството, че именно жалбоподателят е подал сигнал на телефон 112. Това поведение е несъвместимо с тезата, че той е напуснал местопроизшествието, за да не установи последиците от ПТП или за да осуети проверката от компетентните органи. Напротив, подаването на сигнал до ЕЕН 112, изчакването на полицейските служители и последващото съдействие за установяване на мястото и механизма на произшествието сочат на поведение, насочено към изясняване на случая.

Съдът намира, че не всяко физическо отдалечаване на участник в ПТП от точното място на удара автоматично осъществява състава на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. За да е налице нарушение на тази разпоредба, следва да бъде установено, че водачът не е изпълнил първоначалното си задължение да спре и да установи последиците от произшествието. В случая доказателствата сочат обратното — жалбоподателят е възприел настъпилото ПТП, спрял е, установил е наличието на материални щети и е предприел действия за установяване на другия участник, който е продължил движението си.

Дори да се приеме, че жалбоподателят временно се е отдалечил от мястото на настъпване на удара, това е било обусловено от поведението на другия водач и е било насочено към неговото установяване, а не към укриване на самия жалбоподател или към осуетяване на проверката. Веднага след това е бил подаден сигнал на телефон 112, като участниците са изчакали органите на МВР и са се върнали с тях на мястото на произшествието.

Съдът съобрази и формираната съдебна практика по сходни казуси, според която нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП предполага 3 неизпълнение на първоначалното задължение на водача да спре и да установи последиците от произшествието. Когато от доказателствата се установява, че водачът е предприел действия за уведомяване на компетентните органи, съдействал е за изясняване на произшествието и липсват данни поведението му да е насочено към укриване или осуетяване на проверката, не може да се приеме, че административнонаказателната отговорност е доказана по несъмнен начин.

При административнонаказателната отговорност тежестта за доказване на нарушението е върху административнонаказващия орган. В случая по несъмнен и категоричен начин не е доказано, че жалбоподателят не е спрял и не е установил последиците от ПТП. Напротив, събраните доказателства обосновават извод, че той е предприел действия за установяване на последиците и за уведомяване на компетентните органи.

Ето защо съдът приема, че от обективна страна не е доказано извършването на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Не е доказана и субективната страна на деянието, доколкото поведението на жалбоподателя е било насочено към съдействие за изясняване на произшествието, а не към неизпълнение на задълженията му като участник в ПТП.

Поради това атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл. 63д ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Сумата съответства на фактическата и правна сложност на делото, като не е направено възражение за прекомерност.

Ето защо ОДМВР – Разград следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 204,52 евро, представляваща левовата равностойност на 400 лв., сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горнотои на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0275-000400/30.05.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих, с което на Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: обл. Разград, общ. Разград, с. Г., ул. „****“ № 11, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.

5 ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР – Разград да заплати на Т. М. Т., ЕГН **********, сумата от 204,52 евро, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 5